A sample text widget
Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis
euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.
Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan.
Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem,
suscipit in posuere in, interdum non magna.
|
От толкова отдавна не съм писал, че направо ме е срам! Пък новини покрай мен, не е като да няма. Най-важното е, че ще се разделя с чудесните колеги от “Спектър Нет, Пловдив” и ще ходя към Ямбол. Там японците от Yazaki ще правят завод за автоелектроника и оборудване, съвсем на “зелена поляна”. Всъщност, завода в България ще се прави от европейската част на компанията. В нашата преса се промъкнаха различни публикации за това: Капитал, Дневник, Investor BG и т.н. Както винаги, родната журналистика търси сензацията, а когато такава няма – пише весели простотии (примерно обърканани порядъци в сумите, замяна 1:1 на евро в лева, изсмукани от ефира факти и т.н.). На който му се търси – google.com 🙂
Аз ще започна, като ръководител отдел IT или, както все по-често се казва на български АйТи Мениджър (за неразбралите: IT Manager). Ако някой си е мислил, че подбора на кадрите е случаен, ще спомена само че въпреки ненормално късите срокове за изграждането на завода, подбора продължи няколко месеца с три телефонни интервюта (че няма хората да се грабнат от Германия, я) и едно “на живо”. Ей това, последното беше доста забавно! Веселото се състоеше в това, че интервюто ми беше насрочено за втори януари. Ако някой може да си представи, какво е по летищата един ден след новата година – да умножи всички по две (все пак, за България това беше почивен ден!).
На всичкото отгоре, трябваше да се прибера още същият ден, защото просто нямаше как да взема отпуск. Кратко резюме на пътуването:
-
Пловдив – София, два часа спокойно каране с кола (140км);
-
София – Мюнхен, полет час и 45 минути (1100км);
-
Мюнхен – Дюселдорф, полет един час (500км);
-
Дюселдорф – Кьолн, кола по германски аутобан (40км);
-
същото в обратен ред до Пловдив 🙂
Интервютата ми бяха за около два часа и нещо, при положение, че сумарно приключението беше 18 часа. Интересно, нали? Около 3500 км. път за два часа лаф. Там видях и един списък със задължения и задачи за IT отдела – два листа ситно изписани редове – кратко и ясно. По германски.
Всъщност, работата и обема не ме притесняват. Гадното в целият случай е преместването към Ямбол. Не че е лош град (колкото пъти сме ходили да ръчкаме нещо по офисът на Хебросбанк там, винаги сме млатили яки кебапчета с бира!), просто всяко преместване не ме кефи. Е, не може всичко да е както ми харесва, все пак има и предизвикателство в това да направиш нещо почти от нулата. Така че, от 1-ви март – на бойната линия! Да им покажем на германците, как се работи. 🙂
Борбата за спама навлиза в нов етап. В стремежа си да облъчат все повече и повече нещастни email и blog ползватели, гадните спамери вече вкарват в употреба тежката артилерия – хора на щат. Иначе не мога да си обясня, как е възможно да бъде заобиколена визуалната проверка? Аз използвам Antis Spam Image на Krazy Nio и досега не съм имам пропуски. Днес се “зарадвах”, като намерих 6 писма гаден спам в постинги, подбрани по случаен признак. Друго обяснение, освен това за “ръчна” работа нямам. Все пак Aksimet лови подобни гадини със стотици на ден и не мисля, че нещо може да се промъкне автоматично.
Ще наблюдавам процеса, може пък да има някакъв пробив в системата…..
А защо пиша за това днес ли? Ами поради същата причина, поради която не съм писал през целият септември – мързи ме. Мързелът се изразява в липса на желание да документирам това, което ми се случва или преминава през главата ми (и оставя следи). Доста често ме е яд, че speech-to-write програмите са доста далече от съвършенството, да не говоря пък колко са далече от българският език. Тогава със сигурност всичко ще е много по-просто. Друг вариант за “мързеливо” блогване би бил запис на глас – диктофоните вече са не по-големи от цигарена кутия (че и по-малки!), а цената им е напълно поносима. Седиш, говориш, записваш…. Ех! Колко велики мисли са се изгубили само заради това, че никой друг освен теб не може да ги чуе (в тоалетната, най-често се ходи сам). Единственият проблем би бил, в това че подобен пост трудно ще се превърта 🙂 Просто не би могло да се чете “по диагонал”, както понякога се прави, ако нямаш време или искаш да хванеш само същността на нещата. За обема на постинга, пък е съвсем отделна тема – писан текст отнема 1-2К, а запис със същото количество информация 10-20 пъти повече. Т.е. рано е още за voice блогване.
Цитат: Обикновено рожденните дни са време за равносметки. Хм……! След, като човек не си отива от този свят на точна дата, от какъв зор на “точна дата” ще се прави само-отчет? Аз така или иначе си го правя ежедневно и затова не виждам причина рожденните дни да са нещо по-особено от останалото ежендевие. Ранно ставане, децата на училище, зор и бачкане 8-9 часа и после хапване. Е, малко в повече бира (“Ариана”, доста ми допадна, ама за това май ще пиша друг път), но и това се е случвало в друго време.
Всъщност – ежедневие.
И днес, както всяка друга предишна година, някой друг ми припомни, че наближава месеца на отпуските и вече трябва да се почива. И днес, както всяка друга година, почти няма да почивам. Само че, сега причините са други 🙂
Все пак! Днес е професионалният ни празник. Честит Sysadmin Day! на всички, които са (или се чувстват) такива.
|
|