Моето си място

Йе!
Няма как да не съм доволен от толкова простото нещо, като ъпгрейд на WP! Все повече се убеждавам, че това е един доста (ама доста!) добре направен проект. За някой ентусиазма и притесненията ми може да се виждат малко прекалени, но “парен от каша и таратор духа!” както е казал народа. Доста съм наплашен от “велики” проекти и доста зле написана документация - все пак съм един тъп усер и малко ми трябва да смотам нещо.
В заключение: Еваала!, Аферим!, Машаала!, Ашколсум!, Благодаря!, Мерси! и Браво! на пичовете зад прекрасното howto за ъпгрейда.
Иде време за наточване на теми и css-си! :>

Ето, че вече дойде време да си ъпгрейдна версията на блог-а. Не, че тази не ме кефи, но в 1.5.2. има доста повече възможности и доста по-добре направени неща. Освен това, скромният ми опит показва, че ако не се ъпгрейдва навреме, после всичко ти излиза през носа.
Има една доста добра статия, как да се направи този ъпгрейд, но най-ценното от нея е фразата, че ти трябва време, спокойствие и бира. Странна идея, нали Рядко употребявам бира преди обед, но с другите две условия мисля да се съобразя напълно.
Вчера пуснах 12 портовият GSM gateway в експлоатация (за един следобед имаме над 450 обаждания вход-изход!) и мисля, че заслужих заплатата си за този, че и следащият месец. Време е да поработя върху себе си (нищо сексуално, ей!!!), още повече че сега все още е отпускарско време и почти (за съжаление) всички шефове са забегнали някъде.

Е…, почвам… Не вярвам това да е последният пост в този блог, но кой знае……

Ей! Ето, че дойде и края на е-отпуската ми
Все пак имам още една седмица почивка, преди да се набутам отново в “промените” на работното ми място.
Не ми се пише много, какво правих последните две седмици - гр.Китен (да, вече е град, няя майтап!), тълпи по улиците, навалица по плажа, сравнително евтини заведения, болни деца, недоволна жена (дано да не чете блог-а ми!), прочетени 35см. книги (предимно Глен Кук и “Хроники на Черният отряд”)….., абе… отпуск…. Единственото по-сериозно нещо през тези две седмици беше ходенето ми от Китен до София (и обратно, 1030км.) за интервю за работа, която работя от повече от 11 години в същата организация, където “кандидатствам” Смешно, нали? Интересното беше, че това пътуване съвпадна с големите наводнения в Горна Малина, Елин Пелин и околностите. Естествно, че се набутах по подбалканският път (най-късото разстояние от Бургас до София) и естествено, че навъртях още 100км. обратно през Златица-Панагюрище-Вакарел та да изляза на магистралата. Не е приятно да се кара с 80-100-140км/ч по пропаднали, наводнени и хлъзгави участъци с паднали дървета, в мъгла и дъжд. Просто двата часа резерв, които си дадох при тръгване (в 02:30 сутринта) се измирисаха с едно махване на полицейската палка в района около края на подбалканският път. Така и не разбрах, кой трябваше да обясни по националното радио (което слушах непрекъснато), че този път е затворен. Както казал един червей на друг, докато изпълзявал от лайното: “Родина….какво да се прави”!
Ади, стига толкова, че стана много мрачно Лятото свършва, иде бачкане!