Календар

July 2017
M T W T F S S
« Sep    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

За това място

Беден е не този, който няма, а този който иска повече….


Владимир Герджиков

Въпросното място е на Владимир Герджиков. Роден е в Пловдив на 10-ти Октомври 1967. Кръстен е на един велик руски революционер (не се сещам за името му в момента) със странен прякор. Той е компютърен специалист от 1986-та насам, когато за първи път започва да прави дипломна работа в 4-ти курс на ОТЕТ “В.И.Ленин” в Пловдив. Темата е “Български тълковен речник”, програмен език BASIC, платформа “Правец 82” (Apple ][ за тези, които не знаят какво е това), OS DOS 3.3 и ProntoDOS.
След две години (почти) загубено време в казармата близо до с.Марино Поле (много бридж и програмиране на BASIC), през 1988г. започва да учи “Изчислителна Техника” във ВМЕИ Габрово, специализира “Микрокомпютърни мрежи и системи” и през 1992-ра защитава дипломна работа на тема “Хетерогенен модел на микрокомоютърна макросистема” (ако някой не е разбрал нещо, да не се притеснява, комисията по дипломирането също нищо не разбра, но оцени с отличен защитата, както теоретичната и практическа работа. Хм-м.). През време на следването си заедно с друг колега (съквартирант) създава софтуерна фирма СД “Fast Software” (Data Aquisition, софтуер по поръчка), участва в създаването и работи в “Демос 5” ООД (печат и предпечат). Малко поработва (Бази данни, Borland Paradox) и за тогава все още новосъздадената фирма AIT Engineering (по-късно “EDA”).

Малко отклонение: Още в началото на следването си (през въпросната 1988) прави първото умно нещо в живота си – забърсва най-готиното парче в групата, колежката Валентина Кметова, в резултат на което, 4 години по-късно се жени за нея (та, досега!). След две години по-късно (през 1994-та) прави второто умно нещо в живота си – прави си син Петко. След още пет години (през 99-та) вече доста поумнял успява да направи още едно прекрасно нещо – дъщеря Йордана (ей на това му се вика майсторлък!). Все пак, не бива да се пропуска, че цялото семейно щастие, на което се радва и в момента го дължи на по-добрата си половинка (въпросното парче от Габрово).

След дипломирането си, като инженер “Информационни технологии” (а в зависимост от гледната точка “магистър ИТ”) се връща в Пловдив (густо майна Филибето!) и след кратка 6 месечна безработност, на 1-ви юни 1994-та започва в Регионална Централа Пловдив на банка “Хеброс”, като мрежов, системен и всякакъв друг администратор. Пада си по различни локални и междумрежови комуникации, затова през 1996-97 реализира връзка между четирите главни сгради на Регионалната Централа в Пловдив чрез мостове D-Link между офисите, скорост 4MBs (2х2MB HDSL PairGain, 10MBs TutSys разширител между РЦ-то и офисите, OS Novevll v4.11, v5.x.).

След пет години в РЦ отива в Централно Управление, като ръководител отдел “Мрежи, комуникации и Операционни системи” и всичко останало, свързано с тях (е, там вече каквато работа пада!) Следват шест години забавление с технологии, като Internet връзка (1999г.), управление на домейн и web server, IBM H70 и F50 RS6000, миграция от DOS 6.22 и Windows 95/98 към Windows 2000, внедряване на Windows Active Directory (~35 DC-та), Windows Exchange Servers (около 30-тина), десетки сървъри, комуникационни устройства (предимно Cisco), национална мрежа на банката (~120 офиса в около ~35 града) в последователни 5 версии (започвайки от x25, та до MPLS full mesh IP with QoS, Cisco IP Телефония (над 800 IP телефона, 2 Call Manager-a), системи за наблюдение, контрол и управление на мрежата, опит за сливане с Биохим (само опит, за да се роди нещо, най-често трябват поне двама участника), внедряване на (поне) три основни банкови продукта и т.н, …. трудно се изброява….. В крайна сметка 11 години и половина – от 01.06.1994 до 31.11.2005.

Още едно отклонение: някъде през 1997-ма в ръцете му попада някакво CD с някаква гадна операционна система Linux Slackware. Понеже човека обича да се бъзика с ‘кво ли не, борбата е жестока. Още по-жестоки са и резултатите. По същото време през ръцете му започват да минават различни операционни системи, доста по-различни от Novell Netware (в която той е специализирал повече от 5). Започва се от въпросният Slack, малко Xenix (в Пловдивският Университет, факултет “Химия”), после SCO UNIX (истинското, не онова, което се появи по-късно), Solaris 2.6, RedHat 5.x На това последното се нахлузва по случайност – единствената операционна система, на която може да се подкара ServerRAID контролер за IBM Netfinity 5500 е RedHat. По това време (някъде към началото на 2000) вече сериозно е заразен с вирусът на свободните операционни системи и мрази в червата странното нещо наречено Windows, нищо че взема сертификати за специалзъм по въпросното недоносче (актуална версия Windows 2000 и Windows XP). Събра се с ‘някакви странни особи (като Ламбрев, Мишинев, Пейо, Калоян, Чорбаджийски, maniax-а, Ясен , Дончо и други подобни – извинения, със сигурност e изтърван някой) затова и следващата логическа стъпка е да почне някакво сдружаване. От FSA-BG след три години и нещо нищо не излиза, освен няколко OpenFest инициативи, но въпросните години със сигурност оставят следа в общата ИТ атмосфера от това време. Ако не друго, поне приятелите остават! Ха-а, наздраве!

След банка “Хеброс”, следва почти година в СпектърНет, офис Пловдив. Започва на 26-ти март 2006-та. Тук е вече от другата страна на барикадата (нещо като ръководител на екипа по поддръжка), а по-точно в центъра на бойното поле, където всеки един момент някой умира и трябва да се реанимира/помага (нали сте гледали “Спасяването на редник Раян”, в началото на филма, десанта на Omaha beach. Ей, за ‘тва иде реч). Там набира безценен опит в областа на безжичните комуникации, почти забравя, какво е това Cisco IOS (но за сметка на това научава MicrotikOS и малко JunOS), пренарязва RedHat/Fedora резбата си към Debian/Ubuntu, почти ежедневно работи за външността си, носейки тежки куфари, антени и какво ли още не, понатрупва (малко) познания в VoIP и H.323/SIP технологиите, помага в администрирането/поддържането на хостинга/e-mail/http сървърите на SPnet и дори успява да излекува страха си от високото.

Търсейки по-добра перспектива, след продължителен и изтощителен подбор е поканен, като мениджър ИТ на завода за автомобилни кабелни инсталации на японската компания Язаки, по-точно Европейският клон на фирмата (базиран в Кьолн, Германия). Започва на 26-ти февруари 2007-ма. Странното в случаят е това, че японците правят първо демо завод (за около 1000 човека, сграда под наем), в който още на третият месец започват да се правят кабелните инсталации на Renault Megane II, а паралелно с това стартира и строежа на основният завод (50 дка., 21 от тях офисна и работна площ, за около 2500 човека). Тук събира безценен опит в международните отношения, успявайки да постигне смислен резултат от усилията на германски, литовски, украински, турски, португалски, румънски и още специалисти по поне 5-6 други държави. От българският сайт, набързо направен от него чрез CMS сисгтемата Typo3, освен че може да се засекат координатите на завода през Goole Maps, могат да се видят някои интересни моменти и снимки от историята на завода.

Следват седем години в Ямбол (героя на Брат Пит изкара толкова в Тибет от едноименния филм). Много или малко е това…. трудно е да се каже. Понеделник в Ямбол, в петъкобратно в Пловдив, без значение от сезона и трафика по пътя. Казват, че до седем години може да се възпитават деца, след което няма смисъл (те вече всичко си знаят). За този период завода става най-големият в България за производство на автомобилни компоненти, създава се подизпълнител в Търговище, създава се и още един завод (37 дка., 12 от тях офисна и работна площ, 1100 човека), който да обслужва Ford, още комуникации, VPN-и, отдалечено управление, SAP, VMWare клъстери, вътрешни системи … и т.н…,  и т.н.

Когато му се открива възможност, без много да се колебае се мести в друг бизнес – туристическият. В момента е ИТ Мениджър на един от най-големите български тур оператори – Астрал Холидейз. Това е копманията със сигурност най-разнообразно и запомящо се Интернет присъствие. И отново отдалечени локации (7 на брой), отново потребители, които трудно подлежат на превъзпитание, отново M$ AD, отново борба с инфраструктурата, отново….. отначало.

Живота е кръговрат, никой няма съмнение в това.