Моето си място

Преди време писах, че Linux Counter е прекратил дейността си. Днес получих писмо, че броячът отново е на линия. И добре, че е така, защото проектът беше доста оригинален. Използвам случаят да поканя всички истински фенове на пингвинести операционни системи да се преброят.

Регистрацията се прави от тук: http://counter.li.org/enter-person.php

За три дена ми се наложи да прескоча до Кьолн за едно обучение по Lotus Notes администрация. Пътуването: нищо особено. Летях с Boeind 737-200, „Hemus Air”, пилота беше малко нервак (караше, като шьофьор на градски автобус, първа смяня), а като изключим това, че полета беше отложен с близо час (аз знаех за това два дена предварително, странно нали?), както и това че раздадоха и прибраха манждата (то една манджа, ама карай) за около 30 минути,а бирата беше топла, останалото всичко си беше наред.

От летището до Jolli Media Park Hotel – 15 минути. Трафик почти нямаше, нищо че и Кьолн, както и София е почти 1.3М (с тази дребна разлика, че почти всички основни пътища в самият град са двулентови, а магистралата – четири лентова). Хотела е в центъра на града, (от него за 4 часа, доста нещо обиколих и разгледах) и е доста добър – стаите са на ниво, за чистота да не говорим, храната е супер, в банята видях доста странни шишенца, кремове, четка за зъби, самобръсначка с крем за бръснене и т.н. Странно защо, почти традиционните презервативи за нашите хотели, там липсваха (скъпа, предполагам ще прочетеш това – да знаеш, че и да имаше оставн, щеше да си остане неизползван). Нещо явно куца в Германия – или образованието, или потентностатта? Вярно, че в Кьолн, има най-много гейове на глава от населението, ама чак пък толкова….

Kьолн е доста хубав град. В него почти всичко е ново, защото братята хамериканци са го сринали със земята в предишната война (нищо лично, просто бизнес – имало е добра промишленост във и около града). Видях едни снимки (ще се опитам да ги издиря из нета), на които се вижда само катедралата да стърчи непокътната. Как е оцеляла и идея си нямам. Като се има в предвид, точността на така нареченият „бомбен килим” прилаган през войната, на въпросната снимка всичко около нея е сринато до земята – как после човек дане стане вярващ?!

Всъщност, катедралата ми беше оснона цел на обикалянето. Самата сграда е нещо невероятно – не мога да го опиша. Просто трябва да се види. Това, което се набива в очи от далеч е поти черният цвят – доста зловещо, даже и от близо. Вероятно се е опушила последните години – не вятвам да е от възрастта, въпреки че е започната през 1280г. На който му се четат исторически факти – Wikipedia. Аз се скъсах да снимам, но за да се обхване нещо толкова голямо си требе специален обиктив, който аз за съжаление нямах. Пред самата катедрала е страхотна гмеж – народ, `всяква сволоч, снима и гледа (вярно, има какво). И аз направих същото в огромни количества, даже дарих 2EUR на един от служителите в катедралата за ремонтирането й. Ми тъй де, толкоз дребни имах, какво да ги направя монетите! Ако всеки пети от зяпачите наоколо даде по толкова – още една ще вдигнат.

Другото нещо в Кьолн, което ми направи особено впечатление бяха страшно многото велосипедисти. Още на няма и 100м от хотела един щеше да ме отнесе (добре, че той гледаше вместо мен), защото бях застанал на едно нещо по тротоара, което в последствие се оказа алея за велосипедисти, около 1.5м широка. Това нали си го представяте (примерно!) в София – тротоар, от който по въпросното разстояние се носят велосипедисти? Хм. За първи път, също така видях специални колички за бебета, които се закачат за колелото отзад (ади сега, пак се напънете и сега си представете подобно нещо по нашите улици – няма такава откачена майка в България, която да рискува житота на детето си по този начин), както и специални тегличи за сдвояване (не се сещам за по-подходяща дума) на детските колела. Към хотелите има специални паркинги, на които стоят 3-4 велосипеда, които ако поискате от рецепцията ще ви ги дадат да ги покарате. Не пробвах – просто нямах достатъчно време, иначе ми се прииска да пообиколя малко повече.

Бирата им беше доста добра, имат си местна марка, Kölsch гледат да си я пазят и рекламират. Всусът й е точно, както го обичам – естествено, слабо газирана, горчива (не прекалено, въпреки, че можех още да понеса в тази посока), с хмелен вкус и бистър цвят. За манджи не ми се говори, вярно имат всякакви мръвки, ама салатите им не струват. Краставиците им са, както (за съжаление) нашите – хидропонни, без вкус. Доматите им – горе, долу, по-ги бива. Цените – както у нас, с тази разлика, че вместо 150EUR (средно), там вземат 1500EUR (пак средно). Е, какво толкова, само 10 пъти разлика, на кой му пука.

Освен всичко останало, в Кьолн има и доста паркове – да им се чуди човек, за какво им е толкова трева? Що не изпраскат една, две кооперацийки? Странно.

Връщането – същият самолет, същият екипаж. Той пилота, просто така си карал, нищо лично. Кацането – нормално, пътят до Пловдив, също.

Ай сега, … пак ежедневие… 🙂