Започвам нова категория в блога си – ще я нарека “Книги”. Тук мисля да записвам впечатленията си от прочетеното. Не мисля, че това ще бъде най-пълната категория – със сигурност чета много по-малко от преди, (за което много съжалявам) но това е реалността. Какво да се прави – денят (и нощите) не стигат, все пак трябва и да се спи.
Най-лошото, обаче е че хлапетата не четат (има две, така че следя процеса отблизо). Тъжна работа. Може би, защото и идващите поколения ще четат все по-малко и по-малко. Тук не става дума за единични изключения, а за система, която е очевидна от няколко години насам (това у нас, в България. Световният опит, отдавна си е казал своята дума). Причината за това е много проста – вече има доста по-привликателни за детския ум забавления – телевизия и компютърни игри. Нали се сещате, че човек за да чете вече е навършил едни години. Дотогава вече е вдял “благините” на телевизора и/или компютърните забавления. За какво му е да чете и да се мъчи да “вижда” какво се случва с героите? Просто човек е така устроен, че търси най-малкото съпротивление, т.е. за всяко нещо се търси най-лесното. В случая седиш и наблюдаваш – нещо, което се отдава в най-голяма степен на децата. А най-голямата вина за това, те да се превръщат в телевизионни зрители от най-ранна възраст е на родителите. Ама понеже и аз съм един от тези гадове, просто спирам дотук.
Както и да е, утре дочитам едно произведение и ще пиша първо за него. Всъщност, “произведение” е малко встрани от истинската му същност, по-точно това е един проект замислен и реализиран от най-големите таланти в областа на научната фантастика и фентъзито.
Здравей Владо,
Навремето, докато бяхме колеги в Хеброс, не можахме да говорим за книги.
Сега ми е интересно имеш ли впечатление от латиноамериканските автори и какво е мнението ти за такива като Марио Варгас Льоса, Алехо Карпентиер, Хулио Кортасар…
Ако намериш време и желание – пиши. Вече имаш мои координати.
Късмет!
Иван