Календар

September 2017
M T W T F S S
« Sep    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

Ubuntu 14.04.3, XRDP, Gnome session в Windows среда

Задачата е да се използва пълна Gnome X сесия за достъп до Ubuntu 14.04.3. Проблемът идва от това, че Linux машината е инсталирана във виртуална среда, която няма хардуерно ускорение. Бъгът е добре описан и решен: https://bugs.launchpad.net/ubuntu/+source/gnome-session/+bug/1251281

  1. Инсталиране на Gnome (sudo apt-get install gnome-desktop gnome-session-fallback )
  2. Инсталиране на XRPD (apt-get install xrdp)
  3.  Оправяте session файла: echo “gnome-session –session=gnome-fallback –disable-acceleration-check” > ~/.xsession

Всъщност, последният параметър е най-важен: –disable-acceleration-check

После нещата не са интересни.

Phisical vs Logical

Писна ми вече! Да взема да го запиша някъде това съответствие, та да го запомня най-сетне!

Старо: физически (MAC) адрес спрямо логическо име на ethernet контролера се записва във файл /etc/iftab

Ново: същият ефект, но в /etc/udev/rules.d/70-persistent-net.rules

PowerGUI, Active Directory login

Да не забравя, че поради някаква идиотска причина, логинът в PowerGUI иска да има изрично упоменато краткото име на домейна. Т.е. това е така нареченият WinNT login (DOMAIN\username). Вероятно някъде го пише из документацията, но ‘неам нерви да я чета цялата (май не ми се чете и частично). Засега ми стига и тази награда, че успях да си пусна AD скриптовете и вече няма да се налага да правя досадни гимнастики само за да извадя потребителите на дадена група във външен файл.

Трябва да спомена, че PowerGUI става все по-стабилно и все по-добро. Това, че PowerQuest са вкарали управление на библиотеките и “мощните пакети” направо в инсталационният файл си е за поздравления. Не, че не можеха да го направят от самото начало, де. Спокойно мога да го препоръчам на мързеливи пишман администратори (като мен). Спестява доста усилия и остава време за по-смислени неща, като например четене и ровене из мрежата.

Windows 7, God mode

Винаги съм подозирал, че програмистите са мързеливо племе и доста често ни пробутват какви ли не потресаващо изглеждащи интерфейси, с които аха…. тъкмо да свикнеш и следващите версии ги “подобряват”.

Доказателството за по-горното ми твърдение, може да проверите с така нареченият “God mode”. Той се появява за първи път при Виста, но истински работи едва при Win7.  Из мрежата се въртят различни предупреждения, че бил опасен за 64 битовите версии, нещо което аз не мога да потвърдя. Всичко си работи перфектно.

Няма да развалям изненадата от това да се почувствате бог на машината си, затова по същество. Нещата са пределно прости – отивате в корена на диск C, и създавате нова папка, която кръщавате с име, като стринга по-долу. Да, точно така – заедно с нещото във фигурните скоби. Взъщност, то е същината на хака, името на папката “GodMode” може да бъде, каквото ви харесва (примерно “OMG”, или направо “O, my God!”).

GodMode.{ED7BA470-8E54-465E-825C-99712043E01C}