Явно, една и съща грешка може да я повтарям поне три пъти. Може би и повече…. не ми се ще да пробвам, доколко мога да стигна. Конкретният случай, целта на който е този пост е отново свързан с ъпгрейд на WordPress – този път към версия 2.9.2.
Причината не е в WordPress – за мен той си остава една от най-лесните и добре развиващи се (CMS?) блог платформи. Бил тежък, бил бъгав… бил не-добре (разбирай чисто програмистки и системно) написан… Не ми се спори, не съм специалист, не разбирам (тази декларация е за да няма flame). Обаче за мен, той си остава една добре проходена, добре омачкана (дори и миризлива) стара и удобна обувка. Че имало по-нови, по-лъскави, по-меки и качествени такива – какво толкова? Който е ходил из планините с нови обувки, само той може да разбере, в какво се състои разликата. Не че, кой знае какво, но точно из планините не може просто да ходиш бос, щото нещо ти убива или не си свикнал.
Коренът на всичките ми проблеми с обновяването, са единствено поради моят мързел и доста често простотия (разбирай, пренебрегване на елементарни правила на занаята). Безпроблемните обновявания напоследък, ме направиха доста непредпазлив и немарлив, което ми беше припомнено по един доста неприятен начин (виж по-горе, онзи, дето си блъска главата в клавиатурата). Отново енкодинг, отново UTF8, отново колации (collate, на български би трябвало да е съпоставки), отново latin1_swedish_ci и utf8_general_ci… Накратко: отново кошмари с кирилицата. На всичкото отгоре, архивът на базата, който бях направил през phpMyAdmin нещо беше счупен. Добре, че имах ежеседмични, автоматични такива (Е, де! Все пак не съм толкова загубен, че да разчитам само на себе си!). Нещата ги оправих, само дето сайта стоя ден и нещо с веселата under-construction страница.
Така че, да не забравя: всеки път преди ъпгрейд на WordPress да правя архив и от “вътре” (от backup plugin-a) и през phpMyAdmin. Да не забравям и да проверявам, дали архивите са читави, т.е. дали се четат нормално.