Аз съм умерен оптимист. (Нали знаете вица – вайка се Песимистът, че от това по-зле не може да стане, а Оптимистът отговаря с ведра усмивка “Може, може… как да не може!”) Затова искам да почна новата година с позитивно и оптимистично настроение, та така да ми върви през цялата година. Разделям нещата на няколко “дяла”:
Новогодишни късмети (дългосрочна прогноза): Както казва Оби Уан Кеноби – “In my experience, there’s no such thing as luck”. Как пък не ми се падна нещо от рода на “ново гадже” (падна се на дъщеря ми, която е на 8 години), “пътешествие” (пак на нея, вероятно да хойка с новото си гадже), “нов компютър” (това пък се падна на синът ми, то говедото и без това не става от машината, добре че му сложих time limit), “мързел” (отново първородният удари правилният късмет, вероятно да може да се порадва на новият компютър) или поне “щастие” (това го уцели жена ми, че как иначе!). Паднаха ми се “пари” – най-нежеланият от мен късмет. Излиза, че аз ще нося пари, а останалите ще ми ги харчат (да са ми здрави и щастливи!) Хм-м. Странно, нали? Имаше и още различни варианти из баниците, които изядох по Нова година и Коледа, но те бяха общо взето подобни вариации (“тото”, “джакпот”, “късмет” и т.н.) не си заслужава да се отбелязват.
Ежедневие: След десетината почивни дни, страшно гадно е да почнеш отново работа. Трябва ти поне един ден, да се “настроиш”. Лично при мен, настройката не беше трудна, но за повечето колеги, това си беше непосилна задача – откъдето следва, че направо си разказахме играта взаимно. Допълнителен цвят в първият работен ден на 2008-ма, допринесе и това, че почти никой не успя да дойде навреме на работа (естествено, поради националното бедствие от една педя сняг, имал нещастието да падне на 2-ри януари. Какво нахалство!). Миризмата пък, дойде от така наречената “фирма” EVN, която освен да прибира парите от сметките за тока, друго май и не прави. Оставиха почти цялата промишлена зона на Ямбол, околните села и незнайно колко още квартали в града без ток за повече от 7 часа. Вярно, че и в USA, Канада и из Европа се случва подобно нещо, но със сигурност не и поради мизерното количество сняг, паднал в региона. За да съм съвсем честен обаче, ще спомена, че подобен снеговалеж не са виждали тук от десетилетия. Не че е оправдание, де…. все пак сме в умерените географски области и сняг по Нова Година си е съвсем нормално явление. Това, че една от т.н. “магистрали” не беше помирисала снегорин и беше затрупана с почти педя сняг и че дори при 50км/ч се завъртях на два пъти (добре, че наоколо нямаше други подобни идиоти), също не се брои. При всички положения обаче, ние сме доста странна държава. Трудно е да се обясни на чужденците, че в центърът на България, на първокласен път 24 часа може да стоят блокирани хора. Как да им обясниш, че дори и магистралите не се чистят, а какво остава за останалите пътища. Шефът бил снимал филм (той се опита да дойде от летището на Варна, успя за 18 часа) и обеща да ни го пусне. Чакам с нетърпение да видя, какво е снимал, въпреки че надали ще се изненадам много. На човека му беше супер странно (пък на мен, не), че властите не правят нищо за да почистят пътя, а само си прехвърлят топката. Европейска им работа…
Какво следва (краткосрочна прогноза): Вчера ни спряха тока за 7 часа, днес нямаме никаква връзка със света за горе-долу същото време (малко повече, даже). Отново поради същата причина – пътищата са непроходими и аварийните екипи не могат да се докопат до повредата. Смешното е в това, че колегите ще оправят релейка, която е затрупана нейде в гората на поне 1300м. надморска височина и 1.5м сняг, но не това е проблемът, ами блокираните пътища м/у Сливен, Стара Загора и Карнобат). Утре очаквам да спре и водата, защото през нощта все някоя тръба няма да издържи на невероятният студ от -7C.
Бъдещето: Не е розово. Не само заради тъпите политици, които за съжаление сами си ги избирате (аз не гласувам вече повече от 10-тина години), ами заради природата. Даже и в най-оптимистичните синоптични прогнози, в близките 20-30 години ни очакват все по-лоши и по-лоши климатични условия. Да не споменавам енергоизточниците, там си е направо …. Е, в крайна сметка, даже в от това мога да видя нещо позитивно – на колко поколения се пада “честта” да присъстват на края на цивилизованото общество, а?
Оптимистично, нали? Едно от добрите неща на “оптимизма” е, че рядко може да се изненадаш неприятно – в повечето случаи, това зависи от гледната точка. Моята, както започнах и по-горе е твърдо оптимистична – винаги може да стане по-зле. 😉