Entia non sunt multiplicanda praeter necessitatem.
Тази седмица пищно и зрелищно се празнува 40 годишнината от “стъпването” на американците на Луната. Доста болна за мен тема. Този пост, нито е с претенция за изчерпателност, нито е оригинален. Това е само един опит, да накарам четящите го малко да се замислят. Материалите и връзките по-долу, най-малкото би трябвало да предизвикат въпросът – “Какво в крайна сметка е станало тогава? Възможно ли е просто да са ни спретнали едно кино?”
По кавичките на “стъпването”, а по заглавието на поста си личи, колко съм скептичен относно този всепризнат “факт”. За да не бъда неправилно разбран, искам да уточня от самото начало – ако я нямаше NASA, доста неща за космосът щяха да си останат скрити. Все пак, Америка е държавата, която отделя най-много средства за космическата си програма от която в по-голяма или малка степен се ползва цялото човечество. Точно защото това, което правят е нещо велико, направо си е срамно NASA още да крие скелетите си в гардероба. Според мен, кацането на Луната не е от нещата с които американците могат да се похвалят. Още по-жалко е, че Русия, в крайна сметка се отказва – на какво отгоре да продължава, нали “врагът” стъпва първи там. Погледнете, обаче следната сравнителна таблица – имал ли е някой съмнение, че да се отиде на Луната е лесно? Вижте, колко по-напред са били руснаците, пък даже и с толкова неуспешни изстрелвания. Просто по това време, едните са можели да правят ракети, а другите филми. Нали се сещате за прословутата фраза на Гус Грисъм, трагично загинал с AS-204, по-късно наречен Аполо 1 – “How are we going to get to the moon if we can’t talk between three buildings?” (“Как ще отидем до Луната, ако ние дори не може да се чуем между сградите!”).
Нека всеки се замисли, какво в крайна сметка имаме, като доказателство, че американците са кацнали на Луната:
– филмови материали. Само че… оригиналите на тези материали са унищожени. Представете си, че оригиналът на “Декларацията за правата на човека” се загуби някъде, поради “съкращаване” на бюджета на музея. Неизвестен факт (но си е факт!) е, че никоя новинарска агенция не е имала право на достъп до директен сигнал от Луната. Подобно право са имали за всеки старт на ракета-носител. Точно за това епохално събитие, обаче – ядец! Снимали са един голям екран в залата за управление на полетите. В последствие, всички кадри са от този екран – оригинали не са предоставени за изследване или обработка. Въпросните оригинали са изчезнали. Няма смисъл да коментирам.
– 382 килограма камъни, всичките които се съхраняват в специални трезори, изследвани от специално подбрани учени. Не е чудно, че според тази теория Луната е с изключително близък минерален и геоложки състав до Земята. Само за сравнение – руските луноходи донасят около 300 грама (грама!), които не са достатъчни за прецизни изследвания. По случай изстрелването на първият китайки астронавт, Америка (в лицето на Збигнев Бжежински) тържествено подари на Китай 1 грам (да, само 1 грам, стига им толкова) лунен камък. Е, важен е жеста, нали? Добавка: Да, камъни има. Да, камъните са изследвани от много учени от цял свят. Не са били подбирани. Когато писах за тези “доказателства” не можах да намеря достатъчно материал. из мрежата, а с други достоверни източници, за съжаление на разполагам. Защо пък сложих кавички на доказателства ли? Да речем, защото съм упорит тъпанар и продлжавам да се отнасям със съмнение към цялата програма Аполо. Снимките и филмите все още чакат обяснения. Не разбирам от камъни, просто при положение, че за тази програма са отделени невероятните 30 милиарда долара тогавашни пари (в днешни дни, това би трябвало да е около 70, че и отгоре милиарда) всичко може да се фалшифицира. Дори и да се дублират резултатите от съветските изследвания на материалът донесен от луноходите.
– многобройни интервюта на астронавти, научен персонал, “свидетели” и т.н. Хората не се лъжат лесно, а? Всички са видяли излитането, всички са видели кацането и прибирането на астронавтите от водата. Е, не всеки е бил до тях на Луната, че как иначе! “Нали го гледахме по телевизията! Не може да не е вярно!”
– и разбира се снимки… Мно-о-го снимки.
Нека да започнем с една снимка – тази горе, вляво. Тя е взета от официалният архив на NASA, който е посветен на програмата Аполо, конкретно от мисията на Аполо 11 (първата мисия). Ако някой се чуди, какво е това – това е т.н. Lunar Exploration Module (LEM, Лунен Изследователски Модул) или по-просто, това е нещото с което от Лунна орбита екипажът е “кацнал” на Луната. Да, това не е майтап, нещото на снимката не е колиба на клошар или макет от кръжока по аеронавтика към NASA. И “Да” – това жълтото, което виждате е тиксо, сивото е някаква мушама, а кабарчетата и нитовете са точно това, което изглеждат. … И отново “Да”, там горе (и долу) картонът наистина отзява. Е? Как ви се струва, това нещо да слезе от орбита, че и да се върне обратно там? За милиардите (30 милиарда, за да сме по-точни), които са похарчени за него, да му мислят американските данъкоплатци. Мен, както написах по-горе ме интересуват фактите. Допълнително, даже и човек с много въображение (и без познания по физика) трудно може да си представи как 15-те тона на модулът, се управляват без той да се разпадне. Вярно, че теглото липсва, но масата си е маса – няма къде да се дене. Все пак, законите на физиката не се отменят току-така, просто защото на някой му е хрумнала гениалната идея, че конструкция от мукава и двигатели закрепени на тънки алуминиеви пръчки може да се лети из Космоса. В едни материали по темата срещнах съвсем сериозен превод на LEМ, като Лунен Екскурзионен (Excursion вместо Exploration) Модул. Поне звучи по-достоверно.
По-горната снимка изглежда странно, нали? Или даже невероятно?! Всъщност, точно снимките ме накараха да вярвам, че човешки крак никога не е стъпвал на Луната. Нека да погледнем фактите, такива каквито ги е видял професионалният фотограф Джак Уаит на един от най-добрите сайтове посветен на така наречената “Лунна Конспирация” – Aulis Online. Доводите са доста логични, но ако не ви се чете всичко, погледнете в края само резюмето от бройката снимки, които са направили различните мисии. Те (всичките снимки!) могат да бъдат видени, също така и от официалният сайт на NASA, посветен на мисията. Ето голата статистика, колко снимки са направени от отделните експедиции:
- Apollo 11 – 121 снимки
- Apollo 12 – 504 снимки
- Apollo 14 – 374 снимки
- Apollo 15 – 1021 снимки
- Apollo 16 – 1765 снимки
- Apollo 17 – 1986 снимки
Общо: 5771 снимки, направени от 12 астронавта.
Разписано по времето на мисиите, излиза че е правена по една снимка на всеки 50 секунди (средно!). Така, без да се замисли човек – какво толкова! Имали са по цели 50 секунди на снимка! Даже и да удвоим времето, защото са били 2-ма или 3-ма астронавти, пак не е много лесно. Вярно, че някои снимки изглеждат прекалено перфектни, но какво толкова – майстори са хората и даже с апарати, които нямат визьори, пак са успели момчетата! Юнаци! Жалкото в случая е, че освен феноменалните снимки, въпросните момчета са правили и “дребни” други неща (изброявам, само официално оповестените) – проверка на модулът за повреди след кацането (преди излитане), поставяне на флагът, разопаковане и инсталиране на оборудване за “научната” част на мисията, снимане и инсталиране на кино камерата (панорама на 360 градуса), установяване на връзка със Земята, размяна на приветствия, събиране на близо 12 кг. от “лунни” камъни, опаковането им, връщане на модулът, подготовка за излитане и т.н. Да не отварям дума за зареждането на десетките филмови ролки (и кинолента) с “помощта” на ръкавиците на скафандъра. Все дребнички работи, за които (за съжаление) се отнемат ценни секунди от времето за снимане. Невероятно, а? Това по-горе изброеното е само малко резюме от мисията на Аполо 11. Да не забравяме, че в другите мисии е имало и разтоварване на т.н. Лунни Ровъри (Lunar Roving Vehicle) и “разходка” по Луната с 8 km/h. В заключение:
- Аpollo 11 – по една снимка на всеки 15 секунди
- Apollo 12 – по една снимка на всеки 27 секунди
- Apollo 14 – по една снимка на всеки 62 секунди
- Apollo 15 – по една снимка на всеки 44 секунди
- Apollo 16 – по една снимка на всеки 29 секунди
- Apollo 17 – по една снимка на всеки 26 секунди
Коментарът е…. излишен. Според други, тези сметки не са доказателство, ами е погрешна математика. За хората, които не могат да смятат, да припомня, че докато снимат с фотоапаратите, астронавтите просто не са могли да снимат с камерите (и обратно). Ако направим и тънката сметка да сметнем, колко време астронавтите не снимат, ами позират за снимка…. Хм. 62 секунди, даже е прекалено оптимистично. Е, разни хора, разни идеали…. Да не забравяме нещо очевидно – даже и само една снимка да е преправяна (ретуширана), даже и само една снимка е фалшива, това означава само едно – американците не са кацали на Луната. Елементарно, нали? Филмите, просто не ги коментирам.
Накрая, ще си позволя малко черен хумор. Снимките по-долу също са от Aulis Online (не го пропускайте!), но всеки който има и малко съмнение в по-горе написаното може да се поразрови из мрежата и да намери материали по темата. Няма изобщо да се задълбавам в подробности, като посоки на светлината и сенките, осветление на обекти, които просто няма как да бъдат осветени, няма да правя и коментар на невероятният късмет от 7 безумни мисии да няма и един загинал (като се има в предвид, че преди това са нямали и един успешен полеът до Луната), не искам да разсъждавам на технически невъзможният факт спускаемият модул, който никога преди това не е изпитван да успее да кацне и излети 7 пъти при това с екипаж, който даже не е и тренирал дори на тренажор, как се прави това и т.н. и т.н. Някои факти са очевидни и безспорни, други не дотам, затова и … спирам. В Youtube и Google (търсете думи apollo, moon, conspiracy, hoax) също има материали, колкото щеш – ако искате, четете на воля.
Ето снимките, те поне нямат нужда от прекалено много обяснения. Те не са от най-известните, но са едни от най-показателните. За тях, все още не съм намирал (смислени) обяснения от “вярващи”:
Не се чудете. Следи как това преводно средство се е телепортирало на това място няма да намерите. То е спуснато директно на мястото си, с кран. Ако имате друго обяснение защо липсват следите от `собственият ход`, готов съм да го чуя.
Стъпката на извънземният. Нали ви е ясно, че `земните` скафандри нямат нищо общо с този отпечатък?
Както се вижда от номерацията в горният ляв ъгъл, това са снимки от една и съща "мисия" - Аполо 15. Един "вярващ" ми обясни, че ефектната разлика между двете снимки, била заради различната перспектива и липсата на атмосфера на Луната. Нашите очи не били пригодени да анализират тамошната действителност. Пък, на мен ми прилича на едно и също място, но с кратер в едната и без такъв в другата снимка. Хм-м.м. Че кога ли е удрял метеорит по време на мисиите?! Това съм го пропуснал...
Аналогично: Снимките са конструирани от панорама от последователните AS17-134-20437 до 20443 (горе) и AS17-147-22494 до 22521 (долу). Ако мислите, че това е фалшификат - посетете сайта на Аполо.
Тук е необходимо малко обяснение. Това е анимиран GIF, но насложените изобранения са две поредни снимки. Повтарям - две поредни снимки, според NASA са истински. Това е прословутият "поздрав", който освен на снимка е увековечен и на кинолента, че в добавка и в два други ракурса. Не знам, дали знаете, но е невъзможно да се направят две последователни снимки от апарат, който няма визьор с такова потресаващо еднообразие на картината. Опитайте, сега поне почти всеки има цифров апарат, този опит няма да ви струва нищо. Направете следното: опрете апарата на височината на сърцето и го дръжте с ръка неподвижно. Накарайте някой приятел да застане на 5 метра от вас. Сега го накарайте да подскочи и тогава снимайте веднъж. Не мърдайте, даже не дишайте. Подгответе се пак, накарайте го да подскочи отново. Снимайте. Прегледайте резултата. После (ако не сте абсолютен наивник) повярвайте, че горните снимки са правени на Луната. Ефекта на "висящата кукличка" не е случаен - това просто е макет, снимано е от статив. Погледнете, че освен кукличката нищо друго не е мръднало (не стаава дума за вятър, става дума за снимащият). Нагло, а! Оригиналите на двете снимки по-горе могат да се видят тук и тук.
То може.... то бива..... ама чак пък толкова.....! Тези снимки също са от една и съща мисия. За неразбралите да обясня пак - спускаемият апарат не излитал или кацал по няколко пъти в рамките на една мисия. Може отново да приложим потресаващото откритие, че човешките очи не са пригодени да анализират лунната действителност и всяка прилика, между горният и долният хълм е само една илюзия. Само дето нещо, не ми се вярва. Чертите са насложени в последствие за да може по-лесно да се доловят приликите (или `разликите`)
Ако сте стигнали дотук, значи обичате да четете. Ако пък ви се гледа малко кино, ето отºъде може да свалите “What Happened On The Moon?” (част 1 и част 2). Или това: “Was it Only a Paper Moon” – доста инрересна гледна точка, става дума предимно за размери и оборудване, синьо небе там кπдето не може да го има, пълна липса на вибрации при кацането и т.н. “Conspiracy Theory: Did We Land on the Moon?” също си заслужава да се види, още повече че е “само” 44 минути. Или пък “Conspiracy оf Land оn the Moon” (39 минути). Това последното е на руски, агрументите в защита на конспирацията са, като че ли нарочно избрани толкова слаби (и защо само три?), но… защо пък да не видите една още по-различна гледна точка? В много случаи е важно, какво не се казва, а не това, на което се набляга, нали?
В заключене: Изобщо не е задължително да вярвате на всичко написано по-горе или на видяното от филмите. Още повече, че това не са многомилиардни продукции. 🙂 Приемете нещата, като по-друга гледна точка на едно историческо събитие.
Преди време, когато преминавах от версия 2.6.х към 2.7.х видях голям зор да оправя производителността. Ефекта след ъпгрейда беше, че зареждането на която и да е от страниците на блога, включително и admin достъпът бяха потресаващо бавни. Като пиша “потресаващо” имам в предвид забавяне от порядъка на 2 до 3 минути. Зора се изразяваше предимно в това, да изтърпя безумно бавното зареждане, за да мога все пак да натрупам някакво впечатление за проблема и да направя малко тестове. Поведението беше еднакво и при всичките операционни системи с които тествах, както и с няколкото браузъра с които правих опитите. Бавно, та чак да ти се доплаче. Иначе, отдавна всеки един ъпгрейд на WordPress протича, като по мед и масло. Очевидно, проблемът беше в самият WordPress, но със сигурност не и само в него. Толкова сериозен проблем, просто няма как да е останал незабелязан. Очевидният заподозрян бяха правата върху различните директории, но в този случай, просто ключът от палатка не беше в това.