Календар

March 2012
M T W T F S S
« Jan   Jul »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Phisical vs Logical

Писна ми вече! Да взема да го запиша някъде това съответствие, та да го запомня най-сетне!

Старо: физически (MAC) адрес спрямо логическо име на ethernet контролера се записва във файл /etc/iftab

Ново: същият ефект, но в /etc/udev/rules.d/70-persistent-net.rules

Природни закони за енергийно взаимодействие

Природните закони, които публикувам по-долу ми бяха изпратени от един приятел, който пък, най-вероятно го е получил през Facebook. Предполагам, че оригиналът е на ОННУРИ, Су Джок терапия (искрени благодарности за споделеното знание!). Аз обаче, все още имам огромни затруднения да “работя” с Facebook-a и затова си позволих да систематизирам и публикувам въпросните закони. Текстът не е променян, само леко е “полиран” за граматични (предимно синтактични) грешки.

И така….

Природните закони – закони, при следването на които, всяко енергийно взаимодействие става с най-малко загуби. Те не зависят от общественото мнение, нито от етикета. Те са безпощадни и справедливи. Не можеш да ги уговориш, действат като всеки физичен закон – независимо от това дали искаме или не искаме. Неграмотността и постоянното нарушаване на природните закони, са причина за много от болестите на човека. Що за закони са това?

Усвояването на 12-те природни закона, става на основата на собствените умения – учиш се от собствен опит в тази или онази ситуация. Развитието на интелекта, справочните знания, развитието на културата, следването на постулатите на светския или религиозен етикет са просто възпитание на интелигентен човек и може би са само малка крачка към духовното развитие.

Следващата стъпка е, когато човек започне да осъзнава себе си, своите желания и своето поведение. Да осъзнава причинно-следствените връзки и законите управляващи света. Да осъзнава своята принадлежност към този свят, пробуждане на желание да пазиш, да расте този свят и ти да растеш с него. Тези крачки могат да бъдат колкото поискате.

Желанието да се правят крачки идва при всекиго различно и всеки през своя живот усвоява своите степени. А възпитателите? Те просто подготвят детето за пътя на духовното развитие.

 

ПРИРОДЕН ЗАКОН 1

Този закон изисква човек да реализира своите помисли и копнежи, като не ги стоварва на другите. Много често човек иска, но не предприема нищо за реализиране на своите желания, като започва да се убеждава, че те са неусъществими и за това обвинява всички около себе си. Това е нарушение. Желанието е вид енергия и тя се нуждае от изход, от реализация. Постоянното стимулиране на желания, за които не се прави нищо води до натрупване на обида и раздразнение. В края на краищата човек може да се увреди, същото важи и за околните. Или обратното, човек кара всичките около себе си да реализират само неговите помисли. И вместо да се опита да ги заинтригува,  той започва да изисква. При това се губи прекалено много от собствената енергия, а отдаваната ще бъде минимална. Ще трябва да се занимаваш и с претенциите на околните – кой иска да загуби насъщното си заради чужди желания?

За да се сформира правилно отношение на детето към собствените му желания, е необходимо да го научим, преди всичко правилно да ги формулира. След това обезателно да му покажем способите за тяхната реализация и същевременно да поощтряваме самостоятелността му. Ако желанието е неизпълнимо, трябва да го научим да се откаже от него. Естествено не със заповед, а като се опитваме да му покажем и обясним, защо това е невъзможно. Тук не става въпрос за дивашките детски капризи, които се пораждат следствие криза, болест, дискомфорт или от самите родители, които не умеят да отказват на своето дете.

ПРИРОДЕН ЗАКОН 2

Този закон изисква от човека да осъзнава своите думи и мисли, като при това преценя своите възможности и сили. Понякога човек необмислено се поддава на своя първоначален порив и казва:”Да, аз искам това, аз ще напрявя това”. Но минава време и той чувства, че това не му е по силите или просто вече не го иска. Обещанието обаче е останало и започва да терзае човека. Но защо това е така? Защото на човека  му е отпусната за това енергия и този, който я е отпуснал добре помни това. Това може да е човек или общество, на който е обещано. Може да са и собствените сили на човека, когато той е обещавал сам на себе си. И така или изпълнявай, или се извинявай. Съществува и друга ситуация: човек обещава и изпълнява своето обещание, но вътрешно не му е добре, макар и да не осъзнава това. Често подобни обещания се дават неосъзнато. Става дума за клетви, обети и т.н., които се дават и на себе си, и на другите. Прикривайки се зад красиви думи, теории, утвърждения човек тегли каиша на своята сделка. Например, човек се чувства задължен да остане верен на дадена идея, дело или човек, макар че вътрешно вече нищо не иска и в никого не вярва. Подобно самозаблуждение е много опасно. Каквото и да го движи, не е от значение. Важно е, че тялото и душата на човек изпитват осезателен дискомфорт. Природата не можеш да я излъжеш.

Възможно е за обществото, за собствения престиж подобни обещания да имат тежест, но за самия човек те са пагубни и могат да доведат до тежки заболявания. Затова е много важно човек да умее да контролира всичките свои осъзнати и неосъзнати обещания. Освен това е важно да умееш да се отнасяш снизходително и към чуждите необмислени уверения. Ако човек не може да прости нечия измама, то може да възникнат същите проблеми и при неговите „пробиви”. Освен това, ще му бъде трудно да прости и сам на себе си за своите пропуски.

ПРИРОДЕН ЗАКОН 3

Този закон изисква от човека,  да контролира своите пориви и действия, а не да се бърка в чуждите работи, изисквайки  другите да живеят по неговия аршин. Тук е валидна приказката: „Който поръчва, той ще плаща”. Молбата предоставя на човек енергийна предплата за извършване на желаното действие. И ако човек по собствена воля и желание се старае да поправя нечии грешки, да разрешава спорове и конфликти, то той губи от своите собствени сили и енергия. Ако енергията му е много, то това действие може да бъде отнесено към алтруизма и меценатството, но ако е малко – към глупостта и разточителството. При това ако извършваш това действие очаквайки благодарност, то нея не винаги я има: нямало е молба за това. Освен това, към такъв борец с чуждите проблеми могат да бъдат предявени напълно обосновани претенции, от тези, на които той така усърдно е помагал – кой го е молил да се намесва? – и тази услуга може да се превърне в меча. И тогава човека ще бъде принуден да плати по сметката и за нанесената вреда. Така че, в подобна ситуация може да се окажете в пълен енергиен банкрут.

Каквото и да кара човек да се намеси в чужди работи без да е помолен  – чувство за справедливост, съжаление или липса на собствени проблеми, то не е важно – винаги за действието се заплаща енергийно, от този който е помолил. В това е същността на закона.

За да научите детето да контролира своите пориви, трябва преди всичко, да го научите да приема околните, такива каквито са. Да приема, че всеки има право да бъде самия себе си, да има свои вътрешни правила и възгледи, свои привързаности, свои стремежи и желания, че всеки има право на своите грешки и търсения. Приемането на многообразието в света, отслабва жестокостта и непримиримостта в човека. Научи го в спор да не се сърди на опонента, а спокойно да го изслуша и да умее да намира с какво маже да се съгласи. Научи го в разговор повече да слуша другите, а мнението си да изказва, когато го помолят за това. Освен това, важно е да научите детето да чувства, вижда и помни, къде свършва неговото пространство и къде започва чуждото. И накрая, разбира се, го научете преди да предложи помощ, да оцени своите възможности, а после обезателно да попита: „ Искате ли да Ви помогна?”.

На теб не ти се дава желание, без за това да не ти се даде сила за осъществяването му. Възможно е разбира се, понякога да ти се наложи да се потрудиш за това. Всеки човек, който се появява в твоя живот, всички събития, всичко което се случва с тебе – всичко това е защото ти си го привлякъл. И какво ще правиш с всичко това занапред, ти избираш сам. Ето един тест, за да разбереш завършена ли е твоята мисия на Земята: АКО СИ ЖИВ – ЗНАЧИ НЕ.

ПРИРОДЕН ЗАКОН 4

Този закон изисква човек да умее грамотно да изказва своите молби, а също така грамотно или да приема или да отхвърля чуждите. Както вече стана ясна, молбата е енергийно заплащане. Но за да стане действително заплащане, трябва да умеем грамотно да молим. Иначе ще бъде профанация. Външно има молба, а вътрешно не. И в такъв случай не се извършва никакво енергийно заплащане. Този, когото молят, добре чувства тази измама. Често молбата е израз на указание или заповед от страна на молещия. За молещия изпълнението и се подразбира само по себе си. В такъв случай също няма енергийно заплащане и тя се реализира за сметка на изпълнителя. Неудовлетвореният потенциален изпълнител на молбата или ще я саботира, или ще търси обезщетение.

Съществува и друг вариант, когато молбата не е по силите на изпълнителя – някой все нещо иска. Тогава се старайте да се отвърнете от енергийната пратка на молещия, за да не налапате неговата енергийна стръв и да не станете задължени. Тук вече кой, когото – подмамил си се, приел си върху себе си – ще трябва да изпълняваш. Не си се подмамил, намерил си предтекст – оттървал си се. Изобщо, същността е в това, че ако си приел подарък – плащаш за изпълнението, не си приел – тогава си свободен. Но хитроста се състои и в това, че не си струва да реагираш толкова отрицателно на чуждите молби. Защото, отблъсквайки молещия, човек може да отдалечи изпълнението на някоя от своите заветни мечти. Както в обществото: ти на мене – аз на тебе. Ти ще помогнеш и на теб ще ти помогнат.

За да научите детето да има правилно отношение към молбите, трябва преди всичко да го научите да помоли – не да иска, не да заповядва, а именно да моли. Да моли така, че на молбата да и се иска да се изпълни. И разбира се, предварително да се научим, самите ние да го молим за нещо, така че да му се прииска да изпълни тази молба. После да го научим да отказва на молби, като при това, вежливо, уверено и спокойно да мотивира своя отказ. Също така обезателно да научим детето да приема чуждия отказ, да се отнася спокойно и уважително към чуждите възможности.

ПРИРОДЕН ЗАКОН 5

Този закон изисква човек да не разходва своята енергиен ресурс, като мечтае за минали и бъдещи дейности, за да може при изпълнение на настоящите да не остане без енергия и желание. Като не умее да съхрани устойчивост в сегашното си битие, човек се плъзга или напред, или назад, като обезценява настоящето и самия себе си, и същевременно подрива корените на своето съществуване. Миналото е имало свои правила, свои стремления, свои възможности и бъдещето ще има свои. Като живее в настоящето, човек търси възможност да се адаптира към сегашните условия. И като се стреми да оцелява в тях, той еволюира.

Намирайки се в миналото (колко било добри или недобре) или в бъдещето (колко добре ще бъде или не), човек остава на едно място в настоящето и започва да деградира. За да научим детето да се отнася с вещина към настоящето, миналото и бъдещето, трябва преди всичко да го научим да бъде уверено в себе си, в своите сили и възможности. Да го научим да бъде нужен не само на мама и тати, но и на себе си. Да го научим да не се страхува от неуспехите и да вярва, че рано или късно и при него всичко ще се получи. Да го научим спокойно и уверено да живее с това, което има сега. И да използва това, като прекрасна възможност за изобретателност. Да се научи да уважава и цени това, което умее и има. Да се научи спокойно и съзерцателно да се отнася към чуждите достойнства.

ПРИРОДЕН ЗАКОН 6

Този закон изисква човек да умее да не се съсредоточава прекомерно върху това, кое е приятно и кое не. Задържайки ума си върху нещо, човек започва постоянно да се измъчва от това събитие, като вкарва или изкарва от него енергия. В първия случай е донор, а във втория – вампир. И едното и другото е нарушение. Което и да е съсредоточаване води до застой. Като остава в мислите и чувствата си, човек губи ориентация в пространството и времето, губи чувство за мярка и реалност.

За да научим детето да не изпада в такива състояния, е необходимо преди всичко, да го научим да приема с лекота различни усещания, миризми, звуци, образи, форми, желания и проблеми. Да го научим да не се концентрира прекомерно върху удоволстве и неудоволствие, върху внимание и безразличие, на успех и неуспех. Да го научим да усеща мярката, да умее свободно и с лекота да се ограничава. Да се научи да превключва и да задържа своето внимание на нужното в дадения момент действие.

ПРИРОДЕН ЗАКОН 7

Този закон изисква човек да бъде гъвкав. Света е изменчив, това което е било лесно днес, става твърде трудоемко утре. Също така и самата цел може да се видоизмени. Могат да се променят и актуалността и акцентите на целта. Но човек вече се е концентрирал върху нея, използвал е голяма част от енергията си и просто не е в състояние нищо да промени. Той лети, като локомотив, нищо не вижда около себе си, освен своята цел. Може и да я достигне, но не знае за какво. Започва разочарованието, обидата към живота. Загубени са жизнени сили, а ефекта е малък.

За да научите детето да достига поставените си задачи, трябва преди всичко да го научите на гъвкавост. Да намира няколко решения. Да избере от тях най-удобното за момента. Да вижда препятствието и да намира няколко варианта за преодоляването му. Да вижда, кой и кое може да му помогне в решението на задачата и кой и кое му пречи. Да намира най-добрия изход. Да се научи при движение към целта, да остава в настоящето, да бъде внимателно към всички промени, които се случват около него и да се адаптира към тях.

ПРИРОДЕН ЗАКОН 8

Този закон изисква човек да притежава умение да спазва териториалната цялост на своите и чуждите граници. Тоест човек не само трябва да спазва чуждите, но и да пази своите граници от нарушения.

Ако някой нарушава границите и влиза в чужда собственост, към него се предевява обосновано следния въпрос – на какво основание? За подобно действие нарушителят може да заплати даже и с главата си. Всички имат граници и всеки има свои правила за поведение около и вътре в границите. Те позволяват да се определи пришелеца като гост, като враг или като храна. В природата всеки е нащрек и следи за своята територия, всяко нарушение се наказва. Причините за нарушение могат да са много. Често човек просто няма яснота, че съществува граница на енергийно съществуване между него и окръжаващите го. Неговото разбиране за граница може да е погрешно – той възприема чуждия живот за свой или отдава своя под чуждо разпореждане. Нарушението може да бъде свързано и с непробиваемостта или с невъзприемчивостта му към чуждият дискомфорт. Или да е свързано с непохватност, неловкост, когато границите се нарушават без умисъл, но чувствително. Може да е свързано с невъзпитано поведение, когато човек нехае за съществуването на границите и сътворява пълна безредица. Може да бъде нарочно извършено нарушение, за да се предизвика ответна реакция.

Причината не е толкова важна. Важното е, че за подобно „нападение” може да заплатиш и с енергия и със здраве. За да се сформира у детето правилно отношение към своите и чуждите граници, то трябва да се учи на етика, етикет и спазване на правила. Да се научи да вижда къде са чуждите и къде са неговите собствени граници, да се запознава с разнообразието на тези граници. Да умее да разпознава какво е позволено и какво – не, в тези граници. Да се запознае с различни видове етикети и общуване. Да се научи на гъвкавост, да може да променя дистанцията при общуване. Да се научи твърдо и безкомпромисно да защитава своите граници от чужди „набези” и да уважава чуждата териториална цялост.

ПРИРОДЕН ЗАКОН 9

Този закон изисква човек да умее, да намира изход от всяка ситуация. Той ни кара да не се мусим и да не се оплакваме от живота, а да приемаме ситуацията и да се опитаме да извлечем полза от нея. Защо да се оплакваме от дъжда, когато можем да вземем чадър или да се облечем с непромокаема дреха, или да изровим яма под храст и да се скрием, или просто да не му обръщаме внимание. Протестирайки и оплаквайки се от съдбата си, човек не само не може да се приспособи, но не може да види и причината за своите неудачи. Цялото му внимание е съсредоточено върху ситуацията и той не може да види зад нейните граници. Като не знае истинската причина, човек върши маса ненужни, суетливи действия, като се изразходва напразно. Във всеки случай, неприятните ситуации, душевната и физическата напрегнатост, не само изразходват много енергия, но и пречат да се намери правилният изход.

За да научим детето да се отнася грамотно към проблемите и неудобствата, трябва преди всичко да го учим да бъде търпелив и устойчив. Да го учим, без паника и суета да понася неприятностите, неуспехите, загубите. Да го учим на спокойствие, настойчивост и гъвкавост, когато търси изход от трудностите. Да го научим, да не изпада в паника при критични ситуации.

ПРИРОДЕН ЗАКОН 10

Този закон изисква човек да умее, да приема други възгледи, да прекрачва границите на своите условности, да приема недостатъците и грешките (както своите, така и на другите). И ако е недоволен от нещо, да предприема реални и конструктивни действия. Когато човек е възпитан в ограниченията на някакви правила и условности, то виждайки, че те са нарушени, автоматически ги фиксира и изпитва от това вътрешен дискомфорт. Критиката – това е енергия на раздразнение или злост, която човек възбужда в себе си от причиненото му неудобство. Ако тя не бъде трансформирана в реално действие, то тя засяда в човека и му донася възпалителен процес, придружен с болка. Освен това, бомбардирайки някого със своето негодувание (защо си такъв?), човек получава като отговор също атака (не нарушавай моите граници). Критиката е разрушителна енергия и съвсем естествено е, че сработва инстинкт за самосъхранение и защита. И не е от значение кого критикува човек – себе си или другите. При всички положения той предизвиква огън върху себе си и така вечно критикуващият човек прилича на камикадзе – вечно се взривява и се поврежда. Затова критиката трябва да се ползва много внимателно и в умерени дози.

 ПРИРОДЕН ЗАКОН 11

Този закон изисква човек да умее, да избягва дърдоренето, да отговаря за всички съвети и информация, които дава, да трансформира получената информация в свой собствен опит. Информацията – това е храна, която се смила до собствени размишления и проби, в достигане на опитност. Когато човек я преработва по този начин, то никога няма да има „преяждане”. Той ще приема само толкова, колкото може да преработи. Но ако информацията само се събира, то човек може да започне да напълнява от нейната прекомерност – гладен си, ядеш, но не храносмилаш. Или пък просто си станал като рупор – чуваш нещо и го препредаваш. При което информацията може да се изопачи, да се предаде не на когото трябва и фактически храниш с нея някого, който преяжда, та чак орига. Защото без нужната опитност не се чувства нито мярката, нито приложимостта на информацията, нито възможностите на слушателя. Това също е нарушение, за което може да ти предявят претенции.

За да научим детето да се отнася правилно с получената информация, трябва, преди всичко, да го научим да я използва за своите нужди. Да го учим на любознателност, да търси причинно-следствените връзки. Сам да си намира информация. Да го научим да чете и вижда между рудовете. Да го учим да гледа информацията от различни позиции, да я разделя на малки части, а малките да обединява в цяло.

ПРИРОДЕН ЗАКОН 12

Този закон изисква човек да умее да премисля действията си, в отношенията си  с околните. Човек може да не е чувствителен, интуитивен, може да е поривист, загрижен или невнимателен. При което, за да не наруши, волю или неволю нечии граници – лично пространство, и за да не наруши и своето пространство, то той трябва да се застрахова, като поиска разрешение за своите действия. Спазването на този закон позволява, без особени поражения да се изясни какви са размерите на границите. При това, като поискаш разрешение, показваш своето уважение и че се съобразяваш с причинените неудобства. Това се отнася и за теб самия, когато се питаш, трябва или не трябва, така се изясняват собствените граници.

За да научиш детето да спазва този закон, то трябва от малко да го учиш винаги да иска разрешение (като не забравяйте и Вие да искате разрешение от детето за действия, които го касаят). Да развивате неговата интуиция, неговата чувствителност. Да го учите да не избързва със своите действия и предварително внимателно да се оглежда. Да може да определя допустимите граници на своите действия и да предвижда последствията. Да учим детето да се съобразява с чуждите правила на общуване и да ги приема.

Една петилетка в Язаки

…. да ми е честито …