A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

Приказка за червената и синята шапка

Публична версия:
Имало едно време в една прекрасна страна, в която всеки 3-ти бил емигрант, а децата му американци един много, ама много готин тип. Той учил в престижен университет и много, ама много разбирал от компютри. Кой знае защо постоянно ходил с червена шапка, от вида “бейзболка”. Не знам, дали е бил висок, та се забелязвал в тълпата, но червената му шапка се виждала отдалеч и не минало време (нали бил много готин и много, ама много разбирал от компютри) се прочул. Той станал толкова известен, че едни добри хора решили да вложат в начинаещата му фирма едни много, (ама много!) пари. Понеже човекът живеел и работил на един таван, взел с радост парите, направил си фирма (познайте как я кръстил?) и заживял още по-щастливо. Накратко: станал богат и щастлив. Не минало време, едни други хора му дали още повече (ама много още повече!) пари. Готиният тип, отдавна вече не ходил с червената си шапка, затова решил да я захвърли. Така и сторил – метнал я на тълпата верни и последователни почитатели на червената шапка. Те с радост я приели, но нямало как тя да си остане с такъв цвят. Защо ли? Ами нали разбирате – имало си фирма, запазена марка, пари (ама много, много!). Ентусиастите не му мислили много, просто видяли кой цвят стои в другият край на спектъра и … хоп! Шапката станала синя! Не само станалa синя, ами и мека. Цяло чудо! Не знам, дали от това, че хората (въпросните ентусиасти) я приели добре или просто си я обичали, но синята шапка спечелила сърцата на още почитатели. Какво станало с червената шапка? Нищо, просто такава вече няма – има една фирма, която прави знаете какво. И нищо друго. Край на приказката.

Моята версия:
Често казано/писано доста късно (поне две седмици) след излизането на FedoraCore 1 се усетих, че това всъщност е RedHat. Както винаги имаше много неща за “отмятане” и не ми остана време да чета из нета. Специално аз, не можах да открия нещо кой знае какво ново и в инсталатора, и в същността на дистрибуцията. Припомням, че по това време версия 9 на RH беше направо мръсна дума (не беше изобщо меко казано “изпипана”), защото версия 8.х беше доста по-изчистена и стабилна, а въпросното изчадие направо пилеше нерви (или поне пилеше моите). За какво пиша всичко, ли? От няколко дни (седмица) се “радвам” на комплектацията наречена Advanced Server. Това е гадното нещо, което RH продават за четирицифрена сума в $. Нищо лошо да се печели – нали това е двигателят на прогреса? Как обаче да пробвате за какво евентуално бихте дали тези $? Аз намерих начин – по-точно “намерих” дистибуцията от приятели (искрено благодаря на този, дето ми го даде!). Сега да обясня, защо написах толкова думи – цял разказ/приказка се получи. Пиша, защото съм бесен на онзи с червената шапка. Защото е комплектовал отново един некадърен и зле направен сървърен пакет. Доказателства за това в мрежата има предостатъчно, няма да ви занимавам с това. Между другото, готов съм да се отрека от всяка една лоша дума, която съм написал по-горе, ако някой ми покаже пре-компилирано ядро (естествено, да си използва готовите конфиг файлове) на RHES AS v3. Не искам да обсъждам, в какво е смисълът на това. Просто приемете, че това се налага и в готовият .rpm файл такава функционалност липсва. Пробвал съм на различни машини (на “маркови” сървъри и PC-та, handmade и на какво ли не), понеже в първият момент не можах да повярвам – естествено, че си помислих, че нещо съм вапцал – не ства и това си е. След една седмица, усилено търсене и четене все пак успях – пожелавам успех на всеки, които иска да опита. Утре ще напиша, как всъщност го направих, сега ме боли всичко – от очите, през главата, през врата, та чак до по-надолу. 🙂

1 comment to Приказка за червената и синята шапка

  • Защо всъщност написах това по-горе? Защото според мен е недопустимо в една сървърна комплектация да има боклуци и простотии от рода на предварително стартирани демони за PCMCIA, ISDN, kudzu, няколко вида cron-a, офис пакети, пакети за работа с графика, игри и какво ли още не. И това в подредбата на пакетите по подразбиране (т.е. minimal install)! Представете си, какво ще стане, ако изберете everything.
    В крайна сметка, Linux наистина е само едно ядро – всичко останало е комплектация. Ама, нали затова се плащат едни $1300 (някой може да възрази, че те се плащат за поддръжка, ама малко трудно ще се навия, че е само затова). За да се получи една наистина ДОБРА комплектация с целият авторитет на RedHat зад нея. Странното е, че това е трета версия на сървърният пакет на RH. Би трябвало всичко да е изгладено и добре наточено. Аз даже не можах да компилирам ядро (не споря за смисълът на това действие, просто се налагаше заради “особености” на драйверите на Qlogic контролерите). И то с config файл, който върви със самата комплектация – ето това вече ме довърши окончателно. Това е първата Linux дистрибуция, в която не може да се компилира ядро by default (за невярващите: мога да демонстрирам по всяко време този “ефект”). Да не повярва човек!
    Спирам, защото коментара ми ще стане по-дълъг от постинга 🙂

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>