Това по-долу са правилата, които са валидни за “Моето си място”. Не че не можеше и без тях, но когато нещата са ясни, винаги е по-добре, нали?
Всичко е пределно просто (нарочно!) – вашето поведение тук трябва да бъда, такова каквото е, когато отиване на гости при някой, в неговата къща/квартира/апартамент. Този някой може и да Ви е приятел, но може и да е напълно непознат (примерно сте се домъкнали на някой чужд купон). Ако се държите възпитано (не повръщате във фикуса, не се биете с другите гости и не ги дразните, не размазвате храна, пепел и/или течности по килима, говорите сравнително възпитано, спокойно и т.н. в този дух), тогава няма никакъв проблем. Вие сте добре дошъл. Ако пък правите повечето неща от тези в скобите по-горе, че дори и нещо в повече – тогава нещата са ясни – Вие ще бъдете изхвърлен без обяснение. Нещо повече – може да бъдете изхвърлен без право да се появите пак на това място. Така или иначе в Интернет няма нищо скрито-покрито, затова трябва да Ви е ясно, че се журнализират доста неща, които еднозначно определят (Вас или по-точно машината от която сърфирате). Примерно, както вида на операционната система и браузъра с който сърфирате, така и IP адреса от машината на която са стартирани. Всъщност, даже и моето въображение е бедно да обхване, каква информация може да се събере от всички, които посещават даден URL. Лично на мен, тази информация не ми е нужна и не ми е интересна, тя не се публикува никъде, така че спокойно. Не съм любопитен. Или поне, тя не ме интересува до момента, в който някой от гостите не започне да прави простотии. Е, тогава е ясно – kick, ban и други звучни български думи.
Все пак, едно виртуално място си има и своите особености. Примерно:
– пишете коментарите на език, който разбирам. Тези езици не са много, всъщност може да пишете на английски, руски и български. Това означава, че ако ми напишете нещо на китайски, вероятно през Bible Fish, ще мога да го прочета, но вероятността да си дам този зор е малка. Т.е. ако искате да Ви разбират – пишете разбираемо. Не понасям всичките разновидности на писането на български с латински букви. Всички форми на чатица, мейлица, глаголица, шлъокавица и телексица са ми неприятни и такива коментари ще бъдат изтрити. През 21-ви век липсата на правилно инсталирана кирилица говори единствено за мързел (дори не и за незнание – има толкова материали из мрежата!). Изключение мога да направя, ако коментарите са писани от някой, който няма техническа възможност за кирилица, примерно работи накъде “навън” където е забранено да си бара по машината (да-а-а, има и такива работодатели). Причината за това изискване също е пределно проста – аз съм мързелив (за мен това е позволено!), вложил съм доста усилия в това да чета бързо на кирилица и всичко друго ме прави нервен. Освен това, търсенето в блога е по-лесно, ако знаеш, че 98% от него са написани на кирилица;
– пишете кратки коментари – ако искате да напишете нещо, на повече от 15 реда, то Вие сте роден писател и е най-добре да стартирате собствен блог, за да си пишете там. Няма нищо лошо в дългите коментари, но повечето нормални хора губят интерес, ако нещата станат прекалено дълги (хм, това май стана прекалено двусмислено, половината от човечеството вероятно няма да се съгласят с мен). Идеята е ясна, нали?;
– посочвайте реалните си имена и адреси. Това изобщо не е задължително, но все пак е пожелателно. Ако искам да отговоря лично на някой, email адреса трябва да е валиден, то си е очевидно.
Това е накратко. Всички материали на “Моето си място” са CopyLeft – ясно е, че това е обратното на CopyRight, нали? Считам, че всяка една дума написана в Интернет е световно богатство и затова трябва да се използва от всички (и то свободно). Затова, като че ли най-точно тази идея се изразява чрез лиценза на Creative Commons, а по-точно така нареченото признание за авторство. На мен поне, това ми стига. 🙂
