A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

Midnight Commander, леко носталгично

Още от времето на DOS любима патерица ми беше една програма XTree. Оказа се, че я има и за Unix. Покрай XTree-то често използвах и Norton Commander (нали знаете лафа: “Гледам аз: отдясно диск “C”, и отляво диск “C”. И за какво ли са ми два еднакви?! Я, да взема да изтрия единият….) не защото ми харесваше, ами защото колегите не излизаха от него по цял ден и просто нямах избор – трябваше да свиквам. Всъщност, подобни програми в последствие се превръщат от патерици в инвалидни колични, било заради удобството, което предлагат, било заради чисто човешкият мързал да се използва нещо друго. Затова и аз, често използвам в конзола при x-образните ОС Midnight Commander-a – свободният проект, почти пълен аналог на досовският си дядо.Традиционно Midnight Commander-a в RedHat базираните ОС може да се използва за бърза смяна между директориите – особено, ако в единият панел покажете дървото на директориите. Незнайно защо, тази функция при Debian клоновете е точно обратното – там mc-то се връща точно оттам, откъдето е извикано. Това поведение, лично мен не ми допада, затова на всяка (Debian like) машина на която работя правя следното:

vi ~/.bashsrc

и добавям в краят на файла (или в секция alias)

alias mc=’. /usr/share/mc/bin/mc-wrapper.sh’ или

или за по-мързеливите, всичко на един ред:

echo alias mc=’. /usr/share/mc/bin/mc-wrapper.sh’ >> ~/.bashrc

За тази “магия” стои параметърът “-P” на mc-то за запомняне на текущата директория във външен файл. Ето и какво точно прави тази опаковка mc-wrapper.sh:

MC_USER=`id | sed ‘s/[^(]*(//;s/).*//’`
MC_PWD_FILE=”${TMPDIR-/tmp}/mc-$MC_USER/mc.pwd.$$”
/usr/bin/mc -P “$MC_PWD_FILE” “$@”
if test -r “$MC_PWD_FILE”; then
MC_PWD=”`cat $MC_PWD_FILE`”
if test -n “$MC_PWD” && test -d “$MC_PWD”; then
cd “$MC_PWD”
fi
unset MC_PWD
fi
rm -f “$MC_PWD_FILE”
unset MC_PWD_FILE

ВНИМАВАЙТЕ, ако правите Copy&Paste от екраните по-горе. Темите на шрифтовете понякога сменят апострофи и кавички или обратен апостроф, с каквото те си решат.

Допълнителни ресурси: User Guide и FAQ.

Linux Conter отново е на линия

Преди време писах, че Linux Counter е прекратил дейността си. Днес получих писмо, че броячът отново е на линия. И добре, че е така, защото проектът беше доста оригинален. Използвам случаят да поканя всички истински фенове на пингвинести операционни системи да се преброят.

Регистрацията се прави от тук: http://counter.li.org/enter-person.php

Вестник “Сега”, Дневници за забраняване.

По принцип избягвам да посочвам препратки към родни весници. Днес обаче, не мога да се сдържа да не посоча една великолепна статия във вестник “Сега”. Там всичко е казано и то на място, точно както го усещам и аз. Считам, че всеки трябва да я прочете. Ето връзката към нея: http://www.segabg.com/online/article………….

Защо не трябва да мълчим и как ГДБОП чете Конституцията

Когато чух по телевизията, че ГДБОП е привикала за да “справка” (другата дума е сплашване) един от симпатизантите на протестите в Странджа, честно казано си помислих, че това е поредната простотия на ГДБОП. После се замислих (напоследък рядко ми се случва). Изводите не са радостни – според някой малоумен полицай (не всички са такива), излиза че ако пишеш за някое актуално събитие, дори не да пишеш, ами да посочваш препратки си е направо организирана престъпност. Ей, такава простотия наистина ме накара да се замисля, какво всъщност представлява правото на свободна реч. Кπ€атка справка в Конституцията на Република България сочи че:

Чл. 38.
Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.

….

Чл. 39.
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Това ли е проблемът? Хайде, господа от ГДБОП, прочетете внимателно пак поста на Мишел. и направете справка с Конституцията. За улеснение, ето правилният цитат:

….

Чл. 41.
(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Това за кой ли се отнася? И все още не мога да разбера, в какво се крие заплахата за държавата в блоговете? Към какво се подбужда в тези постинги – кой параноик си е помислил, че тази информация пречи, накърнява интересите или подбужда към нещо “по-специално”?

А защо не трябва да мълчим, мисля че е ясно на всеки. Ако не съществува гражданският коректив на властта, в най-скоро време ще заприличаме не Северна Корея.

П.С. За малко да забравя! Не пропускайте наръчникът на блогъра от Иван Иванов (нещо, като агент Смит) какво да правите, ако ви привикат от ГДБОП.