…ами защото тези избори (както между впрочем и тези от последните 10 години) са празна работа. Цялата президентска кампания е празна работа. Даже президентската институция е празна работа. Нормално – празна държава, празни институции. Целите избори са пари за нищо – резултата е ясен, даже и на т.н. “претенденти”. Първанов ще е президент още поне 4 години – няма кой да го бие. Цялата интрига е, с колко процента ще бъде избран, защото кухата фраза “президент на всички българи” ще звучи още по кухо (не че това ще спре гъзолизците да тръбят наляво и надясно, как демокрацията е победила, де), когато се види бройката на избралите го.
От друга страна, политиката като цяло изобщо не е празна работа. Даже напротив – от доста време си имаме гнусният термин “професионален политик”. Какво означава това ли? Ами най-просто казано/писано – това е човек, който ако “работи” като политик, друго не му трябва. Кратко и ясно.
Не е е трудно да се забележи, че така наречената предизборна кампания е твърде вяла, твърде скучна и минава незабелязано от избирателите (“електората” – другият гнусен термин, плод на демократичните промени). А защо е такава? Нима президентската институция не е важна?! Все пак единствената държавна длъжност, която се избира пряко от народа е точно президентската. По този параграф, доста сме задминали и прехвалената американска демокрация (която всъщност няма нищо общо с демокрацията, но това е съвсем, съвсем друга тема), защо тогава да не се възползваме от това предимство, което дава закона? Отново простичък отговор – защото няма никакъв смисъл от президент с такива правомощия. Хората отдавна не вярват, че нещо зависи от тях. Това го доказват всички социологични проучвания, това ще бъде доказано и на тези избори. Сигурен съм в това.
Няма да си хабя думите, дали трябва да бъдем “президентска” република, или “парламентарна” република. Не е в това въпросът – примери по целият свят, колкото щеш. Не е номерът в това, какво ще се наречеш. Истината е, че трябва да има резултат от всеки един държавен пост, от всеки един държавен служител. Ние сме доста, ама наистина доста далеч от това. Това е жалкото. Просто не виждам смисъл в това да ме използват, като оправдание за демокрация. Наивно може би, вярвам, че ако предизборната активност е под 40%, ако т.н. “президент” бъде избран с гласовете на по-малко от 1/4 от имащите право на глас, ако на балотажа отиде един отявлен екстемист, може би нещо ще се промени? Може би?!?
Дълго мислих, дали изобщо да отида да гласувам. Простотии от рода на това “не позволявай друг да говори вместо теб…” (сещате се за тъпата рекламна кампания, нали), “използвай демократичното си право на глас…”, “от теб зависи…” и т.н. пропаганда не ми действат. За кого обаче да дам своят глас? Не виждам достоен кандидат, не виждам смисъл в гласоподаването. Или поне, не виждам смисъл в това да се гласува стандартно. Моята форма на протест, срещу безумието наречено “българска политика” е точно това – ще използвам правото си на глас, но НЕВАЛИДЕН глас. Точно както са невалидни и всичките български политици.
Leave a Reply