Моето си място

В паузата между две велики ИТ постижения и в очакване да падне тавана на лятното кино, реших малко да се позабавлявам с KDE 3.4. Преди време го бях зарязал (до версия 3.2) защото беше непоносимо бъгаво и тромаво. Сега с Fedora Core 4, версията му е доста стабилна и пъргава. На практика, не мога да забележа някаква съществена разлика в бързодействието между KDE 3.4.2 и GNOME 2.12. Де да знам, може и да съм кьорав….
Това, което за пореден път леко ме изнерви, е тъпият аплет за клавиатурните подредби. Не знам защо, но това нещо си е бъгаво и гадно още от самото му създаване. Не мога да схвана, в какво се състои проблема(вероятно го пише някъде, но меам нерви за решаването му), но отново това “чудо” нито ми показва знаменцата, нито иска да се превключва с клавишите, които му настройвам. Вярно, че има леко подобрение в работата му. Тя се състои в това, че ако “ръчно”, т.е. с мишката активираш алтернативната подредба, после смяната се извършва правилно. Е, разбира се, отново няма знамена и смяна на символите в жлеба, ама както се казва “това са дребни кахъри”. Kkbswitch 1.4.2 пък изобщо не тръгна. Може би, по-късно ще сложа новата му версия, може и да стане. То поне, е в пъти по-добро от въпросната издънка с аналогична функционалност.
След тази дружелюбна критика, да напиша и нещо хубаво. То се отнася до подобренията на KDE средата. Сайта за тези добавки и приложения е доста добре структуриран и лесен за използване. За мен това е образец за място от което може да се “обслужиш”, ако искаш да настроиш графичната среда. Едно от нещата (досега!), които си инсталирах и мисля да използвам е YaKuake. Не ме питайте как се произнася, това е нещо в стил “yet another…”. Програмката, представлява терминал, който се разпъва доста елегантно (това се настройва) при натискане на клавиш F12. Конфигурират се също ширината и височината на прозореца, както и схемата на терминала. Всъщност, това на практика си е konsole с всичките й екстри. Симулиране на multitab интерфейс се прави с команда screen (за повече инфо man screen). Работи перфектно! За самата инсталация - нищо интересно. Разпакетиране, после ./configure, make, make install. Добавката се появава в меню Utilities, стартира се и после се използва с клавиш F12. Който иска да си го сменя - има си меню за целта. Не е проблем.
Друго доста свежо подобрение е Kommando. Това е навигатор в стил Neverwinter Nights (така пише на линка, но аз съм виждал подобно меню в доста други игри, че даже и за мишка Logitech) на който може да се закачат различни приложения. Аналогично на YaKuake и това приложение се компилира и закача на същото място в менюто. Стартира се с клавишна комбинация Ctrl+Alt+h. Има един лек нюанс и той е, че трябва ръчно да си копирате .kommandorc файла в личната ви директория. На практика, това е ресурсният файл в xml формат, който определя кое приложение да се стартира. Редактирането му не е никак сложно, ако имате проблеми, все пак прочетете README файла. Там има кратко описание за формата и промяната му.
SuperKaramba е нещо повече от обикновена добавка. Това е цяло API, с помощта на което може да добавяте всякакви глезотии и красоти (може и грозоти, зависи от вкуса ви) в KDE средата. Знам, че звучи малко странно, но възможностите й (на добавката) са почти безкрайни. Е, не съвсем “безкрайни”, а по-скоро най-точно написано, това са ограниченията на езика Python, защото с негова помощ се създава интерактивността на приложенията. В терминологията на SuperKaramba, добавките се наричат теми. Инсталацията на карамбата е пак тривиално (./configure, make, make install). Стартиране - пак оттам. Използване?! Може да свалите .theme пакетите, които си харесате от групата Karamba или да си напишите собствен. Лично аз ще се пробвам - не изглежда трудно
Изобщо, в секцията “подобрения” и “добавки” на KDE-Apps има доста свежи и оригинални неща. Всеки може да намери нещо “шаренко” по свой вкус и манталитет за освежаване на KDE средата. Засега - толкова…