Моето си място

Един ден, когато си ровех из Litportal.ru попаднах на нещо, което бях чел преди доста време в един наш сборник с разкази – “Истории от кръчмата Вулгарният еднорог”. Имах ясни спомени, че това бяха само 2-3 истории, но това на което бях попаднал се оказа невероятен сборник от 12 книги с десетки (почти) свързани истории! Стана ми интересно и понеже в портала имаха цялата колекция, бързо я дръпнах и се зачетох. Доста време ми отиде, докато свърша цялата поредица… 🙂 Превода на заглавията и комплектацията на антологията в руският вариант ми се стори “малко” странна, но поради липса на оригинал или наш превод, няма какво много-много да му придирям. Това, което ме изкефи най-много е самата идея на създаване на антология от такъв тип.
Как всъщност се ражда тази идея? Една вечер Робърт Аспин”, Гордън Диксън и Лин Аби си пият пиенето в едно заведение в Бостън и разсъждават над трудният живот на писателя (тази последната после му става жена, ама това е друга история). Раговорът се върти най-вече около това, че гадните и ненаситни читатели (такива, като мен) искат все по-сложни и увлекателни случки с познатите си герои. Основният проблем за писателите е, че всяко произведение иска доста време за да се измисли и напише. Време, което в повечето случаи никакво го няма – както и всяко друго нещо в гнусният капиталистически свят и писането на книги е поставено на индустриална основа (ако не разбирате за какво става дума, погледнете тук. Ей тоя, вече е изперкал!) и издателите все повече притискат писателите. И от дума на дума се оформя идеята: да се “лицензира” един цял свят, за който да се поканят да пишат различни прочути и не дотам известни автори. Този проект стартира през 1979-та година, а тогава доста от участниците в него са почти неизвестни. Тогава имена, като Роджър Зелазни, Пол Андерсън и Филип Хосе Фармър се знаят доста добре от фенската маса, но по това време почти никой не е чувал за (примерно) Марион Зимър Брадли. За десет години са написани дванайсет изключителни сборника с разкази:

1. Thieves’ World (1979)
2. Tales of the Vulgar Unicorn (1980)
3. Shadows of Sanctuary (1981)
4. Storm Season (1982)
5. The Face of Chaos (1983)
6. Wings of Omen (1984)
7. The Dead of Winter (1985)
8. Soul of the City (1986)
9. Blood Ties (1986)
10. Aftermath (1987)
11. Uneasy Alliances (1988)
12. Stealers’ Sky (1989)

Самата антология е построена доста интересно. Преплитат се всякакви случки и герои. Мястото на действието е Санктуария – град в който “едната ръка трябва да ти е на меча, а другата върху кесията”. Стилът на произведението – героично фентъзи. Обемът? Ами…. колкото стане. Едно от малкото ограничения, за които авторите се споразумяват още от началото е, да не няма случки с някой, който друг вече е “утрепал” в по-ранен разказ, затова всеки автор трябва да има кратко описание и на героите на останалите пишещи братя. Естествено, всеки може да използва персонажите на ост΀°налите, (стига те да са още живи) по начин който му хареса. Така, разказите представят доста забавно един и същ герой в различна светлина – тук е лош, а там – самата доброта (естествено в зависимост от гледната точка). Със сигурност, това е брилянтна идея – по този начин ΀²сичко е “сиво”, няма само “черно” или “бяло”, точно както в самият живот няма идеални хора и/или персонажи.
Ето и една “фенска” страница на този изключителен проект: Thieves’ World
Лично за мен прочитането на “Светът на крадците” беше доста приятно и забавно занимание. Препоръчвам го на всеки, който обича фентъзито.

Започвам нова категория в блога си – ще я нарека “Книги”. Тук мисля да записвам впечатленията си от прочетеното. Не мисля, че това ще бъде най-пълната категория – със сигурност чета много по-малко от преди, (за което много съжалявам) но това е реалността. Какво да се прави – денят (и нощите) не стигат, все пак трябва и да се спи.
Най-лошото, обаче е че хлапетата не четат (има две, така че следя процеса отблизо). Тъжна работа. Може би, защото и идващите поколения ще четат все по-малко и по-малко. Тук не става дума за единични изключения, а за система, която е очевидна от няколко години насам (това у нас, в България. Световният опит, отдавна си е казал своята дума). Причината за това е много проста – вече има доста по-привликателни за детския ум забавления – телевизия и компютърни игри. Нали се сещате, че човек за да чете вече е навършил едни години. Дотогава вече е вдял “благините” на телевизора и/или компютърните забавления. За какво му е да чете и да се мъчи да “вижда” какво се случва с героите? Просто човек е така устроен, че търси най-малкото съпротивление, т.е. за всяко нещо се търси най-лесното. В случая седиш и наблюдаваш – нещо, което се отдава в най-голяма степен на децата. А най-голямата вина за това, те да се превръщат в телевизионни зрители от най-ранна възраст е на родителите. Ама понеже и аз съм един от тези гадове, просто спирам дотук.
Както и да е, утре дочитам едно произведение и ще пиша първо за него. Всъщност, “произведение” е малко встрани от истинската му същност, по-точно това е един проект замислен и реализиран от най-големите таланти в областа на научната фантастика и фентъзито.