Моето си място

Това по-долу са правилата, които са валидни за “Моето си място”. Всъщност, този текст трябваше да се появи още от самото начало, но поради редица особености на растежа, те виждат бял свят едва сега. Не че не можеше и без тях, но когато нещата са ясни, винаги е по-добре, нали?
Всичко е пределно просто (нарочно!) - Вашето поведение тук трябва да бъда, такова каквото е, когато отиване на гости при някой, в неговата къща/квартира/апартамент. Този някой може и да Ви е приятел, но може и да е напълно непознат (примерно сте се домъкнали на някой чужд купон). Ако се държите възпитано (не повръщате във фикуса, не се биете с другите гости и не ги дразните, не размазвате храна, пепел и/или течности по килима, говорите сравнително възпитано и спокойно и т.н. в този дух), тогава няма никакъв проблем - Вие сте добре дошъл. Ако пък правите повечето неща от тези в скобите по-горе, че дори и нещо в повече - тогава нещата са ясни - Вие ще бъдете изхвърлен без обяснение. Нещо повече - може да бъдете изхвърлен без право да се появите пак на това място. Така или иначе в Интернет няма нищо скрито-покрито, затова трябва да Ви е ясно, че се журнализират доста неща, които еднозначно определят (Вас или по-точно машината от която сърфирате). Примерно, както вида на операционната система и броузера с който сърфирате, така и IP адреса от машината на която са стартирани. Всъщност, даже и моето въображение е бедно да обхване, каква информация може да се събере от всички, които посещават даден URL. Лично на мен, тази информация не ми е нужна и не ми е интересна, тя не се публикува никъде, така че спокойно. Не съм любопитен. Или поне, тя не ме интересува до момента, в който някой от гостите не почне да прави простотии. Е, тогава е ясно - kick, ban и други звучни български думи.
Все пак, едно виртуално място си има и своите особености. Примерно:

- пишете коментарите на език, който разбирам. Тези езици не са много, всъщност може да пишете на английски, руски и български. Това означава, че ако ми напишете нещо на китайски, вероятно през Bible Fish, ще мога да го прочета, но вероятността да си дам този зор е малка. Т.е. ако искате да Ви разбират - пишете разбираемо. Не понасям всичките разновидности на писането на български с латински букви. Всички форми на чатица, мейлица, глаголица, шлъокавица и телексица са ми неприятни и такива коментари ще бъдат изтрити. През 2006-та година липсата на правилно исталирана кирилица говори единствено за мързел (дори не и за незнание - има толкова материали из мрежата!). Изключение мога да направя, ако коментарите са писани от някой, който няма техническа възможност за кирилица, примерно работи накъде “навън” където е забранено да си бара по машината (да-а-а, има и такива работодатели). Причината за това изискване също е пределно проста - аз съм мързелив (за мен това е позволено!), вложил съм доста усилия в това да чета бързо на кирилица и всичко друго ме прави нервен. Освен това, търсенето в блога е по-лесно, ако знаеш, че 98% от него са написани на кирилица;
- пишете кратки коментари - ако искате да напишете нещо, на повече от 15 реда, то Вие сте роден писател и е най-добре да стартирате собствен блог, за да си пишете там. Няма нищо лошо в дългите коментари, но повечето нормални хора губят интерес, ако нещата станат прекалено дълги (хм, това май стана прекалено двусмислено, половината от човечеството вероятно няма да се съгласят с мен). Идеята е ясна, нали?;
- посочвайте реалните си имена и адреси. Това изобщо не е задължително, но все пак е пожелателно. Ако искам да отговоря лично на някой, email адреса трябва да е валиден, то си е очевидно.

Това е накратко. Всички маtериали на “Моето си място” са CopyLeft - ясно е, че това е обратното на CopyRight, нали? Считам, че всяка една дума написана в Интернет е световно богатство и затова трябва да се използва от всички (и то свободно). Затова, като че ли най-точно тази идея се изразява чрез лиценза на Creative Commons, а по-точно така нареченото признание за авторство. На мен поне, това ми стига.