Командировки….

Не знам за вас, ама аз много мразя да ходя по командировки. А най-много от всички командировки мразя тези до София. Е, за да е седмицата “пълноценна” и във вторник, и в сряда бях там. На всичкото отгоре уцелихме митингите и придвижването от входа на София (“Цариградско шосе”) до ЦУМ (“епицентъра” на митинга) отне 50 минути. С това подобрих собственият си рекорд по гадно придвижване, който (естествено!) беше поставен пак в София.
Днес, за награда получих командировка до Сърница (който не знае, къде се намира тя, да търси около язовир Доспат). Времето беше, каквото трябва да бъде времето в средата на ноември – мъгливо, дъждовно, хлъзгаво. Температурата вън не се вдигна повече от 5 градуса C или поне толкова показваше комютърът на колата. Единственото хубаво нещо беше, че цялата инсталация на връзката на Сърница до Пазарджик протече гладко и безпроблемно. Сърница вече са свързани към ХебросНет на 128К (ако ви се виждат много “К”-тата, не знаете каъв змей е приложението, дето ще ги ползва). Колегите от БТК бяха направили всичко, както би трябвало да го правят винаги – с 24 часови проби и кутии за чифтовете (какво ли им става на тия от БТК?! Направо не повярвах на очите си!). Все пак заслужават “браво”-то си, отдавна не ми се беше случвало да заваря професионално свършена тяхна работа.