Моето си място

А защо пиша за това днес ли? Ами поради същата причина, поради която не съм писал през целият септември - мързи ме. Мързелът се изразява в липса на желание да документирам това, което ми се случва или преминава през главата ми (и оставя следи). Доста често ме е яд, че speech-to-write програмите са доста далече от съвършенството, да не говоря пък колко са далече от българският език. Тогава със сигурност всичко ще е много по-просто. Друг вариант за “мързеливо” блогване би бил запис на глас - диктофоните вече са не по-големи от цигарена кутия (че и по-малки!), а цената им е напълно поносима. Седиш, говориш, записваш…. Ех! Колко велики мисли са се изгубили само заради това, че никой друг освен теб не може да ги чуе (в тоалетната, най-често се ходи сам). Единственият проблем би бил, в това че подобен пост трудно ще се превърта Просто не би могло да се чете “по диагонал”, както понякога се прави, ако нямаш време или искаш да хванеш само същността на нещата. За обема на постинга, пък е съвсем отделна тема - писан текст отнема 1-2К, а запис със същото количество информация 10-20 пъти повече. Т.е. рано е още за voice блогване.
Цитат: Обикновено рожденните дни са време за равносметки. Хм……! След, като човек не си отива от този свят на точна дата, от какъв зор на “точна дата” ще се прави само-отчет? Аз така или иначе си го правя ежедневно и затова не виждам причина рожденните дни да са нещо по-особено от останалото ежендевие. Ранно ставане, децата на училище, зор и бачкане 8-9 часа и после хапване. Е, малко в повече бира (”Ариана”, доста ми допадна, ама за това май ще пиша друг път), но и това се е случвало в друго време.

Всъщност - ежедневие.