Невероятно, но факт

Днес се случи нещо, което никога не съм предполагал, че може да се случи в нашата държава. Обяснявам:

Преди месец на моят колега, му задигнаха най-брутално телефонът от стаята, в която бях и аз. Това го направи един циганин. Не беше ром, сигурен съм. Беше си най-гнусен и мазен циганин. Влезе в стаята с някакъв документ в ръка и понеже точно този месец през офисът преминаха всякакви екземпляри, просто помислих, че това е поредният каднидат за работа. Оказа се, че просто проси нещо. С недвусмислен жест му показах вратата. Той обаче, се присламчи към колегата на съседното бюро и остави въпросният “документ” до него. Естествено, в отговор получи незабавно същото направление. И тогава явно, въпросният факир е задигнал телефона, който стоеше на бюрото “на една ръка разстояние”. Джаджата беше хубава (или ако не хубава, поне скъпа) – Nokia N70. Ей, този фокус как стана, просто не знам – бях на два метра разстояние и го гледах докато излезе. Разбрахме, че телефонът липсва чак след около 20 минути, но тогава беше късно. Както и да е, още същият ден колегата подаде молба в полицията, просто ей така, заради процедурата (или може би, защото надеждата винаги умира последна).

Телефонът в крайна сметка се намери – направо невероятно. Днес сутринта му го върнаха. Все пак, това че имаше IMEI код помогна доста. Полицията си свърши работата и по кода апаратът се намери. Браво на полицаите! Признавам си, че не очаквах подобна развръзка. По това, че и останалите колеги, които знаеха за кражбата реагираха по същият начин, показва че в крайна сметка моята реакция си беше в реда на нещата – недоверието в това, че подобен край е възможен явно се према за нормална. После ми стана малко гузно – защо ли се съмнявам в това, че нашата полиция може да свърши нещо за обикновенният човек? После си отговорих: просто – защото това не се случва (или аз поне не знам за такива случаи). Сигурно не съм прав, оставам си песемист, дано бъдещето да ме опровергае.