A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

Приказка за червената и синята шапка

Публична версия:
Имало едно време в една прекрасна страна, в която всеки 3-ти бил емигрант, а децата му американци един много, ама много готин тип. Той учил в престижен университет и много, ама много разбирал от компютри. Кой знае защо постоянно ходил с червена шапка, от вида “бейзболка”. Не знам, дали е бил висок, та се забелязвал в тълпата, но червената му шапка се виждала отдалеч и не минало време (нали бил много готин и много, ама много разбирал от компютри) се прочул. Той станал толкова известен, че едни добри хора решили да вложат в начинаещата му фирма едни много, (ама много!) пари. Понеже човекът живеел и работил на един таван, взел с радост парите, направил си фирма (познайте как я кръстил?) и заживял още по-щастливо. Накратко: станал богат и щастлив. Не минало време, едни други хора му дали още повече (ама много още повече!) пари. Готиният тип, отдавна вече не ходил с червената си шапка, затова решил да я захвърли. Така и сторил – метнал я на тълпата верни и последователни почитатели на червената шапка. Те с радост я приели, но нямало как тя да си остане с такъв цвят. Защо ли? Ами нали разбирате – имало си фирма, запазена марка, пари (ама много, много!). Ентусиастите не му мислили много, просто видяли кой цвят стои в другият край на спектъра и … хоп! Шапката станала синя! Не само станалa синя, ами и мека. Цяло чудо! Не знам, дали от това, че хората (въпросните ентусиасти) я приели добре или просто си я обичали, но синята шапка спечелила сърцата на още почитатели. Какво станало с червената шапка? Нищо, просто такава вече няма – има една фирма, която прави знаете какво. И нищо друго. Край на приказката.

Моята версия:
Често казано/писано доста късно (поне две седмици) след излизането на FedoraCore 1 се усетих, че това всъщност е RedHat. Както винаги имаше много неща за “отмятане” и не ми остана време да чета из нета. Специално аз, не можах да открия нещо кой знае какво ново и в инсталатора, и в същността на дистрибуцията. Припомням, че по това време версия 9 на RH беше направо мръсна дума (не беше изобщо меко казано “изпипана”), защото версия 8.х беше доста по-изчистена и стабилна, а въпросното изчадие направо пилеше нерви (или поне пилеше моите). За какво пиша всичко, ли? От няколко дни (седмица) се “радвам” на комплектацията наречена Advanced Server. Това е гадното нещо, което RH продават за четирицифрена сума в $. Нищо лошо да се печели – нали това е двигателят на прогреса? Как обаче да пробвате за какво евентуално бихте дали тези $? Аз намерих начин – по-точно “намерих” дистибуцията от приятели (искрено благодаря на този, дето ми го даде!). Сега да обясня, защо написах толкова думи – цял разказ/приказка се получи. Пиша, защото съм бесен на онзи с червената шапка. Защото е комплектовал отново един некадърен и зле направен сървърен пакет. Доказателства за това в мрежата има предостатъчно, няма да ви занимавам с това. Между другото, готов съм да се отрека от всяка една лоша дума, която съм написал по-горе, ако някой ми покаже пре-компилирано ядро (естествено, да си използва готовите конфиг файлове) на RHES AS v3. Не искам да обсъждам, в какво е смисълът на това. Просто приемете, че това се налага и в готовият .rpm файл такава функционалност липсва. Пробвал съм на различни машини (на “маркови” сървъри и PC-та, handmade и на какво ли не), понеже в първият момент не можах да повярвам – естествено, че си помислих, че нещо съм вапцал – не ства и това си е. След една седмица, усилено търсене и четене все пак успях – пожелавам успех на всеки, които иска да опита. Утре ще напиша, как всъщност го направих, сега ме боли всичко – от очите, през главата, през врата, та чак до по-надолу. 🙂

Трябва ли й на 8 процесорна машина hypertreading?

Тъп въпрос, нали? Оказа се, че й трябва. Машината е eServer x445, 8GB RAM, 8 х Xeon 2.7GHz, 2 x HBA Qlogic 2312 (fiber).
Инсталирах й Advanced Server-a на RedHat, защото това е препоръчителната ОС за Oracle. Не че не може да стане и с други дистрибуции, но като видях на какво прилича Universal Installer-a, колко кръпки и дупки има по време на самата инсталация (Ignore на грешки, пачове “в движение” и т.н.), направо се поздравих за избора на опрационната система. В самата документация има всичко подробно и точно описано. Доста добро “доку”, беше писано от RH инженер, който явно си е разбирал от работата.
Странностите започнаха, след самата инсталация на RedHat-a. Не можеше да се бутне многопроцесорното ядро (2.4.21), ами само еднопроцесорното такова (спираше до качването на драйверите на дисковият контролер). Не ти трябва да си Шерлок Холмс, а по-скоро Уотсън, за да се сетиш, че има нещо около процесорите. Грешната грешка в случая и в последствие изгубените 3 часа, дойдоха от това, че машината забиваше на зареждането на драйверите на RAID контролера и то със съобщение от вида timeout.
В крайна сметка не останаха много възможности за проби и грешки. Подробният преглед на BIOS-a и по-специално настройките на процесора показаха, че е забранен hipertreading-a. Спомних си, че това го направиха образите от фирмата доставчик. Тогава на моят въпрос “Що бе?”, съответно получих професионалният контра-въпрос “За какво й е на 8 процесорна машина hipertreading?”. Кой не би си млъкнал, кой не би спрял да пита? Още повече пък аз, който съм изключително скромен и кротък човек 😉
След активирането на въпросният hipertreading всичко си дойде на мястото. Е, ядовете и проблемите продължават, но всичко по реда си. Сега е наред оптичната библиотека (TotalStorage FAStT600, 14 x 73G HDD), която трябва да се свърже към този сървър. При нея грижите идват, когато се създаде втори дисков масив – той посмъртно не се вижда от Qlogic контролерите. Ако логическият масив е само един, всичко си е ОК, монтира се и си работи, като оса (вижда се, като /dev/sdb). Странното е, че вторият масив, който би трябвало да се вижда, като /dev/sdc всъщност “дублира” /dev/sdb (все едно две еднакви устройства). Това е някакво перверзно разбиране на fail-over функциите на контролерите.
Като всяка маркова техника и тази си има перфектна документация – все пак IBM си имат отколешни традиции в тази област, само дето нищо полезно не мога да видя там. Излиза, че май пак проблемът е в пред-клавиатурното устройсто.
Нищо де, има още за четене – няма начин “да няма начин” 🙂

7-ми, денят след 6-ти. Малко история за събуждане.

Гадни са всички празници, които не са в събота или в много краен случай петък. Дори и да не си се олял в пиене, все пак е кофти, ако не се наспиш. Докато чакам да дойде обед попаднах на няколко много, много стари и забравени линка в моята колекция.
Мисля, че ще ви е интересно да видите как са изглеждали и как изглеждат в момента GUI интерефейсите. Линкът е този. Доста е забавен Windows 1.0. (за демото да не говорим!) Сещам се, че по това време GEM беше няколко класи над него!
Ех, как си минава времето…..

Panasonic Lumix DMC-FZ3

От вторник съм щастлив притежател на въпросната играчка. Самият факт, че едва сега се похвалвам с нея говори, че двата дни (и нощи) са минали под знака на работата (каквато и да е, където и да е, работа, работа, работа….аман!). Май трябваше да озаглавя постинга “Работа” ама всъщност, то това нищо ново и интересно, нали 😉
По-късно ще напиша, какво представлява апаратът и какви предимства/недостатъци съм забелявал. Дотогава може да погледнете тук.. Също, така на dpreview има написани разни неща.