Моето си място

Вчера се опитах да направя инсталация на Fedora Core 5. Защо пък точно опит ли? Ами, след малко почвам отначало. Крайният резултат определено не ми хареса. Обикновенно си правя ъпгрейд на операционната система, поради простата причина, че съм вкарал доста усилия за да направя всичко да ми е удобно. В повечето случаи моите виждания за това, какво разбирам под “удобно” не съвпадат с идеите на тези, които комплектоват дистрибуциата (странно, нали?). Затова, предпочитам обновяване, а не нова инсталация. Сега реших да направя всичко отначало – в крайна сметка, това на което работя в момента е една инсталация на Fedora Core 2, обновена и надградена през Core 3, та чак до Core 4. Време е за нещо фреш!
Новото лого на Fedora определено е добро. Има идея в това да изправиш символа за безкрайност (“безкрайност” в ерекция, или “ерекция” до безкрайност, както ви харесва) и от него да направиш ръкописно “f”. Комплектацията на пакети и версии, поне на мое първо гледане е добра. Какво всъщност е новото, по-добре да си прочетете сами, от сайта на Fedora. Преди месец инсталирах (също чисто нова) версия 10 на SuSe и имам възможност да сравнявам двете комплектации. И двете дистрибуции са “събрани” в пет CD-та или едно DVD (Да-а! Все още някои неща се събират на едно DVD 🙂 ). Обаче, съвсем определено инсталатора на SuSe е по-добре и по-смислено направен. Там всичко протича логично и лесно. Няма изненади, може да преминеш направо там, където смяташ, че трябва да “барнеш” нещо. Пакетите се избират лесно и логично, настройките на мрежата, видео подсистемата и сигурността могат да се правят паралелно и независимо, а това, което най-много ме изкефи, беше разрешаването на зависимостите на пакетите. Просто и лесно, с 2-3 цъка и всичко е наред. При Fedora-та, такова нещо няма (никога даже не е и имало). Дори напротив! Тъпият packade manager от предшните версии е заменен (или може би “поправен”) с нещо, което е още по-зле. Зад привидно дружелюбният интерфейс се крие едно гадно и досадно чудовище, което може да те докара до бяс с претенциите си, сам да откриеш, кой пакет от кой зависи. Защо тогава са го кръстили “Package Manager”!? Примерно, колко от вас могат “от въздуха” да определят в кой пакет се намира libodbc.so.1, от което зависи пакета pl? Или кой може да отговори на въпроса, “Защо по дяволите, пакета proftpd е в конфликт с vsftpd, при положение, че не съм сложил нито единият, нито другият!!!”, или “Какво е разликата(или приликата?!?) между transaction set и rpmdb и защо freeradius пакета не е нито на едното, нито на другото място?”. Ако към това се добави и безумно бавното претърсване на RPM базата и то след всяка промяна на изгледа в интерфейса, просто човек с по-слаби нерви, направо може да нарита (почти без нужда?) PC-то си.
Най-неприятното от цялата инсталация, определено е недомислието при избора на пакетите. Не разбирам, защо са махнали малкото улеснение, с което можеше да се избере или минимална инсталация (особено удобна за тестове) или инсталация на всички пакети, без изключение. Трите готови варианта за комплектация на пакети (Office and productivity, Software development и Web Server) ми се видяха крайно неподходящи и мътни по смисъл. Единственият логичен избор е custom комплектация. Мога доста да разсъждавам в тази посока, но не мога да разбера мотивите на тези, които са комплектовали нещата с толкова недодялан пакет за управление. Ако пък сте по-бърз в пръстите, спокойно ще останете без Thunderbird (а за сметка на това ще сърбате попарата на evolution, който вероятно някога ще стана добър е-пощенски клиент, но в сегашният си вид е малко “труден” за понасяне) или K3B, или (не дай боже!) без mc, както и без цял куп други и (почти) незаменими неща. Идеята да оставиш избора в ръцете на инсталиращият е добра, само че инструмента с който това трябва да се извърши е нещо, като комбинация между ъглошлайф и пила за нокти в ръцете на еднорък художник.
Иначе всичко останало в новата версия ми допадна, особено външният й вид – определено са намерили по-добър (или може би професионален?) дизайнер за оформлението. Темата по подразбиране (Clearlooks) беше достатъчно готина и преди, сега са я направили още по-добре изглеждаща (не знам как, но са го постигнали). Промените в нея са съвсем козметични, но точно на място. Спокойно може да ви остане за работна тема за постоянно. Леко “виндоз” стила за управление на прозорците и фокуса на мишката, лично на мен ми допада, така че и тук настройките на комплектацията се покриха в моите навици за работа.
За стабилността на работа, сега ми е трудно да пиша, защото това са още първи впечатления, но определено ядро 2.6, модификация 15 е достатъчно зряло, че да има съмнения за това как работи. Версията на Firefox вече е 1.5.0.1, което също е добро попадение. Е, сега ще има да мисля за проблеми с extension-ите, но това ще се оправи с течение на времето. Друга стъпка в правилна посока е премахването на тъпият и зле работещ up2date аплет, който в повечето случаи трябваше да се вади с тирбушон от инсталираната вече машина. Така или иначе поддръжка от страна на RH липсва, защо само да го тъпчат насила? Отново, както и във всяка комплектация на RedHat по подразбиране са включени демоните на isdn, kudzu, portmap, NFS сюитата и още един куп неща, които в 7/8-ми от случаите не ви трябват, но аз поне вече съм им свикнал и имам скрипт, с който това лесно се оправя. Едно възможно обяснение затова е, че с тези предварително пуснати услуги се гарантира една безпроблемна интеграция на хардуера от страна на клиента. А, който му разбира и/или прецени, че нещо не му трябва – да си го маха сам. Този подход го има при всяка desktop ориентирана дистрибуция, но по мое лично мнение, екипа на Fedora леко се е престарал в предварително стартираните сервизи.
В комплектацията на пакетите за разработка, определено нещата вървят в правилна посока. Версията на Eclipse (v 3.1M6) е последната възможна, просто няма да ви се наложи да правите някакви специални ъпдейти. За останалите занаятчийски инструменти предполагам (не мога да преценя, не ползвам такива), също че са последни версии и добре интегрирани в дистрото. Офис пакета (OpenOffice v2.0.2) определено си е на ниво, нищо интересно там. Поддръжката на кирилицата и останалите “родни” проблеми, просто отсъстват. Всичко си работи от добре, по-добре. Всъщност, това е и причината горещо да препоръчвам Fedora комплектациите за начинаещи – в повечето случаи, те изобщо няма да разберат, какъв ужас беше в началото. Сега всичко е ОК и на ниво, кеф ти кирилица в конзолата, кеф ти в X-a, кеф ти в броузъри, пощенски клиенти или офис пакети. Абе….. с една дума “кеф”!
При мрежовата работа също засега не забелязвам изненади. Премахната е smbfs, което обаче не е чудно. В крайна сметка cifs, което се поддържа в ядрото, напълно обезсмисля наличието на този начин за споделяне на виндоз ресурси. Управлението на принтери или други ресурси също не е проблем…, просто скука.
Това са накратко първите ми впечатления. Най-гадно и мазно усещане дойде от тъпизмите с управлението на пакетите, нещо което е особено важно за всяка пакетно ориентирана дистрибуция (чак дотам стигнах, че да завидя на дебианците с техните apt-get хави!). Останалото си е супер, все пак това е едно от най-добрите Linux Desktop приложения. Ако се интересувате в подробности от новите неща, погледнете на линка в началото. Приятно четене!