Моето си място

26-ти Февруари 2007-ма….. За малките деца една година си е цяла вечност, а за възрастните – само миг (за съжаление!). Как си мина това време….. само стой та гледай….. направо ми изтече между пръстите!

Какво научих за въпросната година:

• ако много се наложи, мога да бъда учтив и внимателен с колегите
• мозъкът на човек работи най-добре под стрес. Лошото е, че ако това продължава прекалено дълго, други части на тялото почват да дават “на късо” (стомах, зъби, венци, бъбреци, черен дроб – всеки да си избере по нещо)
• бирата си е вкусна, дори и да си я пиеш сам. Естествено, най е приятна изпита с приятели, на сладка ИТ раздумка, но това не винаги е възможно (за съжаление)
• вече съм убеден, че англичаните говорят най-лошият английски
• седмичните оперативки могат да бъдат и полезни
• ръководителите от най-високо (европейско) ниво също могат да бъдат компетентни (в определени случаи, че даже и по-компетентни! Просто невероятно!)
• германци, португалци, турци, литовци, словаци, украинци, французи (има и други, просто за тези съм сигурен, че участват в нашият проект) и българи могат да работят заедно, че даже и да постигат полжителни резултати – просто трябва да има ясно поставена цел и някой, който периодично да им набива канчето
• “мури”, “муда” и “кайзен” не са само празни и странно звучащи японски думички, ами може да бъдат доста добре прилагани и в български завод
• циганите могат да работят и то могат да работят добре – сега остава да ги научим, че парите, които плащат за данъци не могат да бъдат икономисани (т.е. раздадени “на ръка”)
• колкото и внимателно да караш, винаги може да се намери някой полу-идиот (т.е. толкова тъп, че дори не може и да е пълен идиот), който да те натика в канавката за да мине той
• някои технически подробности в определени и специфични области, т.н. know how (Lotus Notes, cutting machines, label printers, barcode readers) – за мое съжаление това е по-скоро трупане на рутина, отколкото нещо супер ново

Какво загубих:

• една година от живота на децата ми, т.е. те са пораснали с една година без да съм бил ежедневно до тях. Само петък вечер, събота и неделя не стигат – в това съм сигурен
• една година, далеч от жена ми (колкото и да е странно това изречение за някой).

Какво спечелих:

• повече време за четене. Сега чета (имам в предвид не техническа литература) почти всеки ден поне по два часа – преди не можех да се организирам толкова добре
• повече време за слушане на музика (предимно в колата, на път за Пловдив и обратно към Ямбол). Все пак два часа не са малко време. Karunesh, Medwyn Goodal, Oliver Shanti, Prem Joshua, Osho, Jens Gad, Lesiem и още десетки, десетки подобни (предимно NewAge) изпълнители. Честно да си призная, преди година и идея си нямах, колко прекрасна музика има за слушане! Верно, че и преди това обичах Енигма, Ера и Оливер Шанти, но сега…. просто това си е цял един нов свят. Това с музиката май си е повод за един съвсем отделен пост. Хм-м.
• нови приятели и колеги. Вярно е, че навсякъде може да срещнеш приятни и готини хора, друго е обаче сам да се убедиш в това
• пари. Аз все още съм наемен работник, т.е. наемат ме заради това, което умея. Доволен съм от заплатата, не се оплаквам. Вероятно някъде по света (може би и у нас) има хора, които работят за слава, но аз поне засега не съм от тях. Ако работата освен удовлетворение, носи и пари, от това по-хубаво няма. За съжаление, обаче колкото и да ми плащат, това което съм загубил за една година (написано малко по-горе) няма как да бъде заплатено. Така е, някои неща не може да ги платиш в пари (шаблонно, но супер вярно).

Някъде тук бях написал, че не обичам да правя равносметки… Така си е, само че сега забелязвам известно противоречие. След толкова писане, поглеждайки нагоре вече ми е жал да го изтрия. Е, нека да остане… Може пък след време това да ми потрябва, ей така, просто за да си припомня, какво съм си мислил след една година в работа за Язаки.

Аз съм умерен оптимист. (Нали знаете вица – вайка се Песимистът, че от това по-зле не може да стане, а Оптимистът отговаря с ведра усмивка “Може, може… как да не може!”) Затова искам да почна новата година с позитивно и оптимистично настроение, та така да ми върви през цялата година. Разделям нещата на няколко “дяла”:

Новогодишни късмети (дългосрочна прогноза): Както казва Оби Уан Кеноби – “In my experience, there’s no such thing as luck”. Как пък не ми се падна нещо от рода на “ново гадже” (падна се на дъщеря ми, която е на 8 години), “пътешествие” (пак на нея, вероятно да хойка с новото си гадже), “нов компютър” (това пък се падна на синът ми, то говедото и без това не става от машината, добре че му сложих time limit), “мързел” (отново първородният удари правилният късмет, вероятно да може да се порадва на новият компютър) или поне “щастие” (това го уцели жена ми, че как иначе!). Паднаха ми се “пари” – най-нежеланият от мен късмет. Излиза, че аз ще нося пари, а останалите ще ми ги харчат (да са ми здрави и щастливи!) Хм-м. Странно, нали? Имаше и още различни варианти из баниците, които изядох по Нова година и Коледа, но те бяха общо взето подобни вариации (“тото”, “джакпот”, “късмет” и т.н.) не си заслужава да се отбелязват.

Ежедневие: След десетината почивни дни, страшно гадно е да почнеш отново работа. Трябва ти поне един ден, да се “настроиш”. Лично при мен, настройката не беше трудна, но за повечето колеги, това си беше непосилна задача – откъдето следва, че направо си разказахме играта взаимно. Допълнителен цвят в първият работен ден на 2008-ма, допринесе и това, че почти никой не успя да дойде навреме на работа (естествено, поради националното бедствие от една педя сняг, имал нещастието да падне на 2-ри януари. Какво нахалство!). Миризмата пък, дойде от така наречената “фирма” EVN, която освен да прибира парите от сметките за тока, друго май и не прави. Оставиха почти цялата промишлена зона на Ямбол, околните села и незнайно колко още квартали в града без ток за повече от 7 часа. Вярно, че и в USA, Канада и из Европа се случва подобно нещо, но със сигурност не и поради мизерното количество сняг, паднал в региона. За да съм съвсем честен обаче, ще спомена, че подобен снеговалеж не са виждали тук от десетилетия. Не че е оправдание, де…. все пак сме в умерените географски области и сняг по Нова Година си е съвсем нормално явление. Това, че една от т.н. “магистрали” не беше помирисала снегорин и беше затрупана с почти педя сняг и че дори при 50км/ч се завъртях на два пъти (добре, че наоколо нямаше други подобни идиоти), също не се брои. При всички положения обаче, ние сме доста странна държава. Трудно е да се обясни на чужденците, че в центърът на България, на първокласен път 24 часа може да стоят блокирани хора. Как да им обясниш, че дори и магистралите не се чистят, а какво остава за останалите пътища. Шефът бил снимал филм (той се опита да дойде от летището на Варна, успя за 18 часа) и обеща да ни го пусне. Чакам с нетърпение да видя, какво е снимал, въпреки че надали ще се изненадам много. На човека му беше супер странно (пък на мен, не), че властите не правят нищо за да почистят пътя, а само си прехвърлят топката. Европейска им работа…

Какво следва (краткосрочна прогноза): Вчера ни спряха тока за 7 часа, днес нямаме никаква връзка със света за горе-долу същото време (малко повече, даже). Отново поради същата причина – пътищата са непроходими и аварийните екипи не могат да се докопат до повредата. Смешното е в това, че колегите ще оправят релейка, която е затрупана нейде в гората на поне 1300м. надморска височина и 1.5м сняг, но не това е проблемът, ами блокираните пътища м/у Сливен, Стара Загора и Карнобат). Утре очаквам да спре и водата, защото през нощта все някоя тръба няма да издържи на невероятният студ от -7C.

Бъдещето: Не е розово. Не само заради тъпите политици, които за съжаление сами си ги избирате (аз не гласувам вече повече от 10-тина години), ами заради природата. Даже и в най-оптимистичните синоптични прогнози, в близките 20-30 години ни очакват все по-лоши и по-лоши климатични условия. Да не споменавам енергоизточниците, там си е направо …. Е, в крайна сметка, даже в от това мога да видя нещо позитивно – на колко поколения се пада “честта” да присъстват на края на цивилизованото общество, а?

Оптимистично, нали? Едно от добрите неща на “оптимизма” е, че рядко може да се изненадаш неприятно – в повечето случаи, това зависи от гледната точка. Моята, както започнах и по-горе е твърдо оптимистична – винаги може да стане по-зле.