|
|
Аз съм умерен оптимист. (Нали знаете вица – вайка се Песимистът, че от това по-зле не може да стане, а Оптимистът отговаря с ведра усмивка “Може, може… как да не може!”) Затова искам да почна новата година с позитивно и оптимистично настроение, та така да ми върви през цялата година. Разделям нещата на няколко “дяла”:
Новогодишни късмети (дългосрочна прогноза): Както казва Оби Уан Кеноби – “In my experience, there’s no such thing as luck”. Как пък не ми се падна нещо от рода на “ново гадже” (падна се на дъщеря ми, която е на 8 години), “пътешествие” (пак на нея, вероятно да хойка с новото си гадже), “нов компютър” (това пък се падна на синът ми, то говедото и без това не става от машината, добре че му сложих time limit), “мързел” (отново първородният удари правилният късмет, вероятно да може да се порадва на новият компютър) или поне “щастие” (това го уцели жена ми, че как иначе!). Паднаха ми се “пари” – най-нежеланият от мен късмет. Излиза, че аз ще нося пари, а останалите ще ми ги харчат (да са ми здрави и щастливи!) Хм-м. Странно, нали? Имаше и още различни варианти из баниците, които изядох по Нова година и Коледа, но те бяха общо взето подобни вариации (“тото”, “джакпот”, “късмет” и т.н.) не си заслужава да се отбелязват.
Ежедневие: След десетината почивни дни, страшно гадно е да почнеш отново работа. Трябва ти поне един ден, да се “настроиш”. Лично при мен, настройката не беше трудна, но за повечето колеги, това си беше непосилна задача – откъдето следва, че направо си разказахме играта взаимно. Допълнителен цвят в първият работен ден на 2008-ма, допринесе и това, че почти никой не успя да дойде навреме на работа (естествено, поради националното бедствие от една педя сняг, имал нещастието да падне на 2-ри януари. Какво нахалство!). Миризмата пък, дойде от така наречената “фирма” EVN, която освен да прибира парите от сметките за тока, друго май и не прави. Оставиха почти цялата промишлена зона на Ямбол, околните села и незнайно колко още квартали в града без ток за повече от 7 часа. Вярно, че и в USA, Канада и из Европа се случва подобно нещо, но със сигурност не и поради мизерното количество сняг, паднал в региона. За да съм съвсем честен обаче, ще спомена, че подобен снеговалеж не са виждали тук от десетилетия. Не че е оправдание, де…. все пак сме в умерените географски области и сняг по Нова Година си е съвсем нормално явление. Това, че една от т.н. “магистрали” не беше помирисала снегорин и беше затрупана с почти педя сняг и че дори при 50км/ч се завъртях на два пъти (добре, че наоколо нямаше други подобни идиоти), също не се брои. При всички положения обаче, ние сме доста странна държава. Трудно е да се обясни на чужденците, че в центърът на България, на първокласен път 24 часа може да стоят блокирани хора. Как да им обясниш, че дори и магистралите не се чистят, а какво остава за останалите пътища. Шефът бил снимал филм (той се опита да дойде от летището на Варна, успя за 18 часа) и обеща да ни го пусне. Чакам с нетърпение да видя, какво е снимал, въпреки че надали ще се изненадам много. На човека му беше супер странно (пък на мен, не), че властите не правят нищо за да почистят пътя, а само си прехвърлят топката. Европейска им работа…
Какво следва (краткосрочна прогноза): Вчера ни спряха тока за 7 часа, днес нямаме никаква връзка със света за горе-долу същото време (малко повече, даже). Отново поради същата причина – пътищата са непроходими и аварийните екипи не могат да се докопат до повредата. Смешното е в това, че колегите ще оправят релейка, която е затрупана нейде в гората на поне 1300м. надморска височина и 1.5м сняг, но не това е проблемът, ами блокираните пътища м/у Сливен, Стара Загора и Карнобат). Утре очаквам да спре и водата, защото през нощта все някоя тръба няма да издържи на невероятният студ от -7C.
Бъдещето: Не е розово. Не само заради тъпите политици, които за съжаление сами си ги избирате (аз не гласувам вече повече от 10-тина години), ами заради природата. Даже и в най-оптимистичните синоптични прогнози, в близките 20-30 години ни очакват все по-лоши и по-лоши климатични условия. Да не споменавам енергоизточниците, там си е направо …. Е, в крайна сметка, даже в от това мога да видя нещо позитивно – на колко поколения се пада “честта” да присъстват на края на цивилизованото общество, а?
Оптимистично, нали? Едно от добрите неща на “оптимизма” е, че рядко може да се изненадаш неприятно – в повечето случаи, това зависи от гледната точка. Моята, както започнах и по-горе е твърдо оптимистична – винаги може да стане по-зле. 
ЧРД, Бонбончо!
Със сигурност не помня., какво е да си на 13 години. Помня, само че по едно време майка ми ме гледаше странно, когато казвах “Добре майко, няма проблеми” или нещо от рода на “Да, добре, разбрах. Ще го направя … (еди-какво-си)”. Това не продължи много дълго, в последствие се оправих и стнах почти нормален пубер, но и досега оценявам търпението с което родителите трябва да отглеждат децата си в тази възраст.
След това леко лирично отклонение, в което умело намеквам, че трябва да си разумен, като мен, да ти пожелая някои неща. Преди всичко здраве, това е най-важното. Останалото са простотии. След това искам да ти пожелая да не се чувстваш нещастен и недооценен поне една година (догодина, вероятно ще ти пожелая същото). Гадно е да си мислиш, че никой не разбира какъв си гений, или обратното – гадно е и да си мислиш, че си смотаняк. И в двата случая изходът е само един – просто не трябва да ти пука, какво мислят останалите. Не трябва да ти пука и какво мислиш сам за себе си (ей това, май е най-трудното) – в твоята възраст винаги си объркал нещо. Затова – “Don’t worry, be happy!” Когато станеш възрастен ще трябва да правиш това, което трябва. Сега ти се е паднало да правиш, това което искаш… С някои малки изключения, естествено. Да не забравяме, все пак, кой администрира PC-то в къщи
Честит ми рожден ден. 40 години е добра цифра. Чисто статистически погледнато, горе-долу половината мина. Лично аз не правя равносметки по рожденните си дни, просто защото е тъпо. Не може да чакаш, един път в годината да мислиш за това, какво си постигнал и какво не. Иска ми се да нашиша, че това го правя всеки ден, ама и това е тъпо – подобен само-тормоз, вероятно е ясен признак за психически отклонения.
И понеже не обичам дългите философски разсъждения (за това в момента ми липсва бира и публика, все пак е около 9 сутринта) мисля да спра дотук.
Тази година беше решено от Висшата Инстанция да ходим на почивка по-различно – в Турция. Беше избрана локация Кушадасъ, (Kusadasi), през агенция „OnTravel“, пътуване с автобус. Аз лично бях доволен от това, че цялата тежест по изборът на място, организирането, подготовката и осъществяването на въпросното мероприятие няма да се прави от мен. За мен остана да спонсорирам мероприятието. Да се говори, още повече да се пише за пари в повечето случаи е неприятно, но мисля, че за всеки ще е интересно да прочете за какво точно иде реч. И така, резюмето е следното:
- 1362 лв. (за 4 човека) за:
- път: 1600 км. дотам и обратно, застраховки, такси и т.н. около самото пътуване;
- 7 нощувки в хотел 3 звезди, „La Cigale Club Akdeniz“;
- „All Inclusive“ (ядене, пиене, междинни закуски, забавления за децата и т.н.)
- 120 лв. (за 4 човека) за екскурзии до Ефес, Аква парк AquaFantasy и разходка с кораб;
- 55 лв. (за 4 човека) за „маршрутка“ – два пъти отиване и връщане до Кушадасъ;
- 30 лв. за подаръци – разните простотии без които не може (местни сувенири, локум, халва и т.н. щуротии)
- 3 лв. за половин кило семки (много едри, семки трепач!) и 4 лв за сладолед 
Общо: 1574 лв. Може и да съм пропуснал нещо, но със сигурност не е много. Понеже пакета, който използвахме беше „Всичкото вътре“ не сме харчили пари за храна, която всъщност си е доста по-евтина от тази в България. По-груби сметки, за тези пари може да се намери и нещо сравнително добро и у нас, но със сигурност щеше да е традиционната лятна почивка, а не “различната”, което беше и целта на занятието.
Самото пътуване не беше чак толкова зле: първоначално имах съмнения, как децата ще изкарат толкова продължително друсане в автобус, но всичко беше ОК. Самото возило беше доста луксозно (климатици, телевизор, радио и т.н.), возеше добре, шофьорите караха спокойно и професионално, накратко: без забележки. Целият път беше 16 часа в едната посока и ако извадим от това традиционното 3 часово киснене на турската граница, пътуването беше нормално. От Европа в Азия минахме през ферибота на Ченаккале – имахме късмет и на отиване и на връщане, защото се качихме почти веднага. Всъщност, фериботи има на всеки кръгъл час, а самото преминаване през протока е около 40 минути. Друго – нищо интересно, за съжаление от Дарданелите (и надолу) нищо не видях – и в двата пъти ги минахме по тъмно (жалко!).
Лошите неща:
Самият хотел е доста голям – това в крайна сметка се оказа и най-големият ни проблем. Всичко беше абсолютен фраш! По TT данни хотелът има 1200 легла и според мен всичките си бяха заети (че и отгоре!). Това за съжаление се отрази и на обслужването, като цяло и на само ни пребиваване. Почти всяко хранене се превръщаше в лов на празни (и измити) чинии, вилици, лъжици и свободни маси. Иначе ядене не липсваше, затова обикновено ние идвахме чак в краят на времето за хранене (два часа). На мен храната не ми хареса (беше прекалено люта), но не мога да не отбележа, че беше сготвена добре. Ама, аз със сигурност не съм критерий. Имаше в изобилие разни сладки неща за десерт, но за съжаление от плодовете присъстваше само динята и пъпешът (доколкото те могат да се отнесат към плодовете). Ще си позволя да дам един акъл (щях да напиша tip, ама „акъл“ си звучи по-добре) – не отивайте на почивка в големи хотели. Проверете, колко стаи има и ако са повече от 100 – помислете пак. Причината е ясна – никой не може да ви гарантира, че ще има достатъчно персонал за обслужването на токова гости. Даже обратното – ако хотелът е голям, почти е сигурно, че персоналът няма да достига. И това според мен е независимо от категорията на хотела. Е, вероятно ако е 5 звезди и нагоре, то може и бройката на гостите да не се отрази на обслужването, но поне за мен това е съмнително.
Другият проблем беше влагата – вярно, че сме до морето, ама не може да си оставя панталоните вечер сухи, а на сутринта да са мокри до коленете и то само защото, солената вода (по-точно сол), с която съм ги накапал преди ден е попила водата от въздуха! Това си беше доста гадно и то независимо от разположението на стаите. Вероятно, ако климатиците бяха някакви специални с режим за изсушаване, то това да има ефект, но за съжаление те си бяха най-нормални (вероятно китайски) устройства. Не знам, дали сте спали във влажни чаршафи, но усещането не е от най-приятните.
Големият фрашканак също се отрази и на свободните чадъри и шезлонги. Естествено нямаше място за всички, но лично мен това не ме бъркаше особено, защото съм си ранобуден и сутрин нямах никакъв проблем да заема необходимото пространство под някой чадър. Все пак, някои по-препили идваха на плажа около 10 и нещо и липсата на места по плажа със сигурност ги е дразнила.
Комари. Ей, такова нещо отдавна не бях виждал. В Пловдив живея почти на брега на Марица, но такива гладни и многобройни комари отдавна не бях виждал. Имах „Autin“ за мазане, но това е препарат, който става за прилагане на малки площи от тялото. Гадините влизаха докато стаите се почистваха, което за съжаление водеше до ежедневно механично изтребление. Рекордът ми беше около 32 парчета (това в стая около 15 кв.м.). В интерес на истината, трябва да отбележа, че на два пъти из квартала минаваха да пръскат за комари, отделен въпрос, че явно ефективността на въпросното действие беше очевидно нулева.
Последният минус в моята „черна“ класация е за бирата им. Е…., просто не става. Пиехме някаква местна (то в пакета „Всичкото вътре“, просто няма начин да е друго) бира „Pera“. Малко сладникава, уж по чешка технология, ама доста далеч от истинският вкус. То и „Ефес“-ът (местната гордост) също не струва, не може да се сравнява дори и с „Каменица“. Останалите алкохоли също си бяха местни, но аз от джин, уиски и други такива не разбирам. Пиене, като пиене, нищо забележително. Като се прибрахме, още повече оцених родната „Загорка“ – съвсем друга бира!
Добрите неща:
Хотелът е до самият бряг на морето. Лично на мен ми е писнало от хотели (квартири), от които до морето трябва да се пътува с кола. Убийствено е да се качиш добре спарен, често пъти и дори мокър в кола за да отидеш да ядеш и/или спиш някъде. Тук разстоянието от стаята до водата е около 50-60 метра (със заобикалянето на палмите). Няма какво повече да се желае!
Два басейна, сравнително големи, единият с „мокър“ бар в средата. Дизайнът им беше специално пригоден за деца – може да оставих хайваните спокойно да джапат цял ден във водата. Почистваха се всяка сутрин с нещо, като прахосмукачка за подводно смукане (егати и обяснението!). Имаше още какво да се желае за бройката на чадърите и шезлонгите около тези басейни, ама това пак е свързано с общата бройка на хората и готовността на хотелът да поеме тази навалица.
Допълнителните забавления може и да не впечатлят някой (мен поне не успяха), но така или иначе правеше добро впечатление, че някой се опитва да те забавлява. Дискотеки, някакви състезания, аеробика (водна и „сухоземна“), танци и т.н. организирани мероприятия имаше по няколко пъти на ден. Е, и тук не се мина без типичната ориенталска организация, защото на таблата с анимационната програма пишеше едно, а в действителност се случваше друго, ама на кой ли му пука…!
Никое от децата не се разболя сериозно (малко хрема и кашлица не вреди на никой от време на време), както и (почти) не се карахме с жена ми. Супер!
В крайна сметка, като цяло нещата бяха добре. Аз успях да прочета „Ловци на кости“, шеста книга от „Малазанската книга на мъртвите“ (Стивън Ериксън) и „Лош късмет и неприятности“ (Лий Чайлд), което направи ме направи доволен за дълго време напред. Ако добавим към това, че прекарах цели 10 дена със семейството си – какво повече да иска човек от една почивка!?
|
|