Календар

February 2008
M T W T F S S
« Jan   May »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829  

Една година в Язаки

26-ти Февруари 2007-ма….. За малките деца една година си е цяла вечност, а за възрастните – само миг (за съжаление!). Как си мина това време….. само стой та гледай….. направо ми изтече между пръстите!

Какво научих за въпросната година:

  • ако много се наложи, мога да бъда учтив и внимателен с колегите
  • мозъкът на човек работи най-добре под стрес. Лошото е, че ако това продължава прекалено дълго, други части на тялото почват да дават “на късо” (стомах, зъби, венци, бъбреци, черен дроб – всеки да си избере по нещо)
  • бирата си е вкусна, дори и да си я пиеш сам. Естествено, най е приятна изпита с приятели, на сладка ИТ раздумка, но това не винаги е възможно (за съжаление)
  • вече съм убеден, че англичаните говорят най-лошият английски 😉
  • седмичните оперативки могат да бъдат и полезни
  • ръководителите от най-високо (европейско) ниво също могат да бъдат компетентни (в определени случаи, че даже и по-компетентни! Просто невероятно!)
  • германци, португалци, турци, литовци, словаци, украинци, французи (има и други, просто за тези съм сигурен, че участват в нашият проект) и българи могат да работят заедно, че даже и да постигат полжителни резултати – просто трябва да има ясно поставена цел и някой, който периодично да им набива канчето
  • “мури”, “муда” и “кайзен” не са само празни и странно звучащи японски думички, ами може да бъдат доста добре прилагани и в български завод
  • циганите могат да работят и то могат да работят добре – сега остава да ги научим, че парите, които плащат за данъци не могат да бъдат икономисани (т.е. раздадени “на ръка”)
  • колкото и внимателно да караш, винаги може да се намери някой полу-идиот (т.е. толкова тъп, че дори не може и да е пълен идиот), който да те натика в канавката за да мине той
  • някои технически подробности в определени и специфични области, т.н. know how (Lotus Notes, cutting machines, label printers, barcode readers) – за мое съжаление това е по-скоро трупане на рутина, отколкото нещо супер ново

Какво загубих:

  • една година от живота на децата ми, т.е. те са пораснали с една година без да съм бил ежедневно до тях. Само петък вечер, събота и неделя не стигат – в това съм сигурен
  • една година, далеч от жена ми (колкото и да е странно това изречение за някой).

Какво спечелих:

  • повече време за четене. Сега чета (имам в предвид не техническа литература) почти всеки ден поне по два часа – преди не можех да се организирам толкова добре
  • повече време за слушане на музика (предимно в колата, на път за Пловдив и обратно към Ямбол). Все пак два часа не са малко време. Karunesh, Medwyn Goodal, Oliver Shanti, Prem Joshua, Osho, Jens Gad, Lesiem и още десетки, десетки подобни (предимно NewAge) изпълнители. Честно да си призная, преди година и идея си нямах, колко прекрасна музика има за слушане! Верно, че и преди това обичах Енигма, Ера и Оливер Шанти, но сега…. просто това си е цял един нов свят. Това с музиката май си е повод за един съвсем отделен пост. Хм-м.
  • нови приятели и колеги. Вярно е, че навсякъде може да срещнеш приятни и готини хора, друго е обаче сам да се убедиш в това 😉
  • пари. Аз все още съм наемен работник, т.е. наемат ме заради това, което умея. Доволен съм от заплатата, не се оплаквам. Вероятно някъде по света (може би и у нас) има хора, които работят за слава, но аз поне засега не съм от тях. Ако работата освен удовлетворение, носи и пари, от това по-хубаво няма. За съжаление, обаче колкото и да ми плащат, това което съм загубил за една година (написано малко по-горе) няма как да бъде заплатено. Така е, някои неща не може да ги платиш в пари (шаблонно, но супер вярно).

Някъде тук бях написал, че не обичам да правя равносметки… Така си е, само че сега забелязвам известно противоречие. След толкова писане, поглеждайки нагоре вече ми е жал да го изтрия. Е, нека да остане… Може пък след време това да ми потрябва, ей така, просто за да си припомня, какво съм си мислил след една година в работа за Язаки.

“Real Men Don’t Click”

Зорът какво ли не прави…. Прописах (ако жалките ми опити могат да се нарекат така) и на Визуален Бейсик….. Ох, мъка… мъка.

Напоследък създавам M$ AD потребители на килограм. Грубо пресметнато, това са около 20-25 click-а, няколко изписвания на потребителското име, две въвеждания на парола и 3-4 еднотипни действия по избор на правилните права. Не е прекалено много, но е извънредно досадно. Обаче, когато трябва да се направи за нови (примерно) трима потребители става направо смъртоносно (зле). Затова се принудих да автоматизирам процесът. Лично за мен правилният начин е това да се прави със средствата на самата операционна систем – в случаят BAT файлове и VB скриптове. Да… знам, че има и неща, като Hyena, но поне аз няма да дам $200 за подобен чук (dsadd, dsmod, csvde, ldifde и подобни бандити вършат същата работа, че даже и отгоре) .

Примерите, които изрових из мрежата, естествено не тръгнаха, дори и след внимателно анализиране и преправяне – това си е напълно в реда на нещата. Никой не може да ти гарантира, че нещо работещо в една М$ среда, ще тръгне без проблем в друга. Психически, вече се бях подготвил. За някои неща, обаче направо си изгризах пръстите от яд. Ей, ‘тва не бяха проблеми с Excel (ако скрипра се издъни – дъни се и Excel-a, колкото издънки, толкова и копия на гадината в паметта. Хитро, а?), ‘тва не бяха VBS error-и (има ги описани с тонове, просто погледнете тук) или даже просто странни неща, като примерно защо userAccountControl полето в целият Yazaki домейн е 512, а само за нашият OU е 66048 (и естествено с 512 не работи, както се очаква)? Да не става дума пък, за това как се задават и управляват права по файловата система (Брр-р-р!!! Бля-я!). И все от този род…. Знам, че всяко нещо си има обяснение. Знам, че всяко нещо може да бъде направено по най-добрият и работещ начин. Най-краткото обяснение е, че който не разбира, просто да не бара и да не се занимава с простотии. Да, така е. Но какво да правим “ние с гайдите”. Как да си решим конкретен (дребен) проблем – да викаме консултанти и програмисти, ли? Не, благодаря, някой друг път.

В крайна сметка нещата станаха. Почти в краят на борбата, попаднах на един забравен от мен ресурс (преди няколко години, може би през 2002-2003-та, ровейки за MRTG). Това е сайтът на Kатедра Електро-Инженери към към Швейцарският Федерален Институт по Технологии (Department of Electrical Engineering at the Swiss Federal Institute of Technology). Системните им администратори са си поставили (и постигнали!) една малко странна на пръв поглед цел – да създадат напълно автоматизирана инсталация на Windows 2000/2003 сървър и потребителска среда (създаване на потребители, задаване на права, инсталиране на приложения, пачване и т.н.), като на всичкото отгоре това да може да се прави автоматично, стартирайки само с базова конфигурация. Сайта е много приятен, личи си, че е правен с много знания и любов към работата. Ще спомена само едно име от екипът – Тоби Ойтикер Кой не е чувал за него, кой не е използвал MRTG и RRDtool?! 🙂 Разгледайте и останалите от екипът – там има и други доста интересни хора.

…’неам нерви…

Поредното тъпоумие в нашата законодателна практика, може да се види тук: http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2135577924 …. ‘неам вече нерви, даже и да се нервя…… Новината не е много нова, но едва днес ми остана време да “вникна” в съдържанието. Ако държавата продълважа да ги мъдри все в този дух, вероятно ще поствам само в графата “В родният Абсурдистан” (което би било жалко, само по себе си).

Най-малкото, което мога да направя обаче, са двата банера, в дясно. Не стоят много добре на прекрасната снимка от Рила, но…. то и поводът е достатъчно грозен. Грозотата ще я преживея, но да ме шпионират с цел “борба с терористите”… по-скоро не.