От толкова отдавна не съм писал, че направо ме е срам! Пък новини покрай мен, не е като да няма. Най-важното е, че ще се разделя с чудесните колеги от “Спектър Нет, Пловдив” и ще ходя към Ямбол. Там японците от Yazaki ще правят завод за автоелектроника и оборудване, съвсем на “зелена поляна”. Всъщност, завода в България ще се прави от европейската част на компанията. В нашата преса се промъкнаха различни публикации за това: Капитал, Дневник, Investor BG и т.н. Както винаги, родната журналистика търси сензацията, а когато такава няма – пише весели простотии (примерно обърканани порядъци в сумите, замяна 1:1 на евро в лева, изсмукани от ефира факти и т.н.). На който му се търси – google.com 🙂
Аз ще започна, като ръководител отдел IT или, както все по-често се казва на български АйТи Мениджър (за неразбралите: IT Manager). Ако някой си е мислил, че подбора на кадрите е случаен, ще спомена само че въпреки ненормално късите срокове за изграждането на завода, подбора продължи няколко месеца с три телефонни интервюта (че няма хората да се грабнат от Германия, я) и едно “на живо”. Ей това, последното беше доста забавно! Веселото се състоеше в това, че интервюто ми беше насрочено за втори януари. Ако някой може да си представи, какво е по летищата един ден след новата година – да умножи всички по две (все пак, за България това беше почивен ден!).
На всичкото отгоре, трябваше да се прибера още същият ден, защото просто нямаше как да взема отпуск. Кратко резюме на пътуването:
-
Пловдив – София, два часа спокойно каране с кола (140км);
-
София – Мюнхен, полет час и 45 минути (1100км);
-
Мюнхен – Дюселдорф, полет един час (500км);
-
Дюселдорф – Кьолн, кола по германски аутобан (40км);
-
същото в обратен ред до Пловдив 🙂
Интервютата ми бяха за около два часа и нещо, при положение, че сумарно приключението беше 18 часа. Интересно, нали? Около 3500 км. път за два часа лаф. Там видях и един списък със задължения и задачи за IT отдела – два листа ситно изписани редове – кратко и ясно. По германски.
Всъщност, работата и обема не ме притесняват. Гадното в целият случай е преместването към Ямбол. Не че е лош град (колкото пъти сме ходили да ръчкаме нещо по офисът на Хебросбанк там, винаги сме млатили яки кебапчета с бира!), просто всяко преместване не ме кефи. Е, не може всичко да е както ми харесва, все пак има и предизвикателство в това да направиш нещо почти от нулата. Така че, от 1-ви март – на бойната линия! Да им покажем на германците, как се работи. 🙂