Моето си място

Последният ъпгрейд, който направих от Ubuntu 7.x (Feisty Fawn) към Ubuntu 8.x (Hardy Heron) си беше направо здраво зачукване. Не защото самият процес мина с някакви проблеми (отдавна всичко става с едно цъкане на бутона “Upgdate”), ами по-скоро заради бъгавата дистрибуция. Естествено, не искам да отговарям на въпроса “…кой те би по главата, че да се ъпгрейтваш?” Все още (наивно) си мисля, че когато някой пуска “издание” (версия, както и там да му се вика) това трябва да е по-внимателно и с повече акъл. Сещам се, че преди доста време имах подобни проблеми при преминаването от Fedora 3 към Fedora 4 - и там имаше големи фойерверки. Затова се реших да премина към Debian Etch, Desktop инсталация, ей така, просто за проба за да се уверя, дали дядото на всички Linux-и е толкова стабилен.

Както и да е…. сега по темата. Debian-а по рождение си няма почти нищо (да знаете, че даже и gedit си нямате Gnome) – точно затова е бърз (и стабилен), като заек по нанагорнище. Не му тежи нищо и в сравнение с тромавото Ubuntu, а разликата в скоростта е направо потресаваща (естествено, за една и съща машина). Обаче, ако ви се прииска да четете и пишете в NTFS дял от вашият диск, ще трябва съответно да си сложите и поддръжка за това. Очевидният вариант да си добавите хранилището с пакетите при мен не проработи. Въпреки това, добре е да имате ntfs-3g за автоматично обновяване, най-малкото за да може да сте в крак с поправките, които излизат от време на време за него.

Първо си слагате GPG ключа:

sudo apt-get install debian-backports-keyring

После добавяте хранилището в sources.lst

sudo echo deb http://www.backports.org/debian etch-backports main contrib >> /etc/apt/sources.lst

и после да не забравим apt-get update, след което правим

sudo apt-get install -t backports ntfs-3g

Както написах малко по-горе, тук при мен се получи грешка, затова инсталираме малко по-нова версия на FUSE (Filesystem in User Space), защото наличната в Etch е 2.5.3-4.4, a се изисква libfuse2 да бъде над 2.6 (нормално, ‘кво толкова!). Продължаваме:

sudo apt-get install fuse-utils libfuse2

дърпаме си малко NTFS-3g. Имайте в предвид, че последната стабилна версия е от Март, миналата година. Не ви съветвам да експериментирате с нестабилни версии на файлови системи, това е все едно да си играете на руска рулетка - все някога ще гръмне.

wget http://snapshot.debian.net/…/libntfs-3g0_0.0.0+20061031-6_i386.deb

wget http://snapshot.debian.net/…/ntfs-3g_0.0.0+20061031-6_i386.deb

инсталираме ги

sudo dpkg -i libntfs-3g0_0.0.0+20061031-6_i386.deb
sudo dpkg -i ntfs-3g_0.0.0+20061031-6_i386.deb

и…. това е. Остава само да монтирате файловата си система. Не забравяйте, че използването на UTF8 поддръжка за файлови имена си е направо задължително. Т.е. става дума за следното монтиране (примерно) за проба, дали сме направили каквото трябва:

sudo mount -t ntfs-3g /dev/sda1 /mnt/ntfs -o umask=0,nls=utf8

след което може да го добавим и в /etc/fstab

/dev/sda1 /mnt/ntfs ntfs-3g umask=0,nls=utf8 0 0

Естествено, всеки да си сложи, каквото смята за добре параметри при монтирането…. За най-мързеливите ето и нещо “по-шарено”: ntfs-config.

Въпросната джаджа е представлява доста добра лазерна мишка, в която Genius е наместил лазерна показалка и възможност за управление на презентации (бутони Ecs, F5, “стрелка” напред и “стрелка” назад). Идеята не е нова, но дизайнът е перфектен, а прецизността на мишката е на нивото на най-добрите геймърски мишки. Добрата идея, която не съм виждал реализирана другаде е това, че колелцето на мишката с натискане надолу активира показалката, а с побутване в ляво и дясно активира бутони Esc и F5 (за това трябваше да се чете документация - не е прекалено очевидно, нищо, че е просто гениално). Ляв и десен бутон са съответно стрелки в ляво и дясно. Малкото синьо нещо на снимката е светодиодче, което показва в какъв режим работи устройството. Ако е син, това е мишка, ако е червен това е презентационен режим. Ако мига, това е момента в който мишката се обявява за другите bluetooth устройства за свързване. Двата режима се превключват с натискане на малкото кръгло бутонче, а за режим “сканиране”, бутонът е на обратната страна на мишката. Там е и превключвателят на захранването, което е от две AAA 1.5V батерии. Не знам колко ще изкарат, но досега (месец и нещо) не са мръднали, въпреки, че доста “светках” с показалката. Всичко е просто и елегантно.

Това, за което пиша този постинг е начинът, по който това нещо се свързва към Linux (в моят случай Ubuntu, 7.10). За виндоз-а не ми се пише, там си беше малък ад. Все пак да спомена, че ако някой се захване с това, поне да знае какво го чака. По-принцип лаптопа (D820) идва с пре-инсталирана Vista, която аз най-доброжелателно търпях цели пет дена. След което с псувни и закани я изритах (2GB RAM и 2хP4 на 2Ghz се оказаха недостатъчни за това недоносено изчадие). На нейно място сложих почти нормално работещо XP. Всичко добре, но с едни “малки” подробности - драйврите от Dell бяха за Vista, а в специално за Toshiba BT поддръжката се наложи специално flash-ване, което прави downgrade към XP. Управлението на COM портовете на Toshiba драйверите е направо ужасно, (т.е. хич го няма) затова си оставих тези от MS. Въпреки, че при всяко свързване се налага изтриване и добавяне на устройствата, все пак е по-добре от нищо. Само да спомена, че най-добрият BT драйвер за виндоз за мен е Bluesoleil. Препоръчвам го на всеки. За съжаление и той не можеше да се оправя с номерацията на COM портовете, която за мен беше от особено значение, затова и той не ми свърши работа. Иначе за инсталацията на мишката, нищо интересно - просто се нахлузи един “драйвер” (има го в комплектацията), който се зарежда при стартиране и е постоянно активен. Естествено, заема доста памет (имах си хас!), но постоянно работещите с тази ОС, вероятно са свикнали с подобни “екстри”. Може да се работи и без него, но тогава устройствата (мишка<->PC) трябва да се свързват ръчно.

В новата версия на Ubuntu, нещата по свързването на bluetooth устройства е доста по-упростена. По подразбиране си има специален аплет (gnome-bluetooth), който се активизира при стартиране на BT устройството (dongle или вграденият в лаптопа). При моята Ubuntu комплектация, последователността беше горе-долу следната:

- инсталира се поддръжката за bluetooth стека. Ако това не сте го направили все още за някое друго устройство, ще ви трябват няколко пакета. Аз предпочитам на инсталирам всичко, за което има писана поддръжка, защото в повечето случаи не знам, какво ще ми потрябва за да свържа някоя bluetooth екзотика. Честно да си призная, вече не помня какво идва по подразбиране и какво трябва да се инсталира допълнително. Ако някой се интересува, на сайта на Ubuntu си пише всичко. Аз обикновено добавям:

sudo apt-get install bluetooth bluez-gnome bluez-utils и малко OBEX (OBject EXchange) бози:

sudo apt-get install obexfs obexftp obexpushd obextool gnome-vfs-obexftp. Може и да забравям нещо, но в общи линии е това.

- трябва да си сканирате ефира, защото най-вероятно не знаете наизуст адреса на вашето BT устройство:

sudo hidd –search (преди да стартирате командата, натиснете червеното бутонче на дъното на мишката)

sudo hidd –show, при което би трябвало да видите нещо, като:

~$ >sudo hidd –show
[sudo] password for gerdjikov:
00:13:C1:61:D8:ED Genius Traveler 915BT Laser Bluetooth Mouse [0458:007d] connected

- пробата за правилното зареждане е:

sudo hidd –connect 00:13:C1:61:D8:ED (след това може да си направите един “профилактичен” рестарт “sudo /etc/init.d/bluetooth restart”)

- за да станат нещата по-постоянни се правят малко “ръчни” интервенции в конфигурационните файлове:

sudo vi /etc/default/bluetooth

HIDD_ENABLED=1 (старата стойност е “0″)

HIDD_OPTIONS=”-connect 00:13:C1:61:D8:ED –master –server” (стара стойност, без “–connect”)

- добавя се hidd модулът да тръгва при първоначален рестарт:

echo hidd | sudo tee -a /etc/modules

Всичко работи чудесно с изключение на един проблем, за който все още нямам време да отстраня - когато машината влезе в sleep mode, устройството (мишката) се изключва. Вероятно това е и идеята на “спящият” режим, но събуждането после не е много приятно. Просто трябва да се направи отново “hidd –search”. При всички положения обаче, това е свързвано с правилното настройване на sleep режима, а не със самите BT настройки. За laptop, това не е проблем, защото имам още на разположение touchpad, но вероятно за desktop, подобно заспиване ще си е направо изнервящо.

Част от това по-горе, може да се намери тук: https://help.ubuntu.com/community/BluetoothSetup. Внимавайте, в командата за добавяне в /etc/modules има печатна грешка, “hidp” да се чете, като “hidd”. То близко до умът, ама…..

Мишката струва около 76лв. с ДДС, може да се намери при почти всеки Genius търговец. Прилична лазерна показалка струва от 20 до 50 лева, а ако добавим и това, че отдалеченото управление на презентацията вече не е проблем, то тази цена е повече от добра.

Още от времето на DOS любима патерица ми беше една програма XTree. Оказа се, че я има и за Unix. Покрай XTree-то често използвах и Norton Commander (нали знаете лафа: “Гледам аз: отдясно диск “C”, и отляво диск “C”. И за какво ли са ми два еднакви?! Я, да взема да изтрия единият….) не защото ми харесваше, ами защото колегите не излизаха от него по цял ден и просто нямах избор - трябваше да свиквам. Всъщност, подобни програми в последствие се превръщат от патерици в инвалидни колични, било заради удобството, което предлагат, било заради чисто човешкият мързал да се използва нещо друго. Затова и аз, често използвам в конзола при x-образните ОС Midnight Commander-a - свободният проект, почти пълен аналог на досовският си дядо.Традиционно Midnight Commander-a в RedHat базираните ОС може да се използва за бърза смяна между директориите - особено, ако в единият панел покажете дървото на директориите. Незнайно защо, тази функция при Debian клоновете е точно обратното - там mc-то се връща точно оттам, откъдето е извикано. Това поведение, лично мен не ми допада, затова на всяка (Debian like) машина на която работя правя следното:

vi ~/.bashsrc

и добавям в краят на файла (или в секция alias)

alias mc=’. /usr/share/mc/bin/mc-wrapper.sh’ или

или за по-мързеливите, всичко на един ред:

echo alias mc=’. /usr/share/mc/bin/mc-wrapper.sh’ >> ~/.bashrc

За тази “магия” стои параметърът “-P” на mc-то за запомняне на текущата директория във външен файл. Ето и какво точно прави тази опаковка mc-wrapper.sh:

MC_USER=`id | sed ’s/[^(]*(//;s/).*//’`
MC_PWD_FILE=”${TMPDIR-/tmp}/mc-$MC_USER/mc.pwd.$$”
/usr/bin/mc -P “$MC_PWD_FILE” “$@”
if test -r “$MC_PWD_FILE”; then
MC_PWD=”`cat $MC_PWD_FILE`”
if test -n “$MC_PWD” && test -d “$MC_PWD”; then
cd “$MC_PWD”
fi
unset MC_PWD
fi
rm -f “$MC_PWD_FILE”
unset MC_PWD_FILE

Допълнителни ресурси: User Guide и FAQ.

FreeNX е свободната версия на платеният пакет NX Server на Nomachine и е доста полезен инструмент за отдалечена комуникация, сигурен колкото самото SSH (и как не, след акто това е в основата на достъпа). Използвам го отдавна и съм го инсталирал на различни платформи. С различен успех Странното е, че самата инсталация не е нищо особено, но винаги съм го постигал с някакъв зор - или от страна на сървърът, или от страна на клиента. Със сигурност, причината за това не е в пакета, просто така се случва. Както се казва “зад клавиатурното устройство” е в основата на проблема.
На последното Ubuntu (Edgy) нещата станаха най-лесно. Добавих хранилището, обновяване на пакетите и после “apt-get install freenx”. Всичко за нула време. Имаше лек проблем с версията на клиента под виндоз, ама бързо се справих. Сега на новата версия на Ubuntu, въпросното Feisty Fawn (7.04), пак имаше изненади. Все пак да опиша процеса по-подробно, така както тръгнаха нещта при мен.

На сървърът (Ядро 2.6.20-16-generic #2 SMP):

1. Добавя се хранилище, поддържано от различни фенове. Ето страницата на хранилището, там има версии и на Feisty и на Dapper.

sudo echo deb http://free.linux.hp.com/~brett/seveas/fre.enx feisty-seveas all | sudo tee –append /etc/apt/sources.lst

2. Добавят се PGP ключовете на хранилището, просто за по-сигурно

wget -q -O - http://free.linux.hp.com/~brett/seveas/freenx/seveas.gpg | sudo apt-key add -

3. Инсталация на пакета

sudo apt-get update
sudo apt-get install freenx

4. Няколко неща по самият демон SSH.
vi /etc/ssh/sshd_config, проверява се за наличието на:

- Port 22
- PubkeyAuthentication yes

…. и се добавя:

- AuthorizedKeysFile %h/.ssh/authorized_keys2

5. Да не забравите да рестартирате демона, след приключване на промените

sudo /etc/init.d/ssh restart

6. Предварителна конфигурация на nxserver

vi /etc/nxserver/node.conf, и добавяте

APPLICATION_LIBRARY_PRELOAD=/usr/lib/libX11-nx.so.6.2:/usr/lib/libXext-nx.so.6.4:/usr/lib/libXcomp.so.2:/usr/lib/libXcompext.so.2:/usr/lib/libXrender-nx.so.1.2

При мен това се наложи, защото по време на инсталацията се появи грешка:

“Error: Invalid value “APPLICATION_LIBRARY_PRELOAD=……”

Ако искате да променяте поведението на сървърът - това е мястото. Повечето параметри са добре обяснени, все пак ако ги оставите по подразбиране няма да сбъркате с много.

7. Конфигурация на nxserver

През инсталацията ви води стандартен диалог, просто има няколко въпроса на които да отговорите с “Y” или “N”.

nxsetup –install

- Do you want to abort now? [y/N]
- Do you want to use your own custom KeyPair? [y/N]

По подразбиране използвате предварително генерираният от Nomachine ключ за сървърът, т.е. нещата са достатъчно лесни за инсталация и достатъчно сигурни. Samo kydeto, това последното е малко спорно. Проблемът идва от това, че според документацията трябва да не генерирате собствен ключ. От друга страна, ако оставите техният предварително генериран ключ, рискувате по някое време да се окажете подслушани от “човекът по средата”. Лично за мен, това не е проблем, няма какво толкова да крия, затова най-мързеливо не генерирам собствен ключ. Ако за вас сигурността е от първостепенно значение - отговорете с “Y” и следвайте диалога.
8. Добавяте си потребители:

sudo nxserver –adduser
sudo nxserver –passwd
sudo nxserver –restart

Клиент:
1. Сваляте пакета:
wget http://64.34.161.181/download/2.1.0/Linux/nxclient_2.1.0-17_i386.deb

2. Инсталирате го, както намерите за добре (прег графика или с dpkg)

3. Стартирате, следвате бутона “Next”.

4. Избирате име на сесията. Това е просто наименование, за ваше улеснение въведете говорящо име (нещо от рода на 3833CK_IY )

5. Въведете IP или името на сървърът към който ще правите сесията. Обърнете внимание на port-a. По подразбиране е 22, но ако се го променяли в /etc/nxserver/node.conf, променете го и тук.
6. Изберете приблизително типът на връзката - имате възможност да избирате от няколко предварително зададени възможности, като Modem, ISDN, ADSL, WAN и LAN.

7. Next. Тук избирате, какви да бъдат типът на връзката (ssh, RDP, VNC), каква да е графичната среда и какъв да е размерът на екрана, който ще използвате. Близко до умът е, че трябва да имате инсталирани всичките Х-среди от падащото меню, както и да подберете подходящ размер за работната площ. Примерно, сесията ви може да е Gnome, с “Available Area” за размер.

8. Нещо важно! Ако правите връзка през firewall, а дори и да не го правите - изберете check box “Enable SSL encription on all traffic”. Това е не само сигурно, но и доста полезно. Просто всичко върви по SSL и минавате през всякакви firewall-ли (е, ако някой firewall admin е параноично глупав, че да забрани SSH-а… тогава ‘неа стане).

9. Next. Избирате си, дали да правите shortcut на desktop-a и дали да използвате настройките за напреднали. Това последното е задължително, ако сте генерирали собствен ключ - ще трябва да добавите публичният ключ на вашият server (това не е необходимо, ако ползвате този от Nomachine).

10. Finish.

Ако сте направили всичко, както трябва, просто въвеждате паролата i изчаквате малко. Kогато се включвате за първи път, ще трябва да импортирате публичният ключ във вашето хранилище, нищо сложно, просто натискате “Yes” на екрана с предложението за това.