A sample text widget
Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis
euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.
Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan.
Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem,
suscipit in posuere in, interdum non magna.
|
Доста време си блъсках главата и скубех малкото останала коса в челния й дял, за да намеря средство с което да имам общо хранилище на белязките си по различните броузъри. В крайна сметка, събират ми се малко над 5 различни места (4 машини, на едната с две ОС) на които ползвам един и същ тип броузър (Firefox, of cource!). Страшно е гадно да знаеш, че нещото което си открил из google след час или два търсене, се намира на едно цъкване, ама и в добавка на още едно рестартиране или в някои случаи на около 2 км. разстояние от работното ти място.
Пробвах какво ли не. Няма да изброявам всичките некадърности през които минах, платени и не-толкова платени версии, ограничаващи до 10 (?!) или до малко повече (1000?!) бръзки в “портфейл”, некадърни интерфейси, шпионски софтуер и тям подобни. Просто гадост! Ако на някой все пак му се занимава в тази посока, може да почне с тази връзка. Дори прословутият del.icio.us успя да ме докара до бяс с невeроятно нахалното си съобщение, че “Our import feature has been turned off for a few days while we fix some bugs. Sorry!” И така вече трети месец?! Ама “бъг” я-я-я!
Иначе имах следните изисквания към въпросното парче софтуер:
Да работи достатъчно бързо. Не искам светлинна скорост, просто когато се стартира или добавя/премахва нещо от него да не се налага чакане повече от 10-15 сек. (субективно време)
Да бъде достатъчно неограничено откъм обем. Всъщност, за какъв обем иде реч? Имам около 1200 връзки, повечето от които не ползвам често, но искам да са ми подръка. Колко К има в един bookmark? Колко MB (!?!) ще заема по сървърите на “хазяина”. Излишни въпроси, а на този фон още по-дразнещо беше изискването на различните фирми, които се опитваха да вземат едни пари за съхранение на отметките ми. Ограничение до стотина броя и толкова. Хм-м-м. Нахално и нагло.
Да няма разни досадни банери, реклами, абонаменти и какво ли още не в този стил. Ежедневният спам ми е предостатъчен, не ми трябва друг.
Нищо прекалено, като изисквания, но доста трудно (поне за мен) за реализация. Намиπането на Pluck беше чиста случайност. В крайна сметка той се рекламира, като RSS четец, а не като синхронизатор на отметки за различни акаунти. Лично за мен, RSS “добавката”, като функционалност си беше една доста приятна изненада.
За да ползвате Pluck ви трябва регистрация – близко до ума, нали в крайна сметка някъде трябва да стоят въпросните отметки. Единственият проблем (досега!), който съм имал е бил при регистрацията. Просто първоначалният емейл адрес, който им дадох не беше приет. Предполагам, че е имало някакъв проблем с проверката на обратната зона или емейл сървъра на dom.bg нещо е бъгав. След размяна на писма с тяхната поддръжка (Да-а-а. И такава имат!) просто се регистрирах с друг адрес (от Орбител) и всичко си мина ОК.
Pluck има доста добра връзка с “околният свят”. Някой разработчик се е сетил (защото подобно озарение липсваше при някои от платените подобия), че ще се импортират връзки и е направил интерфейси към Mozilla Firefox, обикновен bookmark файл (става дума за html версия, това дори IE го прави), OPML файл (това са RSS feeds) и дори от Sage RSS четец (това е добавка към Firefox). Аз въвеждах директно от Firefox, просто нямах никакви проблеми. Самото изпращане на информацията отне около 2-3 минути, все пак обема на bookmark-ите ми не беше никак малък.
Самият интерфейс на Pluck е доста готин. От друга страна, какво толкова! Дървовидна структура, отдолу под нея самите връзки. Семпло, но доста удобно. Естествено, поддържа се влачи-пусни технологията, както и ръчно добавяне на връзки. Със самият RSS четец, няма нищо интересно – агрегира връзки от каквото се сетиш – RSS, Atom, MyYahoo, Bloglines и т.н.
За самата инсталация нама какво да се напише. Сваляте добавката за Firefox от този адрес. Ако ползвате някакъв друг борузер (ужас!!), тогава трябва да свалите програмата от тук. Има версии за IE и така наречената web версия. Не съм ги пробвал, не вярвам обаче да има проблеми – просто добрият софтуер си личи.
След това правите Import от менюто Tools, посочвате какъв изходен файл имате и след кратко чакане сте готови. Естествено, да не забравите, че преди тази операции трябва да сте вече регистрирани (изисква се обратен емейл към Pluck, за потвърждение).
Ами това е накратко. Лично за мен, Pluck е едно от най-полезните добавки към броузера. Ползвам го вече почти три месеца и не съм открил някакви проблеми. Само се чудя, защо това не е стандартна функция? Вече не е толкова рядко човек да използва няколко компютъра или няколко ОС, защо тогава да не се радва на еднакво удобство при всичките си машини?
Няколко дена нямах връзка към домейна ми, което отдадох на временни грижи. По принцип ми е традиция в събота и неделя да не пиша и да не се занимавам с “несвойствени дейности”, затова усетих проблема чак в понеделник. Малко се издразних от липсата на поща, защото веднъж “хазяите” ми бяха спряли сайта, поради “зловредни скриптове” (леко бъгав плъгин от WordPress), та първоначално си помислих за подобен проблем. Да, да-а-а, ама не (двойно потвърждение с отрицание)! Понеже нямах поща (очевидно!) през един от другите си акаунти (гадното yahoo няма кирилица, ама край – нали се чете?) им написах това:
Privet,
kakvo stava s domenjna gerdjikovs.net? Ne raboti nito
posta, nito DB dostap, nisto FTP, t.e. s edna duma “NISTO”!
На което, след четири часа (бърза реакция, а?) получих това:
Здравейте,
ето имейла, който тази нощ изпратихме до всички:
По ред причини, хостинг услугите, които предлагаме
в момента са спрени. Съжаляваме за неудобството.
На 03.12.2005 срещу 04.12.2005 г. през нощта един
от харддисковете (в гаранция) на този сървър излезе
от строя без причина. Наложи се подмяна,
инсталирахме нов диск и хостинг услугите бяха
възстановени.
На 04.12.2005 срещу 05.12.2005 обаче и новия диск
започна да има проблеми, след което сървъра беше
спрян, за да се спаси информацията на дисковете.
Причините за това са странни и нехарактернии, и
не зависят от нас и усилията да възстановим
функционирането – в даден момент се появяват
случайни грешки при комуникацията с дисковете.
Причината може да е както в ядрото на операционната
система, така и във всеки елемент на този сървър.
Като резултат се налага пълна подмяна както на
сървъра, така и на операционната система, което
може да отнеме до няколко дни – ще бъде изградена
напълно нова система. Единствената добра
новина е, че най-вероятно данните са спасени
и ще може да бъдат възстановени.
С голямо извинение за създалото се неудобство,
предварително Ви благодарим за разбирането
на ситуацията.
Няма да напиша, какво отговорих, 🙂 не проявих никакво разбиране към ситуацията, само накратко обясних на колегите, какво мисля за тяхната услуга. Елементарната логика сочи, че ако имат проблем със сървъра, просто няма как да си прочета пощата! Да си предвидят в регистрацията един резервен email адрес и нещата се решават. Толкова ли е трудно да се сети човек!?
Колкото и да съм малък, като клиент си плащам хостинга и домейна съвсем редовно вече трета година. В нашата мила родина е прието само да си плащаш, без да получаваш нищо насреща. Примери много, не ми ще да се открехвам на тази тема, постинга е в съвсем друга посока. Лошото е, че в някои сфери конкуренцията тепърва (но сигурно!) навлиза – просто трябва да се почака. Тези, които не разберат простият факт, че клиента трябва да получава качество и количество за парите си, просто ще изчезнат. Такива са простите закони на икономиката, колкото и те да са изкривени у нас.
Така и не разбрах, защо повреда на един диск, може да доведе до срив на сървъра. Вероятно, защото не е резервиран, ще си каже всеки. Да, но може ли да си обясните, как фирма, която хоства 7000 клиента (както самата тя се хвали) ще се остави толкова лаишки неподсигурена?! Освен това, как едно съобщение не извадиха на сайта си! Нито ред! Дори, това съобщение не трябва да стои на техния сайт, ами на моя, та всеки който потърси gerdjikovs.net да види, че има технически проблем с хостинга. Не’ам думи!
Колеги от dom.bg! Не само дискове в RAID (може и ниво 5, не искам бързодействие) са задължителни за всеки, който прави бизнес с участието и на дори един (какъвто и да е) сървър. Вие трябва да имате най-малкото резервна машина със същият (или близък по производителност) хардуер, за да се подсигурите в случай на аварии. Вашата ОС е Linux – какъв Ви е проблема да клъстеризирате Apache (знам, какъв е, ама няма да го напиша)? Може и да се гордеете с факта, че сте оправили всичко за три дни – дори и сте запазили данните ми! Браво! Лично мен, обаче не ме кефи и един час спиране на услугата – просто съм си платил за година напред и искам всичко да ми е както трябва.
Последно: уважаеми колеги от dom.bg – не искам да Ви давам акъл, как да си правите бизнеса. Не съм бизнесмен, а просто техничар. Технически средства за подобряването му, колкото щеш. Не въпрос и на пари, защото ако умножа 7000 (клиента) на цената, която плащат за хостинг, добавя 25000 регистрирани домейна, дори и да извадя всички възможни разходи, пак ще останат едни 10-15% печалба на година (цифрата вероятно е доста занижена, ама карай), което си е направо Цифра (с главно “Ц”). Т.е. всяка година може да подобрявате услугата си. Защо тогава не го правите?!
Все пак от позицията на Ваш клиент (не за дълго, просто ще изчакам да ми свърши срока на това, за което съм платил), искам да Ви предупредя, че такова отношение е недопустимо. На времето, избрах точно тази фирма за регистрации, не само поради цената им, но най-вече и поради качеството (тогава) на услугата. Сега нещата са доста назаднали доста (деградирали, който не е разбрал). Разбирайте ме, както искате.
Написах заглавието без кавичките, щото щеше да излезе много ботевски и патетично, а то става дума само за моят наистина последен работен ден в банка “Хеброс”. Единият месец си изтече съвсем спокойно и нормално. Даже прекалено спокойно и прекалено нормално. По едно време имах съмнение, че новината за напускането ми се е разнесла из банката и колегите не искат да ме притесняват (?!), но в крайна сметка това не се оказа вярно. Доста хора бяха искрено изненадани. А причината за спокойствието беше, че нещата по които работех интензивно през последнята година просто си влязоха в нормалното експлоатационно състояние (аварии и грешки в рамките на нормалното). Чак да ти стане криво, че тази надута гайда в която опитният гайдар само ще духне леко, ще се прецака и сбутаряса, защото няма кой да я надува (т.е. поддържа), а само ще свири (вероятно даже и фалшиво).
Всъщност, денят си започна съвсем обикновено, нищо за отбелязване. Вече бях сдал цялото имущество, което се водеше на мен (малко над 598 хиляди лева) и трябваше само да събера подписите под обходният лист. Скука. На обед хапнахме с колегите (традиционно в ресторант “Адиса”) После направих едно експресно пазаруване в Метро и обратно “на работа”…..
Купона го започнахме около четири часа, защото изобщо не ми дойде на акъла, че това си е “трийсто число”, една от адските дати за счетоводството. Получих страхотни подаръци, най-вече свързани с хамалогия и обикаляне по баирите – дейност, което много ми липсва през последните няколко години. Обещавам да си ги ползвам и да им се кефя – задължително! 🙂 Някои пиха, други се понапиха, нищо ново (все пак се знаем от години). Аз си допих вечерта, в семейна обстановка. Легнах си рано.
Човек не може да направи равносметка на работата в една организация, особено ако е прекарал в нея 11 години и половина. Който ви каже противното, просто лъже. Като погледна назад, виждам една непрекъсната борба с обстоятелствата. Не мисля, че съм имал спокойни дни – винаги нещо се е правило, нещо се е подобрявало, нещо се е влошавало, за нещо съм спорил (както само аз си знам) и ядосвал. Сега, когато вече съм вън от “Хеброс” осъзнавам, че всичко което съм постигнал е благодарение (понякога и “въпреки”) колегите. Малко силно написано, но вярно. Трупане на знания, амбиции, спорове и други такива. За мое съжаление, където и да почна, няма начин да не правя сравнение с предишното си състояние. Гадно, нали! 🙂
Въпросният “последен ден” беше вчера (30-ти ноември 2005-та). Сега си почивам. Даже ме домърза да напиша за това навреме, защото тази сутрин по Discovery Channel даваха интересни неща и се бях проснал пред телевизора с чаша кафе в ръка и курабийки в другата (след обилно пиене, следва обилна закуска, просто кръвната ми захар е обратно пропорционална на алкохола). Абе…. ясно ви е.
А какво следва утре ли? Ами…., следва “банкерски празник” – за последно ще ми е, просто не мога да пропусна! Отново ще се съберем с колегите, отново ще си говорим за промяната (аз ще гледам да не говоря за “нашата”, а за “вашата” банка просто за да ги дразня!), отново ще си кажем същите неща, които си говорим почти всеки обед. Хм-м-м. Дали ще ми омръзне!? 🙂
|
|