Календар

March 2006
M T W T F S S
« Feb   Apr »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Thieves’ World (“Светът на крадците”)

Thieves World Един ден, когато си ровех из Litportal.ru попаднах на нещо, което бях чел преди доста време в един наш сборник с разкази – “Истории от кръчмата Вулгарният еднорог”. Имах ясни спомени, че това бяха само 2-3 истории, но това на което бях попаднал се оказа невероятен сборник от 12 книги с десетки (почти) свързани истории! Стана ми интересно и понеже в портала имаха цялата колекция, бързо я дръпнах и се зачетох. Доста време ми отиде, докато свърша цялата поредица… 🙂 Превода на заглавията и комплектацията на антологията в руският вариант ми се стори “малко” странна, но поради липса на оригинал или наш превод, няма какво много-много да му придирям. Това, което ме изкефи най-много е самата идея на създаване на антология от такъв тип.
Как всъщност се ражда тази идея? Една вечер Робърт Аспин”, Гордън Диксън и Лин Аби си пият пиенето в едно заведение в Бостън и разсъждават над трудният живот на писателя (тази последната после му става жена, ама това е друга история). Раговорът се върти най-вече около това, че гадните и ненаситни читатели (такива, като мен) искат все по-сложни и увлекателни случки с познатите си герои. Основният проблем за писателите е, че всяко произведение иска доста време за да се измисли и напише. Време, което в повечето случаи никакво го няма – както и всяко друго нещо в гнусният капиталистически свят и писането на книги е поставено на индустриална основа (ако не разбирате за какво става дума, погледнете тук. Ей тоя, вече е изперкал!) и издателите все повече притискат писателите. И от дума на дума се оформя идеята: да се “лицензира” един цял свят, за който да се поканят да пишат различни прочути и не дотам известни автори. Този проект стартира през 1979-та година, а тогава доста от участниците в него са почти неизвестни. Тогава имена, като Роджър Зелазни, Пол Андерсън и Филип Хосе Фармър се знаят доста добре от фенската маса, но по това време почти никой не е чувал за (примерно) Марион Зимър Брадли. За десет години са написани дванайсет изключителни сборника с разкази:

1. Thieves’ World (1979)
2. Tales of the Vulgar Unicorn (1980)
3. Shadows of Sanctuary (1981)
4. Storm Season (1982)
5. The Face of Chaos (1983)
6. Wings of Omen (1984)
7. The Dead of Winter (1985)
8. Soul of the City (1986)
9. Blood Ties (1986)
10. Aftermath (1987)
11. Uneasy Alliances (1988)
12. Stealers’ Sky (1989)

Самата антология е построена доста интересно. Преплитат се всякакви случки и герои. Мястото на действието е Санктуария – град в който “едната ръка трябва да ти е на меча, а другата върху кесията”. Стилът на произведението – героично фентъзи. Обемът? Ами…. колкото стане. Едно от малкото ограничения, за които авторите се споразумяват още от началото е, да не няма случки с някой, който друг вече е “утрепал” в по-ранен разказ, затова всеки автор трябва да има кратко описание и на героите на останалите пишещи братя. Естествено, всеки може да използва персонажите на ост΀°налите, (стига те да са още живи) по начин който му хареса. Така, разказите представят доста забавно един и същ герой в различна светлина – тук е лош, а там – самата доброта (естествено в зависимост от гледната точка). Със сигурност, това е брилянтна идея – по този начин ΀²сичко е “сиво”, няма само “черно” или “бяло”, точно както в самият живот няма идеални хора и/или персонажи.
Ето и една “фенска” страница на този изключителен проект: Thieves’ World
Лично за мен прочитането на “Светът на крадците” беше доста приятно и забавно занимание. Препоръчвам го на всеки, който обича фентъзито.

Майкрософтски

Вицовете по-долу са взети от сайта на Популярна наука, а те откъде са ги взели не ме интересува 🙂 Важното е, че добрите вицове не бива да се губят.

Детски закони за собственост:
1. Ако го харесвам, то е мое
2. Ако е в моите ръце, то е мое
3. Ако мога да ти го взема, то е мое
4. Ако допреди малко съм го имал, то е мое
5. Ако то е мое, то никога не може да стане твое.
6. Ако строя нещо, то всички части са мои.
7. Ако изглежда като мое, значи е мое.
8. Ако си мисля, че е мое, значи е мое.
9. Ако то е твое и аз го открадна, значи е мое.
10. Ако …
Почакайте за секунда, това май не са Детски закони за собственост, а бизнес плана на Microsoft !

… и още:

“Ние от Microsoft се опитваме да направим работата с компютри лесна. А какво по-лено от това да имаш само един единствен избор за софтуер?”

… с лека модификация:

Колко ИТ специалисти са необходими за убиването на една хлебарка?
Двама – един да я държи, а другия да и инсталира Windows.

… страшен:

Хакер отива при специалист по паранормални явления:
– Помогнете ми! Вкъщи става нещо странно. Всичките ми дискове летят из стаята, сами се пъхат в компютъра и започват да инсталират Windows!
– Ауууу! Братче, при теб има полтерГЕЙТС!

… житейска истина:

Преинсталирането на Windows прилича много на размразяването на хладилник.
Помага, но не за дълго…

… военен:

Двама програмисти си говорят:
– Чу ли, че Пентагонът поръчал на MicroSoft програмното осигуряване на най-новите си самолети?
– Да, моделът им бил такъв – трябвало да могат да увисват неподвижно във въздуха…

🙂 Мисля, след време да добявя още бисери в този пост 🙂

Категория “Книги”

Започвам нова категория в блога си – ще я нарека “Книги”. Тук мисля да записвам впечатленията си от прочетеното. Не мисля, че това ще бъде най-пълната категория – със сигурност чета много по-малко от преди, (за което много съжалявам) но това е реалността. Какво да се прави – денят (и нощите) не стигат, все пак трябва и да се спи.
Най-лошото, обаче е че хлапетата не четат (има две, така че следя процеса отблизо). Тъжна работа. Може би, защото и идващите поколения ще четат все по-малко и по-малко. Тук не става дума за единични изключения, а за система, която е очевидна от няколко години насам (това у нас, в България. Световният опит, отдавна си е казал своята дума). Причината за това е много проста – вече има доста по-привликателни за детския ум забавления – телевизия и компютърни игри. Нали се сещате, че човек за да чете вече е навършил едни години. Дотогава вече е вдял “благините” на телевизора и/или компютърните забавления. За какво му е да чете и да се мъчи да “вижда” какво се случва с героите? Просто човек е така устроен, че търси най-малкото съпротивление, т.е. за всяко нещо се търси най-лесното. В случая седиш и наблюдаваш – нещо, което се отдава в най-голяма степен на децата. А най-голямата вина за това, те да се превръщат в телевизионни зрители от най-ранна възраст е на родителите. Ама понеже и аз съм един от тези гадове, просто спирам дотук.
Както и да е, утре дочитам едно произведение и ще пиша първо за него. Всъщност, “произведение” е малко встрани от истинската му същност, по-точно това е един проект замислен и реализиран от най-големите таланти в областа на научната фантастика и фентъзито.

Какво да подарим за 8-ми март

В чест на 8-ми март, взех та си утрепах едната машина. Просто, ей така. С една команда и едно движение на кутрето (с него натискам Enter).
Командата е добре познатото fsck, а в моята разновидност тя е fsck.ext3 -f /dev/hda1. Тази команда, често попада в категорията на словообразуващите хумористични словосъчетания заради приликата си с една английска дума загатваща за “лек флирт” между възрастни индивиди. Всъщност истинската причина за подобен трагичен изход от нея е, че файловата система на въпросната машина, вероятно е представлявала кадаиф от inod-ове. Проблемите се изразяваха в това, че при (всеки!) първи студен старт, гадината зареждаше известно време, после замръзваше. Логове (естествено!) никакви. Мислех си, че това е някакъв хардуен проблем, но го търпях, защото след това си работеше без никакви проблеми. И така до днес, когато (в чест на празника) решх, че повече така не може и реших да оправя нещата с едно фъсъцъкъ.
Влезох с init -s, написах fsck.ext3 -f /dev/hda1 и…. дотам. След по-горе споменатото движение с кутрето, машината просто замръзна. Стори ми се, че дочух (отекна някъде в подсъзнанието ми) отчаяният писък на /dev/hda1, но вече беше късно. Рестартирането просто потвърди диагнозата: “Kernel panic – not syncing: Attempted to kill init!”. Rescue диска на Fedora-та изобщо не намери Linux файлова система, а в последствие, когато стартирах Knoppix-а, fsck.ext3 -f /dev/hda1 вървя близо около час с кръстосани и несъществуващи inod-ове (така и не й дочаках края). Възможните решения за оправяне на проблема бяха доста, но аз се спрях на най-мързеливото. Все пак, днес е празник, нали? 😉 Просто направих нова инсталация. По стар виндозки навик, данните ми се намират на друг дял, така че единият час загубен за наточване на системата не ми се видя голяма цена за една нова прясна Fedora Core 4 (за момент се изкуших да дръпна Core 5, ама не ми се чакаше свялянето).

И така, вече имам какво да подаря на жена си за 8-ми март – чудесно работеща Linux система 🙂 Честито!