Край на е-отпуската…

Ей! Ето, че дойде и края на е-отпуската ми 🙂
Все пак имам още една седмица почивка, преди да се набутам отново в “промените” на работното ми място.
Не ми се пише много, какво правих последните две седмици – гр.Китен (да, вече е град, няя майтап!), тълпи по улиците, навалица по плажа, сравнително евтини заведения, болни деца, недоволна жена (дано да не чете блог-а ми!), прочетени 35см. книги (предимно Глен Кук и “Хроники на Черният отряд”)….., абе… отпуск…. Единственото по-сериозно нещо през тези две седмици беше ходенето ми от Китен до София (и обратно, 1030км.) за интервю за работа, която работя от повече от 11 години в същата организация, където “кандидатствам” 🙂 Смешно, нали? Интересното беше, че това пътуване съвпадна с големите наводнения в Горна Малина, Елин Пелин и околностите. Естествно, че се набутах по подбалканският път (най-късото разстояние от Бургас до София) и естествено, че навъртях още 100км. обратно през Златица-Панагюрище-Вакарел та да изляза на магистралата. Не е приятно да се кара с 80-100-140км/ч по пропаднали, наводнени и хлъзгави участъци с паднали дървета, в мъгла и дъжд. Просто двата часа резерв, които си дадох при тръгване (в 02:30 сутринта) се измирисаха с едно махване на полицейската палка в района около края на подбалканският път. Така и не разбрах, кой трябваше да обясни по националното радио (което слушах непрекъснато), че този път е затворен. Както казал един червей на друг, докато изпълзявал от лайното: “Родина….какво да се прави”!
Ади, стига толкова, че стана много мрачно 🙂 Лятото свършва, иде бачкане!