Официално от вчера е открит сайтът на Язаки България. Самото “откриване” се състоя в изключително тесен кръг (аз и няколко “избрани” компютъра около мен) чрез тържествено премахване (по-точно преименуване) на index.html (появи се under-construction.html за използване при бъдещи ремонти). Винаги и навсякъде съм си признавал, че (вече) не съм програмист. Това с програмирането, не е като колелото – ако не го практикуваш, се забравя. Все пак, при положение, че на времето си имал добри навици и дисциплина, това е от полза. За дизайнът – същата работа. Може и много да си учил за това, как се прави дизайн на нещо, но ако не ти иде отвътре, просто не става. Най-лош резултат се получава, когато програмисти правят дизайн – за подобни изцепки няма смисъл да се дават примери. Човек просто трябва да се поразходи из Интернет и да цъка с език (може да клати и глава, все тая). Сайтът на “Язаки” е правен нито от програмист, нито има професионален дизайнер – сами може да съдите за резултата. Все пак за мое оправдание да напиша, че това си е един най-обикновен сайт, на един най-обикновен завод за автомобилно оборудване. Даже и реклама не може да си направим с него, защото друг клиент освен “Рено” засега нямаме. Основната цел на сайта е една – ако има нещо важно, което трябва да обявим, да има място на което да го направим. В момента, най-основното е набирането на кадри, затова и едно от менютата си е отделено само за това. Просто и ясно, като къпан милиционер.
Основата на сайта обаче, е доста солидна – германският проект typo3. Това според мен (но и според други по-разбиращи) е една от най-мощните системи за управление на съдържание. Хиляди готови модули, собствен (доста гъвкав) език, безброй готови шаблони, стабилно развитие и доста яка общност са само едно от малкото неща, които е typo3. Бях доста изненадан да разбера, че даже си имаме и родно typo3 общество. Системата е изцяло динамична, код и дизайн стоят на светлинни години едни от други, базата данни си е MySQL, Apache пък е web сървърът (какво друго!). Това всичкото си работи перфектно и свети яко, като LAMP-а 
Има само една дребна уловка (то няма и как иначе да е, сичко убаво нема) – това е една от най-сложните за разучаване и (може би) за внедряване системи. Мале-е-е-е… само, от началото да знаех, какво ме чака…. никога нямаше да се спра на този продукт. Донякъде се подведох по това, че някои от съществуващите ни вътрешни сайтове са на основата на typo3. Новият сайт на Язаки Европа, също между другото е на тази CMS. Такова яко четене не бях правил от изпита за microsoft професионалист, пък то си беше доста отдавна. Лошото, е някои неща не могат да се наваксат само с четене на документация – както писах и по-горе, има намесени доста “програмистки” бози. Вярно, че може да се пита и по форумите, но това пък отнема доста време – не може да получиш отговор веднага. Абе… гадно си беше – все едно си представете, че някой овчар, да отиде на конгрес на неврохирурзи – отделно почти нищо няма да разбере от лекциите, а ако пък зададе “професионален” въпрос, той ще прозвучи, като нещо от сорта: “… ъ-ъ-ъ колеги… да питам таковата…, що кат му резнах епидоралният хематом и той зе нещо да се гърчи, а? Пък дали не съм засегнал нещо церебелумът му, …ъ-ъ-ъ, то май така си беше….”. И такива подобни… най-лошото е да не знаеш, даже какво да попиташ – вярвам всеки е изпадал в подобна ситуация. Дори и да получиш (смислен?) отговор, той най-често е на професионалният жаргон (на неврохирурзите, примерно) и не ти върши работа. Ако събера достатъчно кураж, ще опиша подробните стъпки за да се получи работеща typo3 система. Голям майтап си беше.
Най-хубавото на всяка една CMS е, че в даден момент може да предоставиш инструментите на някой сравнително грамотен и той само да почне да тъпче съдържание. Такава е и моята идея – след време сайта да си работи без моето участие. Ще добавя малко снимков материал – все пак мисля, че е интересно, как се прави 21 декара завод.