Когато започвах в Язаки, приятелите се бъзикаха, дали са ми се дръпнали очите, щото съм щял да ям много ориз и какъвто съм жълтичък, да заприличам изцяло на японец. Шансът това да стане в действителност, вече е доста по-голям….
Язаки е една от компаниите с най-добрата социална политика, в която съм работил. Преди време и банка “Хеброс” традиционно добре се грижеше за служителите си, но след “приватизацията” (нарочно е в кавички, защото си беше чиста далавера) нещата доста загрубяха – за две години щатът, който и без това не беше голям се сви до половина, махнаха различни добавки (дрехи, храна), даже намалиха драстично и т.н. “великденски” и “коледни”. Сега в Язаки, няма директни финансови придобивки за мениджърският екип, такива се дават само на работниците (и част от администрацията), но само при постигнати добри резултати. Какво тогава е “социалното” в първото изречение? Много просто: чисти и честни отношения с работника, ясни правила, добри условия на труд (климатик, чистота, места за почивка, бани), безумни по нашите стандарти изисквания за безопасност, безплатен транспорт и почти безплатна храна (за 50ст. вече и баничка не може да си купиш, камо ли основно ядене и/или супа/салата/таратор) – всичко това с една цел: нещата да вървят гладко и качествено. Не че има голям напредък в повишаване ефективността на работата, но все пак ситуацията се подобрява от месец на месец.
Какво представлява програмата “Киото”? Всяка година, в средата на лятото, от 21 години насам, Язаки организира летен лагер в Япония, за децата на служители от заводите по целият свят. Има само две изисквания: служителите да имат постоянен договор и децата да са на възраст 13-14 години. Всички разходи по пътя и престоят им там се поемат от компанията. Предвидени са три програми: “Токои/Фуджи”, “Токио/Никко” и въпросното “Киото”. Имената приблизително говорят за какво иде реч, но трябва да се види подробната програма (който не разбира йероглифи, да цъкне тук), за да се осъзнае, какво лашкане из цяла Япония са ни спретнали любезните домакини. Само ще спомена, че не е изтърван нито един известен обществен транспорт: самолет, скоростен влак, автобус и кораб. И всичко това за пет дни! Ще ни сцепят!
Тази година от заводът в България тръгват 13 деца (8 момичета и 5 момчета) с двама придружителя – моя милост и колежката от рецепцията. Аз заминавам, или защото синът ми също е в групата или може би защото трябва по-здрава мъжка ръка за бандата пубери 🙂 (английският ми не вярвам да е натежал, японският ми още по-малко). Държа да подчертая, че Женя изнесе цялата организация по пътуването и формалностите с централните координатори, които никак не са малко. Едно голямо Благодаря!, страхотна работа. Заявления, декларации, анкети, нотариуси, паспорти, билети, хотели…… кошмар! Всъщност, поне на пръв поглед, всичко изглежда перфектно организирано. Ще видим…
Засега поне, най-голям проблем е това, че нямам увереност, дали ще работи телефонът ми там (Nokia 6234). Прочетох доста из нета, колегите също удариха по едно-две рамена… но нищо конкретно. Донякъде този линк свърши работа, но… само донякъде. Въпреки, че телефонът поддържа 3G, това е европейският стандарт на 2.100MHz. Японците, просто за да са по-интересни, не стига, че изхвърлиха изцяло GSM стандарта (още от 2006-та) ами са и на друга честота – 1700MHz. По информация от мрежата, бившата Vodafone Kk (сега SoftBank) имала някаква поддръжка на GSM, но доколко това е така….съмнителна работа. Питах колеги, които са били там – нещата да доста криви, т.е. не дават гаранция, ще връзката ще стане с европейски телефони. Затова никак не ми се искаше, но май ще трябва да взема и лаптопа, че поне едно Skype или Jabber-че да дръпна със семействата на децата. Другата кривина е в стандарта на напрежението и формата на контактите, но това го преодолях сравнително лесно с прост жичен конвертор (добре, че разполагах с Японски щепсели, не ме питайте откъде ги имах). Информацията от този линк беше доста полезна. За капак на всичко, техните банкомати също не работят с какво да е. Даже и моята Visa Electron няма гаранция, дали ще се кльопа от техните ATM-ми. Винаги съм уважавал стандартизацията (защото просто мразя да мисля), но сега направо започвам да я гледам с друго око. Вярно, че отиваме от другата страна на Земята, ама чак пък толква….! Все пак 2008-ма година сме, какво толкова трудно има, че да ни е лесно на всички…. Споменах ли, че и движението им е на обратно? Достатъчно е да погледните тази карта, за да разберете, кой е крив и кой е прав. За писмеността нищо няма да кажа, защото и ние сме малко от по-различните с нашата кирилица, но поне пишем в нормална посока 🙂
Това е засега, утре тръгваме от Ямбол за София – 4-5 часа път, просто за да загреем за японско. От сега ме заболява врата, кръста и краката, като си помисля, че ме чакат 12 часа от Франция до Япония със самолет, но както казват братята руснаци: ще поживеем, ще видим.
…следва продължение…
Част 8, Манастирите в Киото, ден втори