Календар

February 2010
M T W T F S S
« Jan   Mar »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728

Три години в Язаки

Станаха вече три години. Дали минаха бързо или бавно…. не мога да преценя. За няколко милисекунди мога да се върна там откъдето започна първият ми работен ден в “Язаки”, както и да си дам сметка, че съм забравил страшно много.

За въпросното време научих доста нови неща, както и позабравих някои научени – тривиално, но вярно. Какво да се прави, живот…. Нямам намерение да си правя равносметка, но с узвестно нежелание трябва да споделя, че за това време ми стана ясно едно: българинът е забравил, как се работи и какво е това животно “трудова дисциплина”. Личното ми мнение е, че той (работникът) е винаги недоволен от заплащането, винаги началниците му са тъпи, винаги той прави всичко, както трябва,  а ония тъпаци, все искат повече и повече… Да не изброявам – сещате се. Пак от моя лична гледна точка, условията в завода са доста на ниво – нормален стол и храна за 50ст., кафе за 30ст., безплатен транспорт, работно облекло и климатизирани помещения, почти офисна среда, чисто… светло. Заплатите на работниците, като за хора хванати директно от обора или полето и без образование са 450 лв (и нагоре). Осигуровка, застраховка, извънреден и нощен труд – всичко, както е по закон. Не се икономисва, даже и стотинка (Не, не може нещо “на ръка” уважаеми работници! Sorry!). Какво иска гадният капиталистически собственик? Спазване на работното време – 20 минути за по цигара (2 по 10), половин час за обед. Да не се отсъства без причина (все пак, конвейерната линия не търпи големи липси), да не се вземат фалшиви болнични, просто защото доматиту трябва да се обере или братчеда се жени. Поддържане на чистота и ред на работното място, стриктно спазване на работните инструкции и качествена продукция. Нечовешко, а?!

За въпросните три години се нагледах и наслушах на какви ли не простотии. Няма да ги споменавам, много са. Не мога обаче (за съжаление), да напиша и почти нищо хубаво за нашите европейски шефове (какво да се прави… и аз, съм наемен работник, недоволен от началника си). Още от самото начало имах чувството, че участвам в един голям експеримент. Толкова много нови неща за ново създаващ се завод, с такива кратки срокове, цялото “Язаки” не е виждало никога. Ще си илюстрирам мисълта простичко, с една простичка аналогия: представете си, че започнете да учите детето си да ходи на три месеца. Къде с увещания, къде с (много!) бой продължавате да упорствате и то криво-ляво почва да пълзи. Вие сте доста доволен от успеха си (Че как! Такъв способен родител!) и искате все повече и повече от него – за започне да се изправя и да ходи, да почне да тича, да почне да говори (Смислено, ей! Какви са тия бръщолевения!) Детето се мъчи (къде ще ходи, а!), нещо му се кривят краката, пада, става… старае се. Вие, като добър родител, естествено се грижите за него – давате му нужното за растежа – старите дрешки на кака, полускъсаните обувки на батко, якето (‘кво толкова! Ще се зашие!) от другият батко и т.н. Все необходими и важни неща за правилният живот и растеж на детето. Дори от време на време и го цунквате по челото. Минава време и отрочето почва да ходи. За съжаление, това вече е малко – сега то трябва да тича. И то бързо! Позната процедура – морков, тояга, блага дума… и не толкова блага. Трудно се бяга в невръстна възраст, но по-лошото е, че никой не му обяснява в крайна сметка спринт или маратон ще бягаш. Правилата се сменят в движение (план има да се гони!). Детето продължава да се старае, даже открива, как може да се бяга и пълзи едновременно. Умственото развитие е оставено за малко по-късен етап. То не е толкова важно. Забелязвайки проблемите, родителят вика на помощ кой ли не – повечето “специалисти”, нито имат опит с тренировка на бебета (всъщност, те даже и понятие си нямат от това), нито дори знаят как се бяга, но поради различни обстоятелства са изпратени на помощ. Доста народ се изрежда да гледа това чудо на чудесата. Някои пък, ръкопляскат отстрани и окуражават с викове “състезателя”. От време на време, дъртите баба и дядо идват да навестят внучето – е, тогава циркът е пълен. Вместо да се покаже истинският облик на хлапето, то се издокарва с най-хубавите дрешки (ако има нови, задължително се показват те) и се кара да тича на място, а още по-добре само да си вдига краката. Като резултат, всичко изглежда (почти) нормално (е, все пак още е малчуган, уу-й на дядо хубавеца!!!)

Аналогията е ясна, нали? В крайна сметка, уродът който се е получил, в един момент изненадва дори и вас – грижовният родител. Криви крака, грозен, нито може да бяга, нито да ходи… полуидиот, даже изрод някакъв…. Виновни?! Няма такива, има само потърпевши. Вярно, че някои мениджъри си заминаха (включително и генералният директор), но резултатът и в момента не се променя, кой знае с колко – българският завод произвежда най-ниско качествената продукция от всички останали заводи в Европа (за останалият свят нямам данни). Факт.

Не знам защо, но нещо ми е песимистично. Вероятно нещата не са толкова зле, колкото съм ги написал. Просто така ми се струва. Три години….. да са ми честити.

6 comments to Три години в Язаки

  • Някои неща не са само в България – това ми попадна вчера: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=486768

  • Vladimir Gerdjikov

    Да-а. Статията е малко встрани от това, за което се “оплаквам” 🙂 Но все пак има доста сходни черти. Някои неща пък са на обратно. Проблемът е, че наистина българите са отвикнали да работят. Какво може да иска човек без образование, без никакъв трудов стаж? Какви претенции може да има? Баси! В тази криза ние сме единствените в целият регион (от Сливен до Елхово и Тополовград),  които наемат хора. От друга страна, даже и на птичките им е ясно, че фирмата е тук, за да наема евтина работна ръка. Работата даже не е и кой знае колко трудна (за хора, които знаят да четат).

    А за ксенофобията…. няма какво да добавя. На нашите работници всички чужденци, които идваха да работят и помагат им пречеха и бяха в основата на проблемите им. Става дума за помощта, която получавахме от Румъния, Словакия, Литва и Чехия. Защо те вземали по 1500 EUR, а те толкова малко!? А, после ходи им обяснявай! Елементарната причина беше, че понеже не може да се стигат изискваните от Рено количества (отвратително ниска ефективност), имаше вопиюща нужда от support. Просто… ама за хора, които мислят. Най-лесно е да обвиниш другите – хем по-ясно, хем по-патриотично.

  • Здравейте г-н Герджиков,
    спор няма, фирмата предлага доста добри условия за региона, но е малко пресилено това твърдение, че Българинът е отвикнал да работи. Няма да споря, понеже сигурно ще трябва да изпиша поне 100-тина реда и проблема не е само в хората. До известна степен е виновна и политиката за тази причина, но в общи линии сте прав.

    В интерес на истината, може би Уазаки е единствената фирма, която има някакви наистина човешки условия на труд – облекло, евтин обяд, чистота, транспорт и т.н. Още по-силно впечатление ми направи и самият екип за Подбор на Човешки Ресурси, когато реших да си подам автобиография. Страшно мили и услужливи бяха служителите и всичко мина доста бързичко и без излишни нерви. Просто наистина съм очарован от отношението. Не съм ходил на кой знае колко места да кандидатствам за работа, но където съм бил, не са ми правили такова положително впечатление. Съжалявам само дето не обърнах внимание на името на служителката, за да пратя едно писмо с добри думи за нея.

    А за финал, ще ти честитя 3-те годинки и ще ти пожелая поне още толкова и да мислиш малко по позитивно. Понякога хората докато не заемат мястото на отсрещният, не могат да разберат за какво иде реч 😉

  • Владимир

    3 години работих във Yazaki и работих за жълти стотинки А дали Японеца знае за колко пари работят хората във Yazaki?Отговора е НЕ Не ги защитавай няма смисъл Между другото с теб се познаваме много добре

  • Не схванах добре, кой точно да не защитавам, но карай да върви. Иначе: по същата логика, мога да напиша: А ти знаеш ли, че в Индия и Китай работят за шепа ориз? А? Ти ще работиш ли за шепа ориз (а не за жълти стотинки)? Съмнявам се. Що за безсмислено сравнение, кой за колко пари работи! В момента за бели стотинки ли работиш. ОК, дори и така да е, колко получава подобен специалист, малко по на Запад или доста по-далече на Изток? Да не давам примери, за това, че всеки който е на гурбет по чужбина си оправя зъбите в BG. Даже и познатите ми, които вземат по $10K в USA го правят същото. На кой му се дават $2000 за обикновен кариес при положение, че тука може да си направиш метало-керамика в цялата уста за същата сума! Всеки, които работи в България, работи за жълти стотинки, просто защото това си ни е стандарта. Елементарно.
    А ако някой си прави илюзии, че чуждите компании са в BG заради високият ни интелект и качествената работна ръка… значи е наивник.

  • Адолф Крънски

    Владо стига стига с този глобализъм от такива предатели тарикатчета са Българите на този хал.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>