A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

Общият враг срещу необходимото зло

Отдавна я зарязах тази рубрика “В родният Абсурдистан”. Просто, защото това щеше да стане най-голямата секция в блогът ми. Нещо, което никак не ми се искаше. След вчерашните избори, обаче просто не виждам вариант в който да не напиша нещо.

А нещото е следното:

– нищо не активизира така българите, както общият ни враг. Може да се гризем, като паяци в буркан, но нищо не ни е обединявало така, както публичното обезчестяване на така наречената ни политическа класа преди две седмици.  Това просто правило, явно е обагняло на великият политик Ахмед Доган. Въпреки, че отчете “велика” победа (че как иначе – какво друго би прилягало повече на Сокола!), абсолютно съм сигурен, че още си гризе пръстите от яд, заради размазващата победа на ГЕРБ;

– помаците отново показаха, че те са просто едни жалки останки на великите някога родопчани. Че и как иначе – всеки, който е имал и малко непокорен ген в кръвта си или е избягал в низините, или е бил заклан. Т.е. и в двата варианта, не е оставил потомство. За съжаление, днешните българо-мохамедани са едно жалко човешко подобие, в повечето случаи без чест и достойнство. Нямам друго обяснение, освен генетичната им обремененост за безропотността и скудоумието, с която приемат безобразията на “техните” лидери.

– не бях гласувал за парламент доста години (вероятно повече от 8). На тези избори, обаче просто не ми издържаха нервите. Още на еропейските бях решил да гласувам (та, макар и с невалидна бюлетина), просто опитам някак си да прецакам безобразното купуване на гласове. Ама, като видях какво се задава и какво се прави – просто не издържах. И не съжалявам! В крайна сметка е по-добре да избереш необходимото зло, отколкото да си останем под управлението на безобразните хлебарки.

Не съм голям оптимист за бъдещето, но някак наивно си мисля, че нещата може би могат и да се оправят. Накъде повече да затънем (да задълбаем в дъното ли)?

Все пак, не мога да не си призная, че от доста време насам мога да се гордея, че съм българин.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>