Моето си място

26-ти Февруари 2007-ма….. За малките деца една година си е цяла вечност, а за възрастните – само миг (за съжаление!). Как си мина това време….. само стой та гледай….. направо ми изтече между пръстите!

Какво научих за въпросната година:

• ако много се наложи, мога да бъда учтив и внимателен с колегите
• мозъкът на човек работи най-добре под стрес. Лошото е, че ако това продължава прекалено дълго, други части на тялото почват да дават “на късо” (стомах, зъби, венци, бъбреци, черен дроб – всеки да си избере по нещо)
• бирата си е вкусна, дори и да си я пиеш сам. Естествено, най е приятна изпита с приятели, на сладка ИТ раздумка, но това не винаги е възможно (за съжаление)
• вече съм убеден, че англичаните говорят най-лошият английски 😉
• седмичните оперативки могат да бъдат и полезни
• ръководителите от най-високо (европейско) ниво също могат да бъдат компетентни (в определени случаи, че даже и по-компетентни! Просто невероятно!)
• германци, португалци, турци, литовци, словаци, украинци, французи (има и други, просто за тези съм сигурен, че участват в нашият проект) и българи могат да работят заедно, че даже и да постигат полжителни резултати – просто трябва да има ясно поставена цел и някой, който периодично да им набива канчето
• “мури”, “муда” и “кайзен” не са само празни и странно звучащи японски думички, ами може да бъдат доста добре прилагани и в български завод
• циганите могат да работят и то могат да работят добре – сега остава да ги научим, че парите, които плащат за данъци не могат да бъдат икономисани (т.е. раздадени “на ръка”)
• колкото и внимателно да караш, винаги може да се намери някой полу-идиот (т.е. толкова тъп, че дори не може и да е пълен идиот), който да те натика в канавката за да мине той
• някои технически подробности в определени и специфични области, т.н. know how (Lotus Notes, cutting machines, label printers, barcode readers) – за мое съжаление това е по-скоро трупане на рутина, отколкото нещо супер ново

Какво загубих:

• една година от живота на децата ми, т.е. те са пораснали с една година без да съм бил ежедневно до тях. Само петък вечер, събота и неделя не стигат – в това съм сигурен
• една година, далеч от жена ми (колкото и да е странно това изречение за някой).

Какво спечелих:

• повече време за четене. Сега чета (имам в предвид не техническа литература) почти всеки ден поне по два часа – преди не можех да се организирам толкова добре
• повече време за слушане на музика (предимно в колата, на път за Пловдив и обратно към Ямбол). Все пак два часа не са малко време. Karunesh, Medwyn Goodal, Oliver Shanti, Prem Joshua, Osho, Jens Gad, Lesiem и още десетки, десетки подобни (предимно NewAge) изпълнители. Честно да си призная, преди година и идея си нямах, колко прекрасна музика има за слушане! Верно, че и преди това обичах Енигма, Ера и Оливер Шанти, но сега…. просто това си е цял един нов свят. Това с музиката май си е повод за един съвсем отделен пост. Хм-м.
• нови приятели и колеги. Вярно е, че навсякъде може да срещнеш приятни и готини хора, друго е обаче сам да се убедиш в това 😉
• пари. Аз все още съм наемен работник, т.е. наемат ме заради това, което умея. Доволен съм от заплатата, не се оплаквам. Вероятно някъде по света (може би и у нас) има хора, които работят за слава, но аз поне засега не съм от тях. Ако работата освен удовлетворение, носи и пари, от това по-хубаво няма. За съжаление, обаче колкото и да ми плащат, това което съм загубил за една година (написано малко по-горе) няма как да бъде заплатено. Така е, някои неща не може да ги платиш в пари (шаблонно, но супер вярно).

Някъде тук бях написал, че не обичам да правя равносметки… Така си е, само че сега забелязвам известно противоречие. След толкова писане, поглеждайки нагоре вече ми е жал да го изтрия. Е, нека да остане… Може пък след време това да ми потрябва, ей така, просто за да си припомня, какво съм си мислил след една година в работа за Язаки.