A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

Последен ден в SpectrumNet

Е, свърши последният ми ден в “СпектърНет”. Затворих и тази страница от трудовата си биография. Един съвсем обикновен ден, както всичките 334 преди него. Трябва да си призная, че добре си починах в spnet.net. Дано да съм бил и полезен на колегите. Почивката ми беше по-скоро психическа, отколкото физическа (относно физическото натоварване, нещата бяха точно наобратно, ама определено имах нужда). Осъзнавам, че подобна промяна в ежедневието е доста наложителна. Само че има един проблем – за да разбереш, че си го закъсал, трябва да си някъде отвън, от страни. За повечето колеги от ИТ бранша, това е невъзможно. Как да схванеш, че почти си изперкал, ако никой не ти го каже, а сам е невъзможно да го осъзнаеш. Простата причина е, че мислиш, че това си е нормалният живот. Парадокс!
В Спектър имаше тотална разлика с това, в което бях свикнал да работя – и от чисто техническа, и от чисто психологична гледна точка. Затова промяната ми дойде особено добре. Е, последните два месеца имаше леко засилване на напрежението, но какво да се прави – пловдивският офис остана без трима души, а това няма как да не се отрази на цялостната работа (все пак, точно в тези 2-3 месеца отметнахме доста работа).
Така че, едно голямо благодаря колеги! 🙂 Покрай това, което сложих в главата си, остана и доста за сърцето!

Наздраве! И да помним, че винаги в живота има място за по чаша или две бира изпита с приятели!

Поредната идиотска “социална” реклама

Никой не е казал, че рекламите трябва да бъдат прекалено смислени, или прекалено „интелектуални“. Основно нещо обаче, при този вид медиен продукт е, че той трябва да има определено послание. Тази сутрин по Националната Телевизия (разбирай „Канал 1“) видях нещо, което направо ме втрещи. Това беше клипът (рекламен?!?) на така нареченото „Електронно правителство“. ‘Некав чичка в костюм прехвърча два-три пъти през екрана на един въртящ се стол на фона на нещо, като плочки за домино погледнати отгоре (вероятно на някой това му е заприличало на нещо „електронно“?), държейки лаптоп Sony Vaio (скрита реклама?). След това на тъмно син екран се появи едно оранжево „e“, което извънредно подозрително приличаше на логото на M$ Exploder. На мен вече ми стана доста интересно в очакване на поредната тъпотия, но когато чичкото започна да говори, направо се издразних. Нервира ме това, че през цялото време той говореше някъде в страни от камерата. Тя пък беше в ръцете на някакъв майстор на Кунг Фу стила „пияният майстор“, защото не се спря и за секунда, даже ми се стори, че един два пъти се вдигна доста над човешки ръст (вероятно майстора е опитал някой удар с подскок).

Съдържанието на „клипа“: опашки пред гишета, притеснени хора, нещо като 3D анимация и т.н. непонятни послания, на фона на словоизлиянията на диктора…. Простотиите, които се изляха, като обяснение (?!) ще ги подмина с презрение. То така или иначе материята е специфична, не се очаква кой знае какъв смислен отговор на това, „какво е електронно правителство“. Обаче! Когато някой ми говори и не ме гледа в очите, за мен това е еднозначен сигнал, че той ме лъже (какво да се прави, първосигналник съм!). Не е нормално, да ти правят клип, в който да се обясняват предимствата на електронният обмен и електронните технологии и някой да говори на виртуален зрител, встрани от теб. Посланието трябва да бъде директно, просто и ясно. Нали АЗ съм в центъра на посланието и то трябва да стигне до мен? Явно нещо съм се объркал и не съм схванал целта на занятието.

Не знам (и не искам да знам) кой идиот е направил тази реклама. Не искам да знам и кой я е одобрил (вероятно Буратино, т.е. Ники Василев). Искам да знам само, защо се харчат пари по този най-безобразен начин и колко в действителност ще ми струва това, като данъкоплатец. И досега, като видя онези изсмукани мозъци в предишната „социална“ кампания за „предотвратяване ограбването на интелектуалната собственост“, направо ми се драйфа. Не ми се ще да гледам още подобни олигофрении. Стигат ми опитите да ми обяснят за здравната реформа, за осигурителният институт, да ми обяснят за това, какво е Европа (а всъщност, трябва да обясняват, какво е Европейският Съюз. Така и никой не обясни на селяните, в какво е разликата!), да ме накарат да гласувам и т.н. и т.н. Dire Straits са го изпяли – „Money for Nothing“. Няма какво в повече да добавя към това.