Календар

July 2007
M T W T F S S
« Jun   Aug »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Вестник “Сега”, Дневници за забраняване.

По принцип избягвам да посочвам препратки към родни весници. Днес обаче, не мога да се сдържа да не посоча една великолепна статия във вестник “Сега”. Там всичко е казано и то на място, точно както го усещам и аз. Считам, че всеки трябва да я прочете. Ето връзката към нея: http://www.segabg.com/online/article………….

Защо не трябва да мълчим и как ГДБОП чете Конституцията

Когато чух по телевизията, че ГДБОП е привикала за да “справка” (другата дума е сплашване) един от симпатизантите на протестите в Странджа, честно казано си помислих, че това е поредната простотия на ГДБОП. После се замислих (напоследък рядко ми се случва). Изводите не са радостни – според някой малоумен полицай (не всички са такива), излиза че ако пишеш за някое актуално събитие, дори не да пишеш, ами да посочваш препратки си е направо организирана престъпност. Ей, такава простотия наистина ме накара да се замисля, какво всъщност представлява правото на свободна реч. Кπ€атка справка в Конституцията на Република България сочи че:

Чл. 38.
Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.

….

Чл. 39.
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Това ли е проблемът? Хайде, господа от ГДБОП, прочетете внимателно пак поста на Мишел. и направете справка с Конституцията. За улеснение, ето правилният цитат:

….

Чл. 41.
(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Това за кой ли се отнася? И все още не мога да разбера, в какво се крие заплахата за държавата в блоговете? Към какво се подбужда в тези постинги – кой параноик си е помислил, че тази информация пречи, накърнява интересите или подбужда към нещо “по-специално”?

А защо не трябва да мълчим, мисля че е ясно на всеки. Ако не съществува гражданският коректив на властта, в най-скоро време ще заприличаме не Северна Корея.

П.С. За малко да забравя! Не пропускайте наръчникът на блогъра от Иван Иванов (нещо, като агент Смит) какво да правите, ако ви привикат от ГДБОП.