Календар

July 2009
M T W T F S S
« Jun   Sep »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Общият враг срещу необходимото зло

Отдавна я зарязах тази рубрика “В родният Абсурдистан”. Просто, защото това щеше да стане най-голямата секция в блогът ми. Нещо, което никак не ми се искаше. След вчерашните избори, обаче просто не виждам вариант в който да не напиша нещо.

А нещото е следното:

– нищо не активизира така българите, както общият ни враг. Може да се гризем, като паяци в буркан, но нищо не ни е обединявало така, както публичното обезчестяване на така наречената ни политическа класа преди две седмици.  Това просто правило, явно е обагняло на великият политик Ахмед Доган. Въпреки, че отчете “велика” победа (че как иначе – какво друго би прилягало повече на Сокола!), абсолютно съм сигурен, че още си гризе пръстите от яд, заради размазващата победа на ГЕРБ;

– помаците отново показаха, че те са просто едни жалки останки на великите някога родопчани. Че и как иначе – всеки, който е имал и малко непокорен ген в кръвта си или е избягал в низините, или е бил заклан. Т.е. и в двата варианта, не е оставил потомство. За съжаление, днешните българо-мохамедани са едно жалко човешко подобие, в повечето случаи без чест и достойнство. Нямам друго обяснение, освен генетичната им обремененост за безропотността и скудоумието, с която приемат безобразията на “техните” лидери.

– не бях гласувал за парламент доста години (вероятно повече от 8). На тези избори, обаче просто не ми издържаха нервите. Още на еропейските бях решил да гласувам (та, макар и с невалидна бюлетина), просто опитам някак си да прецакам безобразното купуване на гласове. Ама, като видях какво се задава и какво се прави – просто не издържах. И не съжалявам! В крайна сметка е по-добре да избереш необходимото зло, отколкото да си останем под управлението на безобразните хлебарки.

Не съм голям оптимист за бъдещето, но някак наивно си мисля, че нещата може би могат и да се оправят. Накъде повече да затънем (да задълбаем в дъното ли)?

Все пак, не мога да не си призная, че от доста време насам мога да се гордея, че съм българин.