Моето си място

Тази година беше решено от Висшата Инстанция да ходим на почивка по-различно – в Турция. Беше избрана локация Кушадасъ, (Kusadasi), през агенция „OnTravel“, пътуване с автобус. Аз лично бях доволен от това, че цялата тежест по изборът на място, организирането, подготовката и осъществяването на въпросното мероприятие няма да се прави от мен. За мен остана да спонсорирам мероприятието. Да се говори, още повече да се пише за пари в повечето случаи е неприятно, но мисля, че за всеки ще е интересно да прочете за какво точно иде реч. И така, резюмето е следното:
– 1362 лв. (за 4 човека) за:

• път: 1600 км. дотам и обратно, застраховки, такси и т.н. около самото пътуване;
• 7 нощувки в хотел 3 звезди, „La Cigale Club Akdeniz“;
• „All Inclusive“ (ядене, пиене, междинни закуски, забавления за децата и т.н.)

– 120 лв. (за 4 човека) за екскурзии до Ефес, Аква парк AquaFantasy и разходка с кораб;
– 55 лв. (за 4 човека) за „маршрутка“ – два пъти отиване и връщане до Кушадасъ;
– 30 лв. за подаръци – разните простотии без които не може (местни сувенири, локум, халва и т.н. щуротии)
– 3 лв. за половин кило семки (много едри, семки трепач!) и 4 лв за сладолед 🙂
Общо: 1574 лв. Може и да съм пропуснал нещо, но със сигурност не е много. Понеже пакета, който използвахме беше „Всичкото вътре“ 🙂 не сме харчили пари за храна, която всъщност си е доста по-евтина от тази в България. По-груби сметки, за тези пари може да се намери и нещо сравнително добро и у нас, но със сигурност щеше да е традиционната лятна почивка, а не “различната”, което беше и целта на занятието.

Самото пътуване не беше чак толкова зле: първоначално имах съмнения, как децата ще изкарат толкова продължително друсане в автобус, но всичко беше ОК. Самото возило беше доста луксозно (климатици, телевизор, радио и т.н.), возеше добре, шофьорите караха спокойно и професионално, накратко: без забележки. Целият път беше 16 часа в едната посока и ако извадим от това традиционното 3 часово киснене на турската граница, пътуването беше нормално. От Европа в Азия минахме през ферибота на Ченаккале – имахме късмет и на отиване и на връщане, защото се качихме почти веднага. Всъщност, фериботи има на всеки кръгъл час, а самото преминаване през протока е около 40 минути. Друго – нищо интересно, за съжаление от Дарданелите (и надолу) нищо не видях – и в двата пъти ги минахме по тъмно (жалко!).
Лошите неща:
Самият хотел е доста голям – това в крайна сметка се оказа и най-големият ни проблем. Всичко беше абсолютен фраш! По TT данни хотелът има 1200 легла и според мен всичките си бяха заети (че и отгоре!). Това за съжаление се отрази и на обслужването, като цяло и на само ни пребиваване. Почти всяко хранене се превръщаше в лов на празни (и измити) чинии, вилици, лъжици и свободни маси. Иначе ядене не липсваше, затова обикновено ние идвахме чак в краят на времето за хранене (два часа). На мен храната не ми хареса (беше прекалено люта), но не мога да не отбележа, че беше сготвена добре. Ама, аз със сигурност не съм критерий. Имаше в изобилие разни сладки неща за десерт, но за съжаление от плодовете присъстваше само динята и пъпешът (доколкото те могат да се отнесат към плодовете). Ще си позволя да дам един акъл (щях да напиша tip, ама „акъл“ си звучи по-добре) – не отивайте на почивка в големи хотели. Проверете, колко стаи има и ако са повече от 100 – помислете пак. Причината е ясна – никой не може да ви гарантира, че ще има достатъчно персонал за обслужването на токова гости. Даже обратното – ако хотелът е голям, почти е сигурно, че персоналът няма да достига. И това според мен е независимо от категорията на хотела. Е, вероятно ако е 5 звезди и нагоре, то може и бройката на гостите да не се отрази на обслужването, но поне за мен това е съмнително.
Другият проблем беше влагата – вярно, че сме до морето, ама не може да си оставя панталоните вечер сухи, а на сутринта да са мокри до коленете и то само защото, солената вода (по-точно сол), с която съм ги накапал преди ден е попила водата от въздуха! Това си беше доста гадно и то независимо от разположението на стаите. Вероятно, ако климатиците бяха някакви специални с режим за изсушаване, то това да има ефект, но за съжаление те си бяха най-нормални (вероятно китайски) устройства. Не знам, дали сте спали във влажни чаршафи, но усещането не е от най-приятните.
Големият фрашканак също се отрази и на свободните чадъри и шезлонги. Естествено нямаше място за всички, но лично мен това не ме бъркаше особено, защото съм си ранобуден и сутрин нямах никакъв проблем да заема необходимото пространство под някой чадър. Все пак, някои по-препили идваха на плажа около 10 и нещо и липсата на места по плажа със сигурност ги е дразнила.
Комари. Ей, такова нещо отдавна не бях виждал. В Пловдив живея почти на брега на Марица, но такива гладни и многобройни комари отдавна не бях виждал. Имах „Autin“ за мазане, но това е препарат, който става за прилагане на малки площи от тялото. Гадините влизаха докато стаите се почистваха, което за съжаление водеше до ежедневно механично изтребление. Рекордът ми беше около 32 парчета (това в стая около 15 кв.м.). В интерес на истината, трябва да отбележа, че на два пъти из квартала минаваха да пръскат за комари, отделен въпрос, че явно ефективността на въпросното действие беше очевидно нулева.
Последният минус в моята „черна“ класация е за бирата им. Е…., просто не става. Пиехме някаква местна (то в пакета „Всичкото вътре“, просто няма начин да е друго) бира „Pera“. Малко сладникава, уж по чешка технология, ама доста далеч от истинският вкус. То и „Ефес“-ът (местната гордост) също не струва, не може да се сравнява дори и с „Каменица“. Останалите алкохоли също си бяха местни, но аз от джин, уиски и други такива не разбирам. Пиене, като пиене, нищо забележително. Като се прибрахме, още повече оцених родната „Загорка“ – съвсем друга бира!

Добрите неща:
Хотелът е до самият бряг на морето. Лично на мен ми е писнало от хотели (квартири), от които до морето трябва да се пътува с кола. Убийствено е да се качиш добре спарен, често пъти и дори мокър в кола за да отидеш да ядеш и/или спиш някъде. Тук разстоянието от стаята до водата е около 50-60 метра (със заобикалянето на палмите). Няма какво повече да се желае!
Два басейна, сравнително големи, единият с „мокър“ бар в средата. Дизайнът им беше специално пригоден за деца – може да оставих хайваните спокойно да джапат цял ден във водата. Почистваха се всяка сутрин с нещо, като прахосмукачка за подводно смукане (егати и обяснението!). Имаше още какво да се желае за бройката на чадърите и шезлонгите около тези басейни, ама това пак е свързано с общата бройка на хората и готовността на хотелът да поеме тази навалица.
Допълнителните забавления може и да не впечатлят някой (мен поне не успяха), но така или иначе правеше добро впечатление, че някой се опитва да те забавлява. Дискотеки, някакви състезания, аеробика (водна и „сухоземна“), танци и т.н. организирани мероприятия имаше по няколко пъти на ден. Е, и тук не се мина без типичната ориенталска организация, защото на таблата с анимационната програма пишеше едно, а в действителност се случваше друго, ама на кой ли му пука…!
Никое от децата не се разболя сериозно (малко хрема и кашлица не вреди на никой от време на време), както и (почти) не се карахме с жена ми. Супер!

В крайна сметка, като цяло нещата бяха добре. Аз успях да прочета „Ловци на кости“, шеста книга от „Малазанската книга на мъртвите“ (Стивън Ериксън) и „Лош късмет и неприятности“ (Лий Чайлд), което направи ме направи доволен за дълго време напред. Ако добавим към това, че прекарах цели 10 дена със семейството си – какво повече да иска човек от една почивка!? 🙂