Календар

October 2006
M T W T F S S
« Aug   Nov »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

За липсата на избор….

Миналата седмица гласувах не с празен плик, ами с непопълнен кандидат. То пликове просто нямаше….. Ама кой да гледа “безкрайните” клипове по т.н. “национална” телевизия? И каква интрига щеше да има (друго си е да видиш, кой как гласува), ако имаше пликове за потресаващо здравите и прозрачни урни? Никаква….
Както и да е, почнах да пиша за липсата на избор. Ирнонията е в това, че в крайна сметка гласувах против Волен. Не за Първанов, а против Волен. Просто нямаше за кой да се гласува. И като гледам, така са направили около още един милион българи (няма да споря за цифрите, какво са 100-200 хиляди, на фона на всеобщото безумие?). През целият ден се нагледах на това, как по селата активността е близо до 100%, а в едно село даже била 101% защото гласували и членовете на предизборната комисия! А за това, че хората по градовете не гласуват, за това че почти всеки гласува “против”, а не “за”? На кой ли му пука… Важното е, че “главата” на държавата ще е избран със “смазваща” разлика – “историческа” я нарекоха в едно предизборно студио. Точно на журналистите ли да обяснявам, че в историята остават тези, които правят нещо истинско стойностно и важно за народа си? Както и да е…
Толкова приказки се изговориха, толкова простотии се направиха, чак радостно хоро се развихри пред НДК-то и за какво….? От самото начало беше ясно, че Първанов няма конкуренция, че Волен пък няма електорат, а само отчаяни превърженици. Тъпото е, че този вот, колкото и отрицателен лигитимира едно уродливо явление – никой не може да възрази на превържениците на “Атака”, че не са втора политическа сила. Такава са. И това е много показателно. Ама освен показателно, това е и доста опасно. Опасността идва от това, че нито сме организирани, като германците, нито Волен има нещо общо с качествата на Хитлер, като водач. Ако беше обратното, вероятно “Атака” щеше да има някакъв шанс, а не като сега….3:1. В крайна сметка важен беше само разликата м/у първият и вторият и това, че поне от малко показахме на света, че не сме такива олигофрени, за каквито ни мислят. Е, показахме им. Показахме, също така, че народа не го интересува, кой му е президент, не го интересува и накъде сме тръгнали. То и това си е нормално и естествено – като няма какво да ядеш, като работиш за стотинки на час, като цените вървят стръмно нагоре и като гледаш, че някои кара кола за 1,5М лева (да продължавам ли?) …. за какво тогава да ходиш да гласуваш? Просто да узакониш беззаконието ли? Хм-м.
Много пъти съм го казвал… не ми се пише за политика, просто гадно ми е… За сините, тъмно и небесно оцветени също. За това, че понятието “център” в България се отъждествява с нещо жълто (оцапани гащи?!), също. “Лидерите” са страхотни – по-точно те не са лидели, ами бизнесмени, управляващи партията си, като фирма. Жалкото е само, че в нашият Абсурдистан, без политика нищо не се тика… Мечтая си за ден в който наистина ще има предизборна активност от 41%, но не поради обезверяването и отчаянието на хората, а поради това, че който и да изберат, всичко ще върви напред и нагоре. Както е в нормалните държави.
Сега е точно обратното – изборът няма значение. Иде времето на хлебарките… те винаги са гладни и адаптивни.

Защо ще гласувам с празен плик…

…ами защото тези избори (както между впрочем и тези от последните 10 години) са празна работа. Цялата президентска кампания е празна работа. Даже президентската институция е празна работа. Нормално – празна държава, празни институции. Целите избори са пари за нищо – резултата е ясен, даже и на т.н. “претенденти”. Първанов ще е президент още поне 4 години – няма кой да го бие. Цялата интрига е, с колко процента ще бъде избран, защото кухата фраза “президент на всички българи” ще звучи още по кухо (не че това ще спре гъзолизците да тръбят наляво и надясно, как демокрацията е победила, де), когато се види бройката на избралите го.
От друга страна, политиката като цяло изобщо не е празна работа. Даже напротив – от доста време си имаме гнусният термин “професионален политик”. Какво означава това ли? Ами най-просто казано/писано – това е човек, който ако “работи” като политик, друго не му трябва. Кратко и ясно.
Не е е трудно да се забележи, че така наречената предизборна кампания е твърде вяла, твърде скучна и минава незабелязано от избирателите (“електората” – другият гнусен термин, плод на демократичните промени). А защо е такава? Нима президентската институция не е важна?! Все пак единствената държавна длъжност, която се избира пряко от народа е точно президентската. По този параграф, доста сме задминали и прехвалената американска демокрация (която всъщност няма нищо общо с демокрацията, но това е съвсем, съвсем друга тема), защо тогава да не се възползваме от това предимство, което дава закона? Отново простичък отговор – защото няма никакъв смисъл от президент с такива правомощия. Хората отдавна не вярват, че нещо зависи от тях. Това го доказват всички социологични проучвания, това ще бъде доказано и на тези избори. Сигурен съм в това.
Няма да си хабя думите, дали трябва да бъдем “президентска” република, или “парламентарна” република. Не е в това въпросът – примери по целият свят, колкото щеш. Не е номерът в това, какво ще се наречеш. Истината е, че трябва да има резултат от всеки един държавен пост, от всеки един държавен служител. Ние сме доста, ама наистина доста далеч от това. Това е жалкото. Просто не виждам смисъл в това да ме използват, като оправдание за демокрация. Наивно може би, вярвам, че ако предизборната активност е под 40%, ако т.н. “президент” бъде избран с гласовете на по-малко от 1/4 от имащите право на глас, ако на балотажа отиде един отявлен екстемист, може би нещо ще се промени? Може би?!?
Дълго мислих, дали изобщо да отида да гласувам. Простотии от рода на това “не позволявай друг да говори вместо теб…” (сещате се за тъпата рекламна кампания, нали), “използвай демократичното си право на глас…”, “от теб зависи…” и т.н. пропаганда не ми действат. За кого обаче да дам своят глас? Не виждам достоен кандидат, не виждам смисъл в гласоподаването. Или поне, не виждам смисъл в това да се гласува стандартно. Моята форма на протест, срещу безумието наречено “българска политика” е точно това – ще използвам правото си на глас, но НЕВАЛИДЕН глас. Точно както са невалидни и всичките български политици.

Бизнес кореспонденция

Служител:

Dear Bo$$,

A$ all of u$ have read in the new$paper$, the U$ economy ha$ come out of the rece$$ion.

In thi$ life, we all need $ome thing mo$t de$perately. I think you $hould be under$tanding of the need$ of u$ worker$ who have given $o much $upport including $weat and $ervice to your company.

I am $ure you will gue$$ what I mean and re$pond $oon.

Your$ $incerely,

Norman $ol

Шефа:

Dear NOrman,

I kNOw you have been working very hard. NOwadays, NOthing much has changed. You must have NOticed that our company is NOt doing NOticeably well as of yet.

NOw the newspapers are saying the world’s leading ecoNOmists are NOt sure if the United States may go into aNOther recession. After the NOvember presidential elections things may turn bad.

I have NOthing more to add NOw. You kNOw what I mean.

Yours truly,

Manager

Вчера имах рожден ден :)

А защо пиша за това днес ли? Ами поради същата причина, поради която не съм писал през целият септември – мързи ме. Мързелът се изразява в липса на желание да документирам това, което ми се случва или преминава през главата ми (и оставя следи). Доста често ме е яд, че speech-to-write програмите са доста далече от съвършенството, да не говоря пък колко са далече от българският език. Тогава със сигурност всичко ще е много по-просто. Друг вариант за “мързеливо” блогване би бил запис на глас – диктофоните вече са не по-големи от цигарена кутия (че и по-малки!), а цената им е напълно поносима. Седиш, говориш, записваш…. Ех! Колко велики мисли са се изгубили само заради това, че никой друг освен теб не може да ги чуе (в тоалетната, най-често се ходи сам). Единственият проблем би бил, в това че подобен пост трудно ще се превърта 🙂 Просто не би могло да се чете “по диагонал”, както понякога се прави, ако нямаш време или искаш да хванеш само същността на нещата. За обема на постинга, пък е съвсем отделна тема – писан текст отнема 1-2К, а запис със същото количество информация 10-20 пъти повече. Т.е. рано е още за voice блогване.
Цитат: Обикновено рожденните дни са време за равносметки. Хм……! След, като човек не си отива от този свят на точна дата, от какъв зор на “точна дата” ще се прави само-отчет? Аз така или иначе си го правя ежедневно и затова не виждам причина рожденните дни да са нещо по-особено от останалото ежендевие. Ранно ставане, децата на училище, зор и бачкане 8-9 часа и после хапване. Е, малко в повече бира (“Ариана”, доста ми допадна, ама за това май ще пиша друг път), но и това се е случвало в друго време.

Всъщност – ежедневие.