На прощаване….

Написах заглавието без кавичките, щото щеше да излезе много ботевски и патетично, а то става дума само за моят наистина последен работен ден в банка “Хеброс”. Единият месец си изтече съвсем спокойно и нормално. Даже прекалено спокойно и прекалено нормално. По едно време имах съмнение, че новината за напускането ми се е разнесла из банката и колегите не искат да ме притесняват (?!), но в крайна сметка това не се оказа вярно. Доста хора бяха искрено изненадани. А причината за спокойствието беше, че нещата по които работех интензивно през последнята година просто си влязоха в нормалното експлоатационно състояние (аварии и грешки в рамките на нормалното). Чак да ти стане криво, че тази надута гайда в която опитният гайдар само ще духне леко, ще се прецака и сбутаряса, защото няма кой да я надува (т.е. поддържа), а само ще свири (вероятно даже и фалшиво).
Всъщност, денят си започна съвсем обикновено, нищо за отбелязване. Вече бях сдал цялото имущество, което се водеше на мен (малко над 598 хиляди лева) и трябваше само да събера подписите под обходният лист. Скука. На обед хапнахме с колегите (традиционно в ресторант “Адиса”) После направих едно експресно пазаруване в Метро и обратно “на работа”…..
Купона го започнахме около четири часа, защото изобщо не ми дойде на акъла, че това си е “трийсто число”, една от адските дати за счетоводството. Получих страхотни подаръци, най-вече свързани с хамалогия и обикаляне по баирите – дейност, което много ми липсва през последните няколко години. Обещавам да си ги ползвам и да им се кефя – задължително! Някои пиха, други се понапиха, нищо ново (все пак се знаем от години). Аз си допих вечерта, в семейна обстановка. Легнах си рано.
Човек не може да направи равносметка на работата в една организация, особено ако е прекарал в нея 11 години и половина. Който ви каже противното, просто лъже. Като погледна назад, виждам една непрекъсната борба с обстоятелствата. Не мисля, че съм имал спокойни дни – винаги нещо се е правило, нещо се е подобрявало, нещо се е влошавало, за нещо съм спорил (както само аз си знам) и ядосвал. Сега, когато вече съм вън от “Хеброс” осъзнавам, че всичко което съм постигнал е благодарение (понякога и “въпреки”) колегите. Малко силно написано, но вярно. Трупане на знания, амбиции, спорове и други такива. За мое съжаление, където и да почна, няма начин да не правя сравнение с предишното си състояние. Гадно, нали!
Въпросният “последен ден” беше вчера (30-ти ноември 2005-та). Сега си почивам. Даже ме домърза да напиша за това навреме, защото тази сутрин по Discovery Channel даваха интересни неща и се бях проснал пред телевизора с чаша кафе в ръка и курабийки в другата (след обилно пиене, следва обилна закуска, просто кръвната ми захар е обратно пропорционална на алкохола). Абе…. ясно ви е.
А какво следва утре ли? Ами…., следва “банкерски празник” – за последно ще ми е, просто не мога да пропусна! Отново ще се съберем с колегите, отново ще си говорим за промяната (аз ще гледам да не говоря за “нашата”, а за “вашата” банка просто за да ги дразня!), отново ще си кажем същите неща, които си говорим почти всеки обед. Хм-м-м. Дали ще ми омръзне!?