Моето си място

Официално от вчера е открит сайтът на Язаки България. Самото “откриване” се състоя в изключително тесен кръг (аз и няколко “избрани” компютъра около мен) чрез тържествено премахване (по-точно преименуване) на index.html (появи се under-construction.html за използване при бъдещи ремонти). Винаги и навсякъде съм си признавал, че (вече) не съм програмист. Това с програмирането, не е като колелото – ако не го практикуваш, се забравя. Все пак, при положение, че на времето си имал добри навици и дисциплина, това е от полза. За дизайнът – същата работа. Може и много да си учил за това, как се прави дизайн на нещо, но ако не ти иде отвътре, просто не става. Най-лош резултат се получава, когато програмисти правят дизайн – за подобни изцепки няма смисъл да се дават примери. Човек просто трябва да се поразходи из Интернет и да цъка с език (може да клати и глава, все тая). Сайтът на “Язаки” е правен нито от програмист, нито има професионален дизайнер – сами може да съдите за резултата. Все пак за мое оправдание да напиша, че това си е един най-обикновен сайт, на един най-обикновен завод за автомобилно оборудване. Даже и реклама не може да си направим с него, защото друг клиент освен “Рено” засега нямаме. Основната цел на сайта е една – ако има нещо важно, което трябва да обявим, да има място на което да го направим. В момента, най-основното е набирането на кадри, затова и едно от менютата си е отделено само за това. Просто и ясно, като къпан милиционер.

Основата на сайта обаче, е доста солидна – германският проект typo3. Това според мен (но и според други по-разбиращи) е една от най-мощните системи за управление на съдържание. Хиляди готови модули, собствен (доста гъвкав) език, безброй готови шаблони, стабилно развитие и доста яка общност са само едно от малкото неща, които е typo3. Бях доста изненадан да разбера, че даже си имаме и родно typo3 общество. Системата е изцяло динамична, код и дизайн стоят на светлинни години едни от други, базата данни си е MySQL, Apache пък е web сървърът (какво друго!). Това всичкото си работи перфектно и свети яко, като LAMP-а 🙂

Има само една дребна уловка (то няма и как иначе да е, сичко убаво нема) – това е една от най-сложните за разучаване и (може би) за внедряване системи. Мале-е-е-е… само, от началото да знаех, какво ме чака…. никога нямаше да се спра на този продукт. Донякъде се подведох по това, че някои от съществуващите ни вътрешни сайтове са на основата на typo3. Новият сайт на Язаки Европа, също между другото е на тази CMS. Такова яко четене не бях правил от изпита за microsoft професионалист, пък то си беше доста отдавна. Лошото, е някои неща не могат да се наваксат само с четене на документация – както писах и по-горе, има намесени доста “програмистки” бози. Вярно, че може да се пита и по форумите, но това пък отнема доста време – не може да получиш отговор веднага. Абе… гадно си беше – все едно си представете, че някой овчар, да отиде на конгрес на неврохирурзи – отделно почти нищо няма да разбере от лекциите, а ако пък зададе “професионален” въпрос, той ще прозвучи, като нещо от сорта: “… ъ-ъ-ъ колеги… да питам таковата…, що кат му резнах епидоралният хематом и той зе нещо да се гърчи, а? Пък дали не съм засегнал нещо церебелумът му, …ъ-ъ-ъ, то май така си беше….”. И такива подобни… най-лошото е да не знаеш, даже какво да попиташ – вярвам всеки е изпадал в подобна ситуация. Дори и да получиш (смислен?) отговор, той най-често е на професионалният жаргон (на неврохирурзите, примерно) и не ти върши работа. Ако събера достатъчно кураж, ще опиша подробните стъпки за да се получи работеща typo3 система. Голям майтап си беше.

Най-хубавото на всяка една CMS е, че в даден момент може да предоставиш инструментите на някой сравнително грамотен и той само да почне да тъпче съдържание. Такава е и моята идея – след време сайта да си работи без моето участие. Ще добавя малко снимков материал – все пак мисля, че е интересно, как се прави 21 декара завод.

26-ти Февруари 2007-ма….. За малките деца една година си е цяла вечност, а за възрастните – само миг (за съжаление!). Как си мина това време….. само стой та гледай….. направо ми изтече между пръстите!

Какво научих за въпросната година:

• ако много се наложи, мога да бъда учтив и внимателен с колегите
• мозъкът на човек работи най-добре под стрес. Лошото е, че ако това продължава прекалено дълго, други части на тялото почват да дават “на късо” (стомах, зъби, венци, бъбреци, черен дроб – всеки да си избере по нещо)
• бирата си е вкусна, дори и да си я пиеш сам. Естествено, най е приятна изпита с приятели, на сладка ИТ раздумка, но това не винаги е възможно (за съжаление)
• вече съм убеден, че англичаните говорят най-лошият английски 😉
• седмичните оперативки могат да бъдат и полезни
• ръководителите от най-високо (европейско) ниво също могат да бъдат компетентни (в определени случаи, че даже и по-компетентни! Просто невероятно!)
• германци, португалци, турци, литовци, словаци, украинци, французи (има и други, просто за тези съм сигурен, че участват в нашият проект) и българи могат да работят заедно, че даже и да постигат полжителни резултати – просто трябва да има ясно поставена цел и някой, който периодично да им набива канчето
• “мури”, “муда” и “кайзен” не са само празни и странно звучащи японски думички, ами може да бъдат доста добре прилагани и в български завод
• циганите могат да работят и то могат да работят добре – сега остава да ги научим, че парите, които плащат за данъци не могат да бъдат икономисани (т.е. раздадени “на ръка”)
• колкото и внимателно да караш, винаги може да се намери някой полу-идиот (т.е. толкова тъп, че дори не може и да е пълен идиот), който да те натика в канавката за да мине той
• някои технически подробности в определени и специфични области, т.н. know how (Lotus Notes, cutting machines, label printers, barcode readers) – за мое съжаление това е по-скоро трупане на рутина, отколкото нещо супер ново

Какво загубих:

• една година от живота на децата ми, т.е. те са пораснали с една година без да съм бил ежедневно до тях. Само петък вечер, събота и неделя не стигат – в това съм сигурен
• една година, далеч от жена ми (колкото и да е странно това изречение за някой).

Какво спечелих:

• повече време за четене. Сега чета (имам в предвид не техническа литература) почти всеки ден поне по два часа – преди не можех да се организирам толкова добре
• повече време за слушане на музика (предимно в колата, на път за Пловдив и обратно към Ямбол). Все пак два часа не са малко време. Karunesh, Medwyn Goodal, Oliver Shanti, Prem Joshua, Osho, Jens Gad, Lesiem и още десетки, десетки подобни (предимно NewAge) изпълнители. Честно да си призная, преди година и идея си нямах, колко прекрасна музика има за слушане! Верно, че и преди това обичах Енигма, Ера и Оливер Шанти, но сега…. просто това си е цял един нов свят. Това с музиката май си е повод за един съвсем отделен пост. Хм-м.
• нови приятели и колеги. Вярно е, че навсякъде може да срещнеш приятни и готини хора, друго е обаче сам да се убедиш в това 😉
• пари. Аз все още съм наемен работник, т.е. наемат ме заради това, което умея. Доволен съм от заплатата, не се оплаквам. Вероятно някъде по света (може би и у нас) има хора, които работят за слава, но аз поне засега не съм от тях. Ако работата освен удовлетворение, носи и пари, от това по-хубаво няма. За съжаление, обаче колкото и да ми плащат, това което съм загубил за една година (написано малко по-горе) няма как да бъде заплатено. Така е, някои неща не може да ги платиш в пари (шаблонно, но супер вярно).

Някъде тук бях написал, че не обичам да правя равносметки… Така си е, само че сега забелязвам известно противоречие. След толкова писане, поглеждайки нагоре вече ми е жал да го изтрия. Е, нека да остане… Може пък след време това да ми потрябва, ей така, просто за да си припомня, какво съм си мислил след една година в работа за Язаки.