Календар

May 2008
M T W T F S S
« Feb   Jun »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Клъстер в чекмедже

Днес случайно, ровейки из мрежата за клъстерни решения попаднах на един доста интересен проект: Helmer story – A linux cluster in a IKEA Helmer cabinet. Въпросният шкаф си е най-обикновен канцеларски шкаф (28х43х69 см) с шест броя чекмеджета, т.е. дотук нищо особено. Интересното е, че за скромната сума от $3500 (направо си е нищо, имайки в предвид крайният резултат), въпросният пич (Janne, май на български трябва да е Жан) е направил 186 Gflops-ово чудовище, което му върши перфектна работа за рендване на филмчетата, която неговата компания прави.

С общо 6 броя четириядрени процесора (Intel Quad, Q6600) на 2.4GHz поставени на най-обикновено дъно GigaByte GA-G33M-DS2R/S2, 48 GB RAM (6 x 8GB) и сравнително скромен диск (Seagate Barracuda, SATA2, 160GB) този образ направо е избил рибата! Всичко това е натикано в споменатата по-горе канцеларска мебел за $39. Вярно, че дизайнът, който е “направил” не е най-перфектният, но резултатът е доста впечатляващ!

А представяте ли си, какво му излиза, като напише командата top?! 24 ядра (да не се бърка с бройката процесори)! Ами ако шкафът беше с 8 чекмеджета?! 🙂

yazaki-bulgaria.com

Официално от вчера е открит сайтът на Язаки България. Самото “откриване” се състоя в изключително тесен кръг (аз и няколко “избрани” компютъра около мен) чрез тържествено премахване (по-точно преименуване) на index.html (появи се under-construction.html за използване при бъдещи ремонти). Винаги и навсякъде съм си признавал, че (вече) не съм програмист. Това с програмирането, не е като колелото – ако не го практикуваш, се забравя. Все пак, при положение, че на времето си имал добри навици и дисциплина, това е от полза. За дизайнът – същата работа. Може и много да си учил за това, как се прави дизайн на нещо, но ако не ти иде отвътре, просто не става. Най-лош резултат се получава, когато програмисти правят дизайн – за подобни изцепки няма смисъл да се дават примери. Човек просто трябва да се поразходи из Интернет и да цъка с език (може да клати и глава, все тая). Сайтът на “Язаки” е правен нито от програмист, нито има професионален дизайнер – сами може да съдите за резултата. Все пак за мое оправдание да напиша, че това си е един най-обикновен сайт, на един най-обикновен завод за автомобилно оборудване. Даже и реклама не може да си направим с него, защото друг клиент освен “Рено” засега нямаме. Основната цел на сайта е една – ако има нещо важно, което трябва да обявим, да има място на което да го направим. В момента, най-основното е набирането на кадри, затова и едно от менютата си е отделено само за това. Просто и ясно, като къпан милиционер.

Основата на сайта обаче, е доста солидна – германският проект typo3. Това според мен (но и според други по-разбиращи) е една от най-мощните системи за управление на съдържание. Хиляди готови модули, собствен (доста гъвкав) език, безброй готови шаблони, стабилно развитие и доста яка общност са само едно от малкото неща, които е typo3. Бях доста изненадан да разбера, че даже си имаме и родно typo3 общество. Системата е изцяло динамична, код и дизайн стоят на светлинни години едни от други, базата данни си е MySQL, Apache пък е web сървърът (какво друго!). Това всичкото си работи перфектно и свети яко, като LAMP-а 🙂

Има само една дребна уловка (то няма и как иначе да е, сичко убаво нема) – това е една от най-сложните за разучаване и (може би) за внедряване системи. Мале-е-е-е… само, от началото да знаех, какво ме чака…. никога нямаше да се спра на този продукт. Донякъде се подведох по това, че някои от съществуващите ни вътрешни сайтове са на основата на typo3. Новият сайт на Язаки Европа, също между другото е на тази CMS. Такова яко четене не бях правил от изпита за microsoft професионалист, пък то си беше доста отдавна. Лошото, е някои неща не могат да се наваксат само с четене на документация – както писах и по-горе, има намесени доста “програмистки” бози. Вярно, че може да се пита и по форумите, но това пък отнема доста време – не може да получиш отговор веднага. Абе… гадно си беше – все едно си представете, че някой овчар, да отиде на конгрес на неврохирурзи – отделно почти нищо няма да разбере от лекциите, а ако пък зададе “професионален” въпрос, той ще прозвучи, като нещо от сорта: “… ъ-ъ-ъ колеги… да питам таковата…, що кат му резнах епидоралният хематом и той зе нещо да се гърчи, а? Пък дали не съм засегнал нещо церебелумът му, …ъ-ъ-ъ, то май така си беше….”. И такива подобни… най-лошото е да не знаеш, даже какво да попиташ – вярвам всеки е изпадал в подобна ситуация. Дори и да получиш (смислен?) отговор, той най-често е на професионалният жаргон (на неврохирурзите, примерно) и не ти върши работа. Ако събера достатъчно кураж, ще опиша подробните стъпки за да се получи работеща typo3 система. Голям майтап си беше.

Най-хубавото на всяка една CMS е, че в даден момент може да предоставиш инструментите на някой сравнително грамотен и той само да почне да тъпче съдържание. Такава е и моята идея – след време сайта да си работи без моето участие. Ще добавя малко снимков материал – все пак мисля, че е интересно, как се прави 21 декара завод.

Голямото преместване

Преди време Дончо написа, как е най-лесно да убиеш блог. Ако си намериш “добра” работа, която да ти отнема средно по 10-11 часа на ден, това според мен е перфектният блого-убиец. Ако добавиш и това, че се намираш далеч от семейството (т.е. не отделяш време на разните му там подробности, като жена и/или деца), то комбинацията “постоянна командировка” и “ненормиран работен ден” са нещо, като “Раундъп” за шириколистните плевели – където мине, след него вече нищо не вирее (така наречената “хербицидна мотика”) И ако всичко изброено по-горе ти доставя удоволствие да го правиш…. резултатът е налице. 🙂

Вярно, че пиша рядко, но такова неписане отдавна не бях правил – месец и половина си я бая време. Основната причина е, че след споменатият по-горе “ненормиран работен ден” (разбирай, докато си стоиш на краката) единственото нещо, което ти остава е да удариш една-две бири, да измедитираш половин час пред телевизора и да заспиш. Естествено, в подобна стресова ситуация е нормално да се събудиш в 3 или 4 часа с десетина идеи как да оправиш проблемите, които са ти се стоварили на главата (или ти сам си успял да си натресеш), но по разбираеми причини това не може да бъде реализиро на момента. На сутринта, всяка блестяща идея, която си имал ти се струва сън и дори десетината минути прекарани в тоалетната не могат да ти помогнат да възстановиш брилянтното решение. Гадно си е. И така….. близо два месеца (в самото начало бах пак около три месеца в подобно състояние). Скоро преброих, колко временни администрации имаше заводът: една в “Община Ямбол”, една във “Вакуум ел.системи”, по същото време една в пилотният завод, после тази от пилотният завод се премести на първият етаж в новият ни завод (само 1/3 от него беше готова), после от първият етаж се преместиха на вторият. Накрая тази от “Вакуумни” се премести в новият. За да не се отпускаме, все пак на старото място оставихме отделът от “Човешки ресурси”, които се занимават с наборът на персонал – ей така, просто да се отпускаме прекалено. Паралелно с това производството си растеше (нови линии, нови машини, нови хора) и съответно в краят на годината се премести в споменатата 1/3 готова част. Не знам, но ако в началото на германците им беше обяснено, че закъснение от 7 месеца се приема за нормално, как биха реагирали и дали изобщо щяха да строят завод в България. Така наречените строители (ще използвам партизанското им име “Строй-Инсулт”) просто лапнаха не просто голяма лъжица за тяхната уста, ами направо се опитаха да вкарат лъжицата настрани (ей, то такава уста нема!). Не мога да забравя картинката на няколкото мургави специалисти, които миналата година Август месец се подпираха на лопатите посред голямото празно нищо, където вече трябваше да има вдигнати основните колони и фундамент в едно с изражението на генералният директор за Европа. Околната температура, която и без това си беше около 34-35 градуса, се покачи с още поне един градус и то само от физиономията му. Е, след това нещата горе-долу потръгнаха…. но само “горе-долу”, Жалкото е, че поне в това измерение (доколкото знам), времето не може да се връща назад.

Най-накрая обаче, всичко си застана на местата. След близо два месеца подготовка (март, април) и действително местене (две седмици зор до скъсване), “Язаки България ЕООД” най-сетне започва да прилича на истински Язаки завод. Само да прилича, защото до истинсото ниво има толкова още много вода да изтече… просто не ми се мисли. Все пак, доста от нещата вече са на постоянните си места. Просто не мога да обясня, какъв кеф е да знаеш, че повече няка да се налага да се правят временни работи и кърпежи.

Днес колегите поставят едни от последните телефони, до краят на деня ще е готов и телефонният указател – голямото преместване свърши! Следва удоволствието от работата – XEN виртуализация и малко клъстери.