Да ми е честита седмата година от създаването на “Моето си място” в Мрежата. В последните години едно ми стана съвършенно ясно – аз съм антисоциален. Така и не можах да разбера смисъла на това, всички мои приятели да разберат, че съм ъпдейтнал телефона си, че съм се снимал пред еди-какво-си, че ме е болял корема (главата, краката), че ще бъда еди-къде-си и тем подобни. Ама да го разберат на секундата! Не го разбрах.
От друга страна, вече доста рядко намирам нещо, което да споделя. Най-вече поради мързел, а не поради липса на събития или идеи. Може би в това се крие магията на т.н. социални мрежи – споделяш най-често абсолютни простотии, но това ти става навик и покрай тях успяваш да се дисциплинираш за да напишеш/споделиш и нещо смислено. Вероятно е така… аз както написах по-горе съм антисоциален 🙂
Честито!
Дано успяваш да вземаш превес над мързела по-често и да радваш с интересни “антисоциални” статии. Така ще се заклеймят, като неверни двете твърдения:
1) че “социалните” клюкарници ще затрият блогосферата;
2) че блога е като жената-колкото повече години минат от първия път, толкова по-рядко се сещаш да “публикуваш” 🙂
Поздрави!
Ми да ти е честито!
Изцяло споделям визията ти относно споделянето дали някого го боли зъба или г.за, дали е пред … или в … и т.н.
Може би голяма част от хората наоколо са неосъществени ексхибиционисти или непоправими егоцентрици, които смятат, че са в центъра на вселената и всички трябва да са информирани за тяхното ежеминутно битие 🙂