A sample text widget
Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis
euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.
Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan.
Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem,
suscipit in posuere in, interdum non magna.
|
Днес си подадох предизвестието за напускане – един месец. Ако от (не)Човешки ресурси решат, даже няма да си го отработя.
Време беше, все пак 11 години и половина са това. Стигат ми. Поглеждайки назад, отчитам, че не ми беше никак зле. На всичкото отгоре ми даваха и заплата – повечето неща, които правих, щях да ги върша и за без пари, но все пак, такива са законите – ако работиш ти плащат 🙂
Доста мислих, преди да направя тази важна крачка, но стигнах до извода, че просто вече няма какво да свърша за тази организация, която остана от “Хеброс”. По закона на Паркинсон за администрацията, всеки расте до своето ниво на некомпетентност. Жалкото е, че в “Хеброс”, след сливането с “Биохим” нивото на некомпетентност достигна нива, към които просто не мога и да мечтая да се доближа. Следователно, просто няма къде повече да раста – и като йерархия, и като заплата. Ако добавим към това и тоталната некадърност на т.н. консултанти, нещата придобиха застрашаващи размери. Просто не мога да се пречупя и да почна да правя простотии (един два пъти съм опитвал, ама без успех – просто не става). Доста сме коментирали с колегите (които остават там), но никой не може и идея да се доближи до това, защо в крайна сметка трябва да развалиш цялата работеща инфраструктура, само и само да я преместиш на 120км в София. Естествено, местиш я без хората, защото са малко особняците (да не напиша друга дума, че да не се обиди някой), които ще се навият на тази смяна посред зима, без някакво съществено увеличение на заплатата, при положение, че работата на “новото” място се утроява, условията се вложават поне двойно. Поне за мен, това е странно и неприемливо. Както изпяха Щурците: “Не! Не искам, да съм един от стадото на слепите овчари!”.
Е, сега ще му мисля – работяги и компютърни маниаци все още се търсят.
Преди една година, повлечен от световната модна тенденция в себеразголването и аз се обзаведох с блог. Започнах с това: http://www.gerdjikovs.net/archives/2004/10/25/2.
Съвсем сигурно е, че не съм от най-редовните пишещи в журнала си. Даже днес за малко да си “изтърва” юбилея, но все пак съм се старал да се отчитам редовно. Е, дори и в момента сайта има нужда от доста поправки, но на кой ли обущар му са читави обувките? 🙂
Дали вярвате или не, ама такова нещо, като читав Bookmarks Synchronizer за Firefox не съществува. Просто не вярвам на очите си – не може да няма работеща добавка с подобаваща функционалност!
Има Bookmarks Synchronizer, който като че ли най-много се доближава до моето разбиране за синхронизатор, но само да беше тръгнал, както пише в описанието му. Има също така и SiteBar, ама и той нещо на нищо не прилича. На всичкото отгоре, за повече от 100 линка трябва и пари да се дават!
Стигам до извода или че това нещо е прекалено просто, или е толкова ненужно, че няма интерес от никой разработчик. По-вероятно ще да е първото, защото и сега с малко ръчно diff и export bookmarks нещата стават. Просто на мързел, като мен всичко трябва да е по-интерективно.
С голямо огорчение продължавам търсенето….
В секцията “Стари, но златни” и във връзка със скорошните промени, които чакам, ще публикувам малко “Корпоративни уроци”:
Корпоративен Урок 1:
Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб – съседът. Преди да е казала и една дума, той предлага “Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!”. След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб. Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята. “Кой беше?” – попитал съпругът й. “Боб – съседът” – отговорила тя. “Чудесно!”, казал мъжът, “Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?”
Бизнес Поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.
Корпоративен Урок 2:
Свещенник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й. “Отче, припомнете си Псалм 129” – казала монахинята. Свещенникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й. “Отче, припомнете си Псалм 129” – казала монахинята отново. “Прости плътската ми слабост, сестро” – извинил се отецът. След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещенникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: “Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие.”
Бизнес Поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.
Корпоративен Урок 3:
Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. “Ще изпълня по едно желание на всеки от вас” – казва той. “Първо аз! Първо аз!” – скача деловодителката – “Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо”. Пуф! И изчезнала. “Сега аз! Сега аз!” – крещи търговският представител – “Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот”. Пуф! И той изчезнал. “Твой ред е” – казал Джина на управителя. “Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка” – отговорил той.
Бизнес Поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.
Корпоративен Урок 4:
Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо. Заекът го попитал – “Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?”. “Разбира се, защо не” – отговорил гарванът. И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица искочила от храстите и го изяла.
Бизнес Поука: За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.
Корпоративен Урок 5:
Пуякът разговарял с бика. “Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво” – въздишал той – “но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила”. “Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми” – предложил бикът – “те са силно енергийни и хранителни”. Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав – вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото. Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.
Бизнес Поука: Яденето на лайна може да те издигне до върха, но не може да те задържи там. (За това последното си има отделен, български принос в световната мисъл – просто не е вярно.)
|
|