Календар

April 2006
M T W T F S S
« Mar   May »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Държавата ми върна пари!!!

“Не вярвам аз, мълчи и стадиона”. Точно, както в онези лакардии на Шкумбата, дето се въртяха по касети преди доста време и аз не повярвах на очите си, когато тази сутрин видях че държавата ми е върнала едни пари. И то с превод, директно по сметката, почти както става по филмите, почти както става в нормалните държави!
Преди повече от два месеца и нещо подадох декларация за т.н. “семейно облагане”, според които съм дал (по-точно е да се напише “са ми взели”) повече данъци от колкото е трябвало. Вече бях изгубил надежда, че такова начинание може да завърши с успех в родният Абсурдистан, но ето че днес бях приятно изненадан. Хм-м-м? Дали пък не почваме да се превръщаме (мно-о-о-го бавно и мъчително) в нормална държава….? Егати и глупостите, дето пиша! Ще стане, ама друг път.

Опит за Fedora (Core 5)

Fedora Logo Вчера се опитах да направя инсталация на Fedora Core 5. Защо пък точно опит ли? Ами, след малко почвам отначало. Крайният резултат определено не ми хареса. Обикновенно си правя ъпгрейд на операционната система, поради простата причина, че съм вкарал доста усилия за да направя всичко да ми е удобно. В повечето случаи моите виждания за това, какво разбирам под “удобно” не съвпадат с идеите на тези, които комплектоват дистрибуциата (странно, нали?). Затова, предпочитам обновяване, а не нова инсталация. Сега реших да направя всичко отначало – в крайна сметка, това на което работя в момента е една инсталация на Fedora Core 2, обновена и надградена през Core 3, та чак до Core 4. Време е за нещо фреш!
Новото лого на Fedora определено е добро. Има идея в това да изправиш символа за безкрайност (“безкрайност” в ерекция, или “ерекция” до безкрайност, както ви харесва) и от него да направиш ръкописно “f”. Комплектацията на пакети и версии, поне на мое първо гледане е добра. Какво всъщност е новото, по-добре да си прочетете сами, от сайта на Fedora. Преди месец инсталирах (също чисто нова) версия 10 на SuSe и имам възможност да сравнявам двете комплектации. И двете дистрибуции са “събрани” в пет CD-та или едно DVD (Да-а! Все още някои неща се събират на едно DVD 🙂 ). Обаче, съвсем определено инсталатора на SuSe е по-добре и по-смислено направен. Там всичко протича логично и лесно. Няма изненади, може да преминеш направо там, където смяташ, че трябва да “барнеш” нещо. Пакетите се избират лесно и логично, настройките на мрежата, видео подсистемата и сигурността могат да се правят паралелно и независимо, а това, което най-много ме изкефи, беше разрешаването на зависимостите на пакетите. Просто и лесно, с 2-3 цъка и всичко е наред. При Fedora-та, такова нещо няма (никога даже не е и имало). Дори напротив! Тъпият packade manager от предшните версии е заменен (или може би “поправен”) с нещо, което е още по-зле. Зад привидно дружелюбният интерфейс се крие едно гадно и досадно чудовище, което може да те докара до бяс с претенциите си, сам да откриеш, кой пакет от кой зависи. Защо тогава са го кръстили “Package Manager”!? Примерно, колко от вас могат “от въздуха” да определят в кой пакет се намира libodbc.so.1, от което зависи пакета pl? Или кой може да отговори на въпроса, “Защо по дяволите, пакета proftpd е в конфликт с vsftpd, при положение, че не съм сложил нито единият, нито другият!!!”, или “Какво е разликата(или приликата?!?) между transaction set и rpmdb и защо freeradius пакета не е нито на едното, нито на другото място?”. Ако към това се добави и безумно бавното претърсване на RPM базата и то след всяка промяна на изгледа в интерфейса, просто човек с по-слаби нерви, направо може да нарита (почти без нужда?) PC-то си.
Най-неприятното от цялата инсталация, определено е недомислието при избора на пакетите. Не разбирам, защо са махнали малкото улеснение, с което можеше да се избере или минимална инсталация (особено удобна за тестове) или инсталация на всички пакети, без изключение. Трите готови варианта за комплектация на пакети (Office and productivity, Software development и Web Server) ми се видяха крайно неподходящи и мътни по смисъл. Единственият логичен избор е custom комплектация. Мога доста да разсъждавам в тази посока, но не мога да разбера мотивите на тези, които са комплектовали нещата с толкова недодялан пакет за управление. Ако пък сте по-бърз в пръстите, спокойно ще останете без Thunderbird (а за сметка на това ще сърбате попарата на evolution, който вероятно някога ще стана добър е-пощенски клиент, но в сегашният си вид е малко “труден” за понасяне) или K3B, или (не дай боже!) без mc, както и без цял куп други и (почти) незаменими неща. Идеята да оставиш избора в ръцете на инсталиращият е добра, само че инструмента с който това трябва да се извърши е нещо, като комбинация между ъглошлайф и пила за нокти в ръцете на еднорък художник.
Иначе всичко останало в новата версия ми допадна, особено външният й вид – определено са намерили по-добър (или може би професионален?) дизайнер за оформлението. Темата по подразбиране (Clearlooks) беше достатъчно готина и преди, сега са я направили още по-добре изглеждаща (не знам как, но са го постигнали). Промените в нея са съвсем козметични, но точно на място. Спокойно може да ви остане за работна тема за постоянно. Леко “виндоз” стила за управление на прозорците и фокуса на мишката, лично на мен ми допада, така че и тук настройките на комплектацията се покриха в моите навици за работа.
За стабилността на работа, сега ми е трудно да пиша, защото това са още първи впечатления, но определено ядро 2.6, модификация 15 е достатъчно зряло, че да има съмнения за това как работи. Версията на Firefox вече е 1.5.0.1, което също е добро попадение. Е, сега ще има да мисля за проблеми с extension-ите, но това ще се оправи с течение на времето. Друга стъпка в правилна посока е премахването на тъпият и зле работещ up2date аплет, който в повечето случаи трябваше да се вади с тирбушон от инсталираната вече машина. Така или иначе поддръжка от страна на RH липсва, защо само да го тъпчат насила? Отново, както и във всяка комплектация на RedHat по подразбиране са включени демоните на isdn, kudzu, portmap, NFS сюитата и още един куп неща, които в 7/8-ми от случаите не ви трябват, но аз поне вече съм им свикнал и имам скрипт, с който това лесно се оправя. Едно възможно обяснение затова е, че с тези предварително пуснати услуги се гарантира една безпроблемна интеграция на хардуера от страна на клиента. А, който му разбира и/или прецени, че нещо не му трябва – да си го маха сам. Този подход го има при всяка desktop ориентирана дистрибуция, но по мое лично мнение, екипа на Fedora леко се е престарал в предварително стартираните сервизи.
В комплектацията на пакетите за разработка, определено нещата вървят в правилна посока. Версията на Eclipse (v 3.1M6) е последната възможна, просто няма да ви се наложи да правите някакви специални ъпдейти. За останалите занаятчийски инструменти предполагам (не мога да преценя, не ползвам такива), също че са последни версии и добре интегрирани в дистрото. Офис пакета (OpenOffice v2.0.2) определено си е на ниво, нищо интересно там. Поддръжката на кирилицата и останалите “родни” проблеми, просто отсъстват. Всичко си работи от добре, по-добре. Всъщност, това е и причината горещо да препоръчвам Fedora комплектациите за начинаещи – в повечето случаи, те изобщо няма да разберат, какъв ужас беше в началото. Сега всичко е ОК и на ниво, кеф ти кирилица в конзолата, кеф ти в X-a, кеф ти в броузъри, пощенски клиенти или офис пакети. Абе….. с една дума “кеф”!
При мрежовата работа също засега не забелязвам изненади. Премахната е smbfs, което обаче не е чудно. В крайна сметка cifs, което се поддържа в ядрото, напълно обезсмисля наличието на този начин за споделяне на виндоз ресурси. Управлението на принтери или други ресурси също не е проблем…, просто скука.
Това са накратко първите ми впечатления. Най-гадно и мазно усещане дойде от тъпизмите с управлението на пакетите, нещо което е особено важно за всяка пакетно ориентирана дистрибуция (чак дотам стигнах, че да завидя на дебианците с техните apt-get хави!). Останалото си е супер, все пак това е едно от най-добрите Linux Desktop приложения. Ако се интересувате в подробности от новите неща, погледнете на линка в началото. Приятно четене!

Започнах в SpectrumNet

Spectrum Net Logo Спектър Нет е един от най-големите български Интернет доставчици. Няма да бистря историята на фирмата, само ще спомена, че за мен, това определено е едно от най-интересните места, в които съм работил.
Всъщност, “започването” ми беше още на 28-ми Март в пловдивският офис на фирмата. А понеже много ме мързи да пиша, правя това едва сега. Не, че нямаше какво да се спомене. Даже напротив! Още първият ден се случи “ежедневен” проблем и се озовах на покрива на Окръжна болница (Пловдив), където се забавлявахме с колегите до около 19:15 часа. Понеже нищо не става от раз, с второто ни идване си донесохме и инструменти, и устройства за подмяна, и… 4 метрова трисекционна стълба, която колегите влачиха до 15-тия етаж, защото не влезе в асансиора. Абе, както се казва по нашенски – фън! Сряда и четвъртък също бяха доста весели (още антени и стойки за тях!), петък беше почти почивен, а във вторник и сряда трябваше да се подменя антена на кула “Снежанка” и да се прави проучване за трасе до обект Цанков камък. Това последното е едно от най-големите държавни начинания (около 200М евро) след 1985-та. С една дума – язовир. Ако някой е забравил, какво представлява това начинание в първоначален стадий, може да погледне тук или тук. Снимките са на колегите Краси и Виктор. Когато разбраха, до къде искаме да караме Интернет, Тошко и Симо от AnsiNet само пуснаха една мръснишка усмивка “под мускак”. Беше им пределно ясно, за какво иде реч. Моето обобщение за свързването на тази точка е кратко: технологията е еднаква с тази, ако някога поискаме да докараме Интернет до Луната, т.е. и в единият и в другият случай ще се ползва сателитна връзка. Другият вариант е някой титан да носи данните в шепи 🙂
Кула “Снежанка” е доста по-интересна отвътре, отколкото отвън. Мащабите малко й се губят, защото вътре е доста тъмно, но това прави нещата още по-забавни. Най-веселото, обаче беше, когато се стоварихме отбор от пет юнака, с предпазни каски, със сателична 90см. чиния, 70м кабел, няколко кутии с инструменти и блясък в очите пред лифта. Добре, че Тошко го познават доста добре, иначе нямаше да се отървем само с половин шише ракия (само толкова имаше в колата 🙂 ). Иначе, ако искате да карате ски – там още си има сняг. Пистите не бяха чак претъпкани, но лично аз бях изненадан, че в работен ден (сряда) има толкова много скиори. Времето беше страхотно (като за 4-ти и 5-ти април), но след 4-5 часа на открито и на 1928м надморска височина + 150м (за самата кула) всяко скриване на слънцето предизвикваше неприятни тръпки в мен. В крайна сметка, преместването на антената свърши добра работа – нивото на сигнала се подобри, а оттам и скоростта се вдигна. С пряката видимост към Копривките, просто нямше как да не стане. Доволно!
Това е накратко новото при мен в последните няколко седмици. Сега ме чака доста четене – безжичките мрежи и пренос за мен са нещо, почти непознато. По принцип винаги съм гледал да избягвам нещо, което не мога да пипна и/или усетя, особено ако става дума за комуникации. Както и да е… нали трябва да е интересно?