… да ги отбележа все пак по някакъв начин…. тези 2192 дни. Хубави, лоши, безлични…. спорни и не дотам.
Не се оплаквам, просто времето си минава.
|
|||||
Шест години в Язаки България… да ги отбележа все пак по някакъв начин…. тези 2192 дни. Хубави, лоши, безлични…. спорни и не дотам. Не се оплаквам, просто времето си минава.
4 comments to Шест години в Язаки БългарияLeave a Reply |
|||||
Честити да са ти 6-те години, пример си за постоянство и професионализъм!
http://www.youtube.com/watch?v=XzcWwmwChVE
Ето как стоят нещата в действителност: Преди няколко години „Язаки” избира Сливен за място, където ще построи завод за автомобилни кабели. Избира го заради това, че градът разполага с технически грамотни хора, които са останали безработни, след като машиностроенето тук рухва. Общината започва да съдейства, в града пристига самият Шиндзи Язаки. И тук се появява една претенция на тогавашния кмет Йордан Лечков, която никой не смее да напише в прав текст. Всеки го знае, но никой не е готов да потвърди, че е поискана определена сума от инвеститорите. За японците искането било стъписващо. Ето как провелият разследване по темата вестник „Седмица” описва случилото се: „…в деня на подписването кметът не се явил в кабинета си. От комплекс „Империа” (хотела на Йордан Лечков) само попитали по телефона „Превели ли са ги?…”. Щом получил отрицателен отговор, Лечков разпоредил японците да се махат.” Потресените японци построиха завода възможно най-близко – в Ямбол, за да могат 500 души от Сливен всеки ден да пътуват до новото работно място.
Така стоят нещата в действителност…… в една друга действителност. Всъщност, “действителност” няма, има индивидуални “действителности”, които понякога съпреживяваме заедно.
Това, погледнато философски. В моята действителност, Ямбол беше избран, заради по-ниската цена на работната ръка и поради по-големите лъжи и обещания, които даде тогаващният кмет. Просто е.
Само за ваше сведение, японци никога не са водили преговорите, а Шинджи по това време беше виждал България само на карта и по снимки. Преговорите и самите проучвания се водиха директно от Уве Абрахам (в последствие директор за 3 години) – това го знам директно от него, виждал съм и проучванията за другите градове от България. Категорично, Сливен изобщи не беше вариант, още по-малко пък да се е стигало до огледи, кметове, подкупи и т.н. Аман от разследващи “журналисти” (не се извинявам за кавичките)!