Какво да подарим за 8-ми март

В чест на 8-ми март, взех та си утрепах едната машина. Просто, ей така. С една команда и едно движение на кутрето (с него натискам Enter).
Командата е добре познатото fsck, а в моята разновидност тя е fsck.ext3 -f /dev/hda1. Тази команда, често попада в категорията на словообразуващите хумористични словосъчетания заради приликата си с една английска дума загатваща за “лек флирт” между възрастни индивиди. Всъщност истинската причина за подобен трагичен изход от нея е, че файловата система на въпросната машина, вероятно е представлявала кадаиф от inod-ове. Проблемите се изразяваха в това, че при (всеки!) първи студен старт, гадината зареждаше известно време, после замръзваше. Логове (естествено!) никакви. Мислех си, че това е някакъв хардуен проблем, но го търпях, защото след това си работеше без никакви проблеми. И така до днес, когато (в чест на празника) решх, че повече така не може и реших да оправя нещата с едно фъсъцъкъ.
Влезох с init -s, написах fsck.ext3 -f /dev/hda1 и…. дотам. След по-горе споменатото движение с кутрето, машината просто замръзна. Стори ми се, че дочух (отекна някъде в подсъзнанието ми) отчаяният писък на /dev/hda1, но вече беше късно. Рестартирането просто потвърди диагнозата: “Kernel panic – not syncing: Attempted to kill init!”. Rescue диска на Fedora-та изобщо не намери Linux файлова система, а в последствие, когато стартирах Knoppix-а, fsck.ext3 -f /dev/hda1 вървя близо около час с кръстосани и несъществуващи inod-ове (така и не й дочаках края). Възможните решения за оправяне на проблема бяха доста, но аз се спрях на най-мързеливото. Все пак, днес е празник, нали? 😉 Просто направих нова инсталация. По стар виндозки навик, данните ми се намират на друг дял, така че единият час загубен за наточване на системата не ми се видя голяма цена за една нова прясна Fedora Core 4 (за момент се изкуших да дръпна Core 5, ама не ми се чакаше свялянето).

И така, вече имам какво да подаря на жена си за 8-ми март – чудесно работеща Linux система 🙂 Честито!