Моето си място

Честит рожден ден, миличко! Хиляди целувки и прегръдки! Осем години си е сериозна възраст, откъдето и да го погледнеш. Каквото и да напиша, все ще е близо до графата “голяма простотия” или “шаблонна простотия” затова спирам дотук. Все пак, не мога да не се похваля, че ти си едно от двете най-хубави неща, които съм направил през живота си (е, и жената помогна малко де, 😉 какво да се прави – биология!).
Желая ти преди всичко и най-вече здраве! Останалото…. не е важно.

В очакване на “първата” копка за новият завод на Язаки България в Ямбол, десетина тежки земекопни машини и няколко работяги се подпираха на лопатите повече от час.Всъщност, нещата около строежа са доста понапреднали. Затова и ми беше малко странно, защо чак сега ще правим някакви “копки”. Мястото (около 55 декара) е вече почти изравнено, започнало е подготвянето на терена за изливането на постамента. За това последното не съм сигурен, дали се казва точно така, но за първи път виждам толкова старателно подготвяне на почвата под основите. Мястото се изравнява, постила се хидроизолация (нарича се геотекстил) после се насипва с нещо, като баластра и се валира здраво. Вероятно, после отгоре ще се лее бетон – не знам, вече си признах, че не резбирам, но процеса е доста интересен. Странно е да видиш толкова голяма площ, постлана с плат и после засипан отгоре с камъни.

Самата церемония беше с една единствена цел – да се духне малко във вятърната мелница на политиката. Не че е лошо това мероприятие, просто от понеделник почва окончателният одит от “Рено” и всеки от присъстващите колеги вероятно си е задавал един и същ въпрос – кога ще свърши всичко това, че да си подхванат задачите.

Иначе нищо интересно – традиционните речи, традиционната пита (май беше с мед), традиционното срязване на лентата, традиционното поливане с вода (почти по главите на фоторепортерите) и естествено традиционното трудно счупване на шампанското в борда на фадромата (имам чувството, че тия бутилки от шампанско “Искра”, нарочно ги правят нечупливи).