Започнах в SpectrumNet

Спектър Нет е един от най-големите български Интернет доставчици. Няма да бистря историята на фирмата, само ще спомена, че за мен, това определено е едно от най-интересните места, в които съм работил.
Всъщност, “започването” ми беше още на 28-ми Март в пловдивският офис на фирмата. А понеже много ме мързи да пиша, правя това едва сега. Не, че нямаше какво да се спомене. Даже напротив! Още първият ден се случи “ежедневен” проблем и се озовах на покрива на Окръжна болница (Пловдив), където се забавлявахме с колегите до около 19:15 часа. Понеже нищо не става от раз, с второто ни идване си донесохме и инструменти, и устройства за подмяна, и… 4 метрова трисекционна стълба, която колегите влачиха до 15-тия етаж, защото не влезе в асансиора. Абе, както се казва по нашенски – фън! Сряда и четвъртък също бяха доста весели (още антени и стойки за тях!), петък беше почти почивен, а във вторник и сряда трябваше да се подменя антена на кула “Снежанка” и да се прави проучване за трасе до обект Цанков камък. Това последното е едно от най-големите държавни начинания (около 200М евро) след 1985-та. С една дума – язовир. Ако някой е забравил, какво представлява това начинание в първоначален стадий, може да погледне тук или тук. Снимките са на колегите Краси и Виктор. Когато разбраха, до къде искаме да караме Интернет, Тошко и Симо от AnsiNet само пуснаха една мръснишка усмивка “под мускак”. Беше им пределно ясно, за какво иде реч. Моето обобщение за свързването на тази точка е кратко: технологията е еднаква с тази, ако някога поискаме да докараме Интернет до Луната, т.е. и в единият и в другият случай ще се ползва сателитна връзка. Другият вариант е някой титан да носи данните в шепи 🙂
Кула “Снежанка” е доста по-интересна отвътре, отколкото отвън. Мащабите малко й се губят, защото вътре е доста тъмно, но това прави нещата още по-забавни. Най-веселото, обаче беше, когато се стоварихме отбор от пет юнака, с предпазни каски, със сателична 90см. чиния, 70м кабел, няколко кутии с инструменти и блясък в очите пред лифта. Добре, че Тошко го познават доста добре, иначе нямаше да се отървем само с половин шише ракия (само толкова имаше в колата 🙂 ). Иначе, ако искате да карате ски – там още си има сняг. Пистите не бяха чак претъпкани, но лично аз бях изненадан, че в работен ден (сряда) има толкова много скиори. Времето беше страхотно (като за 4-ти и 5-ти април), но след 4-5 часа на открито и на 1928м надморска височина + 150м (за самата кула) всяко скриване на слънцето предизвикваше неприятни тръпки в мен. В крайна сметка, преместването на антената свърши добра работа – нивото на сигнала се подобри, а оттам и скоростта се вдигна. С пряката видимост към Копривките, просто нямше как да не стане. Доволно!
Това е накратко новото при мен в последните няколко седмици. Сега ме чака доста четене – безжичките мрежи и пренос за мен са нещо, почти непознато. По принцип винаги съм гледал да избягвам нещо, което не мога да пипна и/или усетя, особено ако става дума за комуникации. Както и да е… нали трябва да е интересно?