Ако някога сте се чудили, от какво са направени ребрата на почти всяка една кабеларка в България, …. добре е да знаете, че това е Суичът (с главно “С”) на Неомонтана (така нареченият SmartSwitch, SS8P-xxx). Гръбнакът в повечето случаи се прави от доста по-скъпи и производителни устройства, но периферията и особено крайният клиент просто няма начин да се захрани с нещо скъпо. Както се казва, пазарът не го позволява.
Моето приключение с продуктите на Неомонтана започна преди доста години, още в банка Хеброс с модулите им за управление TinyIP (сега вече е PicoIP). Тогава имах едни идеи, мързеливо да управлявам (разбирай рестартирай) отделни отдалечени устройства. После в СпектърНет, малко се позабавлявахме с блок релета и реално рестартиране на забило оборудване. Та… нещата на Неомонтана си работят, малко са недодялани и не доизкосурени, но кой ти гледа удобството, важно е, един път като тръгне да не спира. Най-голямото предимство на суичовете от серията Smart и Clever е това, че в комбинация с PicoIP, те могат да тикат VLAN-и. Вярно, че концепцията за управление им е доста странна, че липсват доста нормални за едно управляемо устройство функции, че от време на време интерфейсът забива, но в крайна сметка цената е разбиваща. За около 20-25 лева (на едро) може да получиш 8 портово VLAN оборудване.
Всичко това по-горе го пиша, не за да правя реклама на Неомонтана, ами за да предупредя за проблем с CleverSwitch CS8P. Проблемът се състои в грешно номериране на портовете на кутията (или грешно номериране в софтуера, зависи от гледната точка). Вярно, че вероятно малко хора си купуват тези суичове в кутия, но все пак не е допустимо номерацията на портовете да не отговаря на реалната. Под “реална” имам в предвид номерацията, която се използва при настройката на портовете.
От снимките, надявам се, това да се вижда доста добре. Вярно, те не са образец на фотографското изкуство (оплакванията за качествотo – sorry, директно към Nokia), но съвсем ясно се чете номерацията по портовете. Това зеленото са броячите – портове 1, 2 и 3. Така написана, цялата история изглежда доста смешна, но на мен ми утрепа около ден и половина да разбера, че проблемът е в кутията (или софтуера). Отделно, може да броя и ударът по самочувствието ми, че поне малко разбирам от мрежи. Особеното е това, че за да се конфигурира устройството, то трябва да се извади от кутията за да може да се включи към него PicoIP модулът. От сайта на производителя се вижда, че то поддържа и RRCP (Realtek Remote Control Protocol), но пак там се и казва, че CS8P се конфигурира и управлява само през PicoIP. Вярно е второто, RRCP конфигурацията е умряла работа – зле документирана, бъгава и изнервяща, силно препоръчително е да не се използва.
Това е накратко историята със суичовете на Неомонтана. Ще изпратя и едно писмо до тях, пък дано да се сетят или да оправят кутиите, или софтуера, а най-малкото може да сложат по един предупредителен надпис на сайта си, та да се знае, че проблемът съществува.